Изследване показва наличието на наследствена защита от алцхаймер и сърдечносъдови болести
Хората, надживели 1 век у нас през 1928 година
са били 28,8 на 1 милион, а сега са 22,5 на милион
Харалан Александров: В много райони залагат на ракията като универсално лекарство, което в общия случай не помага
Българите притежават гени на столетници, но неизменно заемат последно място в Европейския съюз поради други фактори, свързани с начина на живот, здравната култура и качеството и достъпа до здравната система. Според статистиката на Евростат тази година първото място по дълголетие отново принадлежи на Испания - средно с 84 г., докато у нас живеят до 75,8 години. Общото ниво в ЕС е 81,5 г.
"В световен план са правени проучвания на популациите на дълголетници и се оказва, че те са притежавали определени варианти на ген, които водят до по-висока преживяемост - обяснява докторът по медицинска генетика Любомир Балабански. - Например т.нар. аполипопротеин Е, който отговаря за по-доброто функциониране на кръвоносната система и предпазва от алцхаймер.
Когато изследвах 16 български столетници и търсех генни мутации,
се оказа, че всички те са носители на този вариант. Нито един нямаше загуба на паметта и сърдечносъдовата им система беше в добро състояние. Освен този ген има и други, защитаващи срещу онкологични болести, които са другата сериозна причина за ранна смърт."
Гените обаче са като скачени съдове с втория фактор за дълголетието - начина на живот, който ни води до дъното на таблицата в Европейския съюз. Той може да обезсили ефекта им и човек сам да си е виновен, ако си отиде преждевременно от този свят. Комбинацията е сложна, защото всеки от нас има различно количество защитни и рискови наследствени фактори и различно съотношение между тях. "И едното, и другото може да има решаващо значение за продължителността на живота", казва д-р Балабански.
И тук идва ред и на други фактори - качеството и достъпността на здравните услуги в България в сравнение с останалите европейски страни. "У нас има неравномерно покриване на територията с добри специалисти.
Допълнителен проблем е достъпът на по-бедните слоеве до тях
- коментира социалният антрополог Халаран Александров. - Това явление не е характерно само за България. Дори в богати държави като САЩ има огромна разлика между лечението на по-богатите и на по-несъстоятелните. Но тук това е част от проблема."
А Куба, която в никакъв случай не може да се причисли към заможните страни, има добра здравна система и въпреки липсата на средства хората получават адекватно лечение. Островът на свободата тръгва от 57,63 г. средна продължителност на живота през 1950-а, за да стигне до 79,33 г. сега.
"Когато се приеме най-либералният модел, се съсипва здравеопазването, както се случи у нас", добави антропологът. Той даде за пример и денталните услуги - че жителите на по-бедните райони у нас на определена възраст остават без зъби. Здравната осигуровка покрива малка част от необходимото им лечение и затова те не могат да си позволят да си оправят зъбните проблеми. Такава е системата. Значение обаче има и личната здравна култура. Много хора отказват да ходят на преглед.
"Мислят си, че като не знаят за болестта, тя също не знае за тях.
Има много изследвания, които показват тенденция (особено в по-нискообразованите прослойки) да се толерира заболяването и те да не отиват на лекар", допълни Александров.
Причината да избягват консултацията с доктори е най-вече защото
се страхуват, че може да чуят неприятна диагноза
или че ще попаднат в ситуация да ги прехвърлят от болница в болница и от специалист на специалист и ще трябва да доплащат много пари. Част от сънародниците ни прибягват до самолечение, което пак се дължи на ниска здравна култура. Честа практика е българите да купуват лекарства, които са им препоръчани от приятели.
"Когато ходя из страната, виждам, че в някои райони хората продължават да се лекуват при врачки и баячки и все повече залагат на ракията като универсално лекарство. В отделни случаи помага, но в общия от нея няма смисъл", добави социалният антрополог.
Д-р Балабански се е срещнал, включително и със столетници, които казват, че никога не са боледували и не са стъпвали в болница. "Очевидно е, че щом са стигнали до тази възраст, имат хубави гени, но за повечето хора причината за здравословните им проблеми е, че нямат здравна култура и не вземат мерки, а в малките населени места нямат достъп до здравни заведения", обяснява специалистът по медицинска генетика.
