Учени установиха причините, поради които жените са много по-предразположени от мъжете да се разболеят от автоимунни заболявания като лупус, съобщава БТА по информация на АП.
Всичко се дължи на това как организмът се справя с допълнителната Х хромозома при жените, обявиха изследователи от Станфордския университет в четвъртък. Това ще доведе до по-добри методи за откриване на много заболявания, които трудно се диагностицират и лекуват.
„Това променя начина, по който мислим за целия процес на автоимунитет, особено за различията между мъжете и жените", каза имунологът от Университета на Пенсилвания Е. Джон Уери, който не е участвал в изследването.
Повече от 24 милиона американци, а по някои оценки до 50 милиона, имат автоимунно разстройство - заболявания като лупус, ревматоиден артрит, множествена склероза и десетки други. Около четири от всеки пет пациенти са жени - загадка, която озадачава учените от десетилетия.
Една от теориите е, че Х хромозомата може да е виновна за това. В крайна сметка жените имат две Х хромозоми, докато мъжете имат една Х и една Y.
Новото изследване, публикувано в списание Cell, показва, че наистина допълнителната Х е замесена - но по неочакван начин.
Нашата ДНК се носи във всяка клетка от 23 двойки хромозоми, включително последната двойка, която определя биологичния пол. Х хромозомата е пълна със стотици гени, значително повече от много по-малката Y хромозома при мъжете. Всяка женска клетка трябва да изключи едно от своите копия на Х хромозомата, за да избегне получаването на токсична двойна доза от всички тези гени.
Така наречената инактивация на Х-хромозомата се извършва от специален вид РНК, наречена XIST. Този дълъг участък от РНК се разполага на местата по допълнителната Х хромозома на клетката, привлича протеини, които се свързват с него в специфични струпвания, и заглушава хромозомата.
Дерматологът от Станфорд д-р Хауърд Чан проучва как XIST си върши работата, като лабораторията му идентифицира близо 100 от тези прилепнали протеини. Чан установява, че много от тях са свързани с автоимунни разстройства, свързани с кожата - пациентите имат „автоантитела", които погрешно атакуват тези нормални протеини.
Чан споделя: „Това ни накара да се замислим: Ето известните. Какво ще кажете за другите протеини в XIST?" Вероятно тази молекула, открита само при жените, „може по някакъв начин да организира протеините по такъв начин, че да активира имунната система".
Ако това е вярно, XIST сам по себе си не може да причини автоимунно заболяване, иначе всички жени биха били засегнати. Учените обаче отдавна смятат, че е необходима комбинация от генетична предразположеност и отключващ фактор от околната среда - като например инфекция или нараняване, за да може имунната система да започне да действа. Например вирусът на Епщайн-Бар е свързан с множествената склероза.
Екипът на Чан решава да разработи мъжки лабораторни мишки, които изкуствено да създават XIST - без да заглушава единствената им Х хромозома - и да види какво ще се случи.
Изследователите също така специално отглеждат мишки, податливи на подобно на лупус състояние, което може да бъде предизвикано от химически дразнител.
Мъжките мишки, които произвеждат XIST, образуват характерните за него протеинови струпвания и при задействане развиват подобен на лупус автоимунитет на нива, подобни на тези при женските, заключава екипът.
„Смятаме, че това е наистина важно - РНК на XIST да изтече от клетката до мястото, където имунната система може да я види. Все пак е необходим този спусък от околната среда, за да се задейства цeлият механизъм", обяснява Чан.
Освен мишки, учените изследват и кръвни проби от 100 пациенти - и откриват автоантитела, насочени към протеини, свързани с XIST, които изследователите досега не са свързвали с автоимунни разстройства. Чан предполага, че потенциалната причина се крие във факта, че стандартните тестове за автоимунитет са направени с помощта на мъжки клетки.
Необходими са още много изследвания, но откритията „могат да ни дадат по-кратък път за диагностициране на пациенти, които изглеждат клинично и имунологично доста различни", казва Джон Уери от Пенсилвания.
„Може да имате автоантитела към протеин А, а друг пациент да има автоантитела към протеини С и D", но знанието, че всички те са част от по-големия комплекс XIST, позволява на лекарите по-добре да издирват моделите на заболяването", каза той и допълни: „Сега имаме поне една голяма част от пъзела на биологичния контекст".
Чан от Станфорд се пита дали един ден може дори да е възможно да се прекъсне процесът: „Как се стига от РНК до анормални клетки - това ще бъде следващата стъпка от изследването".
