- Едва 3320 са фамилните специалисти в цялата страна, 4229 са били през 2019 г.
- Въпреки че нямат право да отказват, много не приемат нови пациенти, ако вече имат над 1500 записани
- Младите не харесват тази специалност - ниски заплати, 24 часа на разположение и много писане
Смяната на личния лекар през юни се оказва мисия невъзможна. Едва 3320 общопрактикуващи лекари ни лекуват в цялата страна, като броят им намалява всяка година.
Справка на “24 часа” в сайта на Националната здравноосигурителна каса за април тази година показва, че личните лекари, сключили договор с НЗОК, са 3320, а през 2019 г. броят им е бил 4229.
Това означава, че за пет години 909 джипита са прекратили работата си. Причините за това са различни, обясняват медиците. Една част от тях се пенсионират, други са станали жертва на COVID-19. На целия този фон почти няма млади специалисти. Ниското заплащане, 24-часовото разположение за пациентите и административният тормоз отказват младите, обяснява общопрактикуващ лекар от Ямбол.
Средно на един се падат по над 1800 пациенти
В някои области, където джипитата са малко, се налага един да лекува над 3 хил. болни. Средната възраст на джипитата у нас е около 60 години. По данни на Българския лекарски съюз едва под 15 процента от общопрактикуващите медици у нас са под 50-годишни.
25% пък от тях работят в пенсионна възраст, показва Националната карта на дългосрочните нужди от здравни услуги, която правителството прие в края на 2022 г.
“Проблемът с кадрите се превръща в проблем за националната сигурност.
Практически ще се самозакрием - ако не се промени нещо,
общопрактикуващите лекари и доболничната система ще се самозакрият до 5-6 години, за да не се случи това, цял випуск всяка година трябва да отива там”, коментира преди време председателят на БЛС д-р Иван Маджаров.
В момента най-много общопрактикуващи лекари има в райони с по-висока икономическа активност и където има медицински университети, докато в отдалечените селски райони и малките градове има недостиг.
Най-много са в София - 593-ма лекари, а най-малко са в Търговище - едва 29
Най-голям е недостигът и в Смолян, Кърджали, Ямбол и Видин.
62 джипита в област Смолян обслужват над 95 000 постоянно живеещи души, каза личният лекар и бивш председател на парламентарната здравна комисия д-р Даниела Дариткова. (Какво каза още бившият шеф на здравната комисия в парламента - долу).
Въпреки че най-много джипита има в столицата, пациентите трудно могат да си намерят нов лекар. Много от медиците отказват да приемат нови пациенти, особено такива, които имат над 1500 записани.
Лекарите казват, че нямат места, независимо от факта, че ако пациент изяви желание за смяна, нямат право да му откажат (виж как става смяната на личен лекар - долу).
Хроничен е недостигът на лични лекари в цялата област Кърджали.
От предвидените 100 практики в целия район са заети едва 46. Само 3 от 9 са заетите лекарски практики в планинската община Ардино.
Десетки села разчитат единствено на спешна медицинска помощ. Общината осигурява на лекарите безплатна квартира и лекарски кабинет, а с решение на общинския съвет се отпускат допълнително финансови средства.
Въпреки това трудно се намират лекари за населените места, медиците, които идват, са на възраст.
Лекарят на село Боровица, който обслужва още 10 населени места в района, беше на възраст над 70 години, но в началото на тази година почина. В момента се водят преговори с лекар от вътрешността на страната, който да заеме овакантеното място.
Недостиг на лекари има и в граничната община Кирково, но там практикуващите джипита успяват да обслужат цялото население.
В Русе пък за 24 години от началото на здравната реформа договора си със здравната каса са прекратили 60 лекари.
Броят на личните лекари там е намалял с над 40% -
в момента те са 86 при 146 през 2000 г.
За последните 5 години са регистрирани само трима нови общопрактикуващи лекари.
Практиките са запълнени и не приемат нови пациенти.
800 хиляди българи от 3891 населени места у нас нямат достъп до личен лекар,
показва Националната карта за 2023 г. За да се намалят неравенствата за достъп до лекар, здравната каса въведе финансови стимули за джипитата в селските и отдалечените райони. Всеки месец те получават определена сума. Според Националната карта обаче тези стимули не са достатъчни и не се е подобрил достъпът на хората до лекар.
Предлагат се допълнителни стимули - еднократна сума за разкриване на практика,
поемат се и разходите на семейството на лекаря за наем и транспорт
Предоставянето на средства за наемането на допълнителен брой медицински специалисти - лекари, медицински сестри, акушерки, фелдшери или лекарски асистенти, също е сред бонусите.