Международните институции - Световната здравна организация (СЗО), ЮНЕСКО, както и българската държава полагат огромни усилия да се повиши здравната култура на българите. "В ромските гета мерките дадоха резултат - и полово предаваните болести, и вирусът на ХИВ, и наркозависимите бяха поставени под контрол, тъй като се провеждат вече повече от 20 години. Това показва, че не всичко е загубено, важното е усилията да продължат", каза още Харалан Александров. Важното според него е да ценим здравето си.
Но как исторически се е развивал този процес?
В края на XIX и първата половина на XX век продължителността на живота у нас е била още по-ниска. Причината е, че тя се пресмята средностатистически за всички възрасти, а тогава бебета до 1 годинка са умирали по хиляди на година. Така например рекордът е през 1926 г. - 200 333 бебета. Минимумът е през 1939 г. - 130 642. А децата до 14 години, които не са оцелявали, са били около 32% от всички починали в градовете, а в селата процентът е още по-драстичен - 45,7%. За сравнение починалите между 70 и 79 години в градовете са 13,2%, а тези от 60 до 69 - 11,7%.
Най-големият бич, както е известно, са били туберкулозата и ракът. Това става ясно от данните на Националния статистически институт (НСИ), който пази данни от 1909 г. насам, като има и таблици за причината за смъртта на предците ни за всяка година.
Благодарение на гените, които носим, преди 100 и повече години някои също са доживявали до дълбока старост. Но има едно но. Не е много сигурно кога точно са били родени и дали наистина са били столетници заради липсата на точна регистрация. По световните стандарти е задължително поне с 2 документа да е валидирана възрастта на човека, за да бъде признат, че е навършил един век и повече.
"Когато обикалях страната, за да се срещам с такива наши сънародници, се случваше да ми казват, че са на 105 г., но
синът или внукът да подозира, че майка му или баба му е с 4 години по-възрастна", разказа д-р Балабански.
Но колкото и да са били условни регистрите тогава, данните на НСИ показват, че през 1905 г. у нас са живели 1003 жени на 100 г., 26 са били на 110 г. и три - на 112 г. Мъжете на 100 г. са били 936 души, на 110 г. – 39 души, и един на 114 години.
Това означава, че тогава общият брой на столетниците у нас е бил 1939, а според последното преброяване през 2021 г. те са били само 325. През 1927 - 1928 г. НСИ отчита живелите век и повече жители. Общо са останали 158 от тях - 37 в градовете и 121 - в селата.
"Относителният брой на столетниците в България - 28,8 на 1 милион от населението, отрежда на страната ни първо място сред европейските държави в този период", пише в годишника на НСИ. Коефициентът днес е по-нисък - 22,5 души на 1 милион.
И още малко от историческите данни -
през 1910 г. над 90 г. са били 10 702 души при
4 337 513 души население.
Най-голям брой заемат децата до 19 г. - близо 2 милиона. През 1934-та столетниците са 9985 души при общо 6 077 939 население, като най-много пак са децата до 19 г. - над 2,6 милиона.
Средната продължителност на живота в периода 1935 – 1939 г. у нас е била 51,75 г., при мъжете по-малко - 50,98 г., а при жените - 52,56 г. Но това е главно защото са умирали много от децата до 14 години.
В годините след Втората световна война детската смъртност е намаляла и се е вдигнала продължителността на живота. Така за годините от 1974-та до 1976-а мъжете са живели по 68,68, г., а жените - 73,91 г.
Но оттогава насам тя не се е увеличила кой знае колко, става ясно от данните на Евростат.
Какво ни различава от испанците, които са най-дълголетни в Европейския съюз?
Факторите, които влияят върху това, са няколко. От една страна, са продължителната слънчева светлина през годината и благоприятният климат в повечето части на страната. Има значение и средиземноморската диета, която помага за по-малко инфаркти и инсулти. Спазват я още гърците и италианците, за които данните са съответно 82,95 г. и 84,13 г.
Това, което е характерно за Испания и което има значение за дълъг живот, са силните социални връзки и стабилната система на обществено здравеопазване. Мадрид е известен и с операциите за трансплантация на органи.
Нещо, с което ние не можем да се похвалим. И може би още дълги години ще сме в дъното на класацията на Европейския съюз за брой на хора в дълбока старост.