Джипито може да се сменя 2 пъти в годината - онлайн или в кабинета
Личният лекар може да бъде сменен два пъти в годината:
- от 1 до 30 юни и
- от 1 до 31 декември.
- в останалите дни на годината можете да направите смяна, ако сте се преместили да живеете в друг град или ако досегашният личен лекар прекрати практиката си или договора си с НЗОК.
Има два начина за смяна
- Като отидете лично при новоизбрания лекар със здравната си книжка. Той трябва да попълни данните си в нея и да ви включи в списъка си с пациенти.
- Онлайн – трябва да попълните формуляр за смяна (регистрационна форма за постоянен избор), като влезете в интернет страницата на НЗОК и от собственото си лично електронно здравно досие да отворите меню “Избор на личен лекар”.
- Според българското законодателство, за да смените личния си лекар, трябва да сте здравноосигурен.
Даниела Дариткова: Ще стане като в Англия! С оголване на практиките много дни ще се чака за преглед
Близо 30% от практиките за общопрактикуващи лекари в Смолянска област са незаети.
Вече има недостиг дори и в градските практики на джипитата, тъй като лекарите застаряват и се отказват, а няма нови попълнения.
Това каза бившата шефка на Здравната комисия в НС д-р Даниела Дариткова. Отскоро тя заема поста председател на Районната лекарска колегия в Смолян.
Тя е и джипи на 3000 пациенти и дава дежурства в детското отделение на болницата в областния град.
62 джипита в планинския район обслужват над 95 000 постоянно живеещи души.
“Дефицитът на кадри в тези райони нарушава възможността за адекватно медицинско обслужване на постоянно живеещите, които трябва да получават същия обем медицински грижи като всички български граждани.
С тези темпове на оголване на неатрактивни практики е напълно възможно след време, подобно на Англия, пациенти да се записват и да чакат с много дни за преглед, тъй като личните лекари няма да бъдат в състояние да обслужват качествено населението. Това би донесло напрежение във взаимоотношенията личен лекар пациент, тъй като българинът не е свикнал да чака, а е приучен на мига да бъде прегледан”, каза Дариткова.
“За съжаление, имам информация, че дори и в София много трудно се намират лекари, които да записват и обслужват новородени бебета. Първичната медицинска помощ е от най-съществено значение, защото на нея е възложена цялата профилактична грижа и чрез нея се гарантира достъп на пациентите до здравеопазване. Има и голям дисбаланс в интереса на младите към различните медицински специалности. Дефицитът на определени специалисти в бъдеще би нарушил комплексната медицинска грижа и това трябва да бъде фокус в здравната политика”, казва д-р Дариткова.
Във Франция и Германия са най-много, у нас и в Италия са най-възрастни
Последният доклад на Световната здравна организация за предизвикателствата от застаряването на медицинските кадри в Европа натисна паникбутон за здравните политики на континента. От 44-те държави, които са докладвали национални статистики, 40% от лекарите са на 55 или повече години.
Според данните на Евростат през 2021 г. повече от половината от всички лекари в Италия и България са били на възраст над 55 години (съответно 55,2 % и 53,6 %).
За същия период е имало общо приблизително 469 000 общопрактикуващи лекари (ОПЛ) в целия Европейски съюз. Най-голям брой е регистриран във Франция (94 000), следвана от Германия (86 000). Според друг критерий обаче – общопрактикуващ лекар на единица население, най-добри показатели отчитат Португалия и Ирландия: на 100 000 жители съответно 298,2 и 233,3 общопрактикуващи лекари.
По отношение на дял на ОПЛ от всички лекари процентът е бил най-висок в Ирландия (58%), Португалия (53%) и Холандия (47%).
Въпреки нарастващото търсене на лекари и интерес към специалността от завършващите средно образование се наблюдава бързо застаряване на работната сила в здравеопазването в голяма част от ЕС. Поколението на бейби бума достига пенсионна възраст и в общо 10 държави - членки на ЕС, делът на лекарите на възраст 55 и повече години е достигнал 40% през 2021 г.
Като се изключат Италия и България, където над половината лекари са в края на кариерата си, в повечето от останалите държави членки относителното значение на тази възрастова група в общия брой лекари е между 24,3% и 38,2%.
Най-високите дялове на млади лекари (под 35 години) имат Малта (45,5 %), Ирландия (35,5 %) и Румъния (34,4 %).
