Денят е на скръб и тишина, месят се козунаци и се боядисват яйца
"И ето, някой си, на име Йосиф (от Ариматея), съветник, човек добър и справедлив... дойде при Пилата и измоли тялото Иисусово. И като Го сне (от кръста), обви Го в плащаница и Го положи в гроб, изсечен в скала, дето никой не бе още полаган... Настъпваше вече събота. Вървяха подире и жените, които бяха дошли с Иисуса от Галилея, и видяха гроба и как бе положено тялото Му. И като се върнаха, приготвиха благовония и миро и си починаха според заповедта". Така евангелистът Лука описва телесното погребение на Исус в събота – последния ден от Страстната седмица, в която вярващите оплакват мъките Христови.
Според библейската притча на Велика събота тялото на Месията лежи в гроба, но той още не е възкръснал. В този ден няма Бог, това е период на тежки размисли и несигурност, вярващите се чувстват изоставени...
Но въпреки телесната смърт на Голгота душата на Спасителя не бездейства. Тя слиза в ада, разрушава портите и освобождава затворените там грешни души на Адам и Ева и на старозаветните пророци, за да ги отведе в небесата. Така открива пътя към рая на цялото човечество, което според богословите е същината на християнското послание.
В царството на тъмнината Христос
влиза като
победител над
злото и смъртта,
а пътешествието му става символ на всеопрощение, любов и надежда.
Велика събота бележи края на 40-дневния пост. Това е ден на молитви и мълчалива равносметка в подготовка за Възкресението в неделя. Векове наред на него в западните църкви не са се отслужвали литургии. Сега при католиците службата започва след залез-слънце с пасхални свещи, символизиращи тялото Господне, и четене от евангелията в очакване на 12-ия час. Светлините в храма, угасени на Велики четвъртък, отново светват. Свещениците пеят "Алилуя" за първи път от началото на постите.
Празникът е известен по света с различни имена – във Филипините го наричат Черна събота, в Чехия - Бяла събота. Казват му още Великденско бдение, Пасхално бодърстване, Смъртна събота, Мъртва събота, Погребена събота. В Мексико го отбелязват като Деня на Юда и хората горят чучела на предателя на Исус. Камбанен звън отбелязва края на постите.
В православието Велика събота е "най-благословеният седми ден" от Страстната седмица, когато Христос лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете. Вярващите са притихнали в очакване на Възкресението.
На Велика събота у нас обикновено се служи утреня (като всяка утреня и тя започва вечерта на предния ден - Велики петък). Храмът се осветява и се провъзгласява вестта за жените мироносици, сред които Дева Мария и Мария Магдалена, дошли на гроба Господен. Свещеник, носещ Евангелието и плащаницaта, заедно с богомолци със запалени свещи обикаля около храма. Процесията свидетелства, че цялата Вселена е очистена, избавена и възстановена от влизането на "живота на света" в смъртта.
Вечернята на Велика събота се служи сутринта заедно с Литургията на св. Василий Велики. Свещенослужителите сменят тъмните си великопостни одежди с бели пасхални.
Четат се 15 паремии - пророчествата за Христа, някои от които самият Исус е съобщавал на учениците си.
В събота започва празничната украса на храма - траурните цветове на илитоните (покривките на Св. престол) и централната завеса се заменят с бели с празнична бродерия. Тези промени
показват триумфа
на Христос над
грехопадението,
дявола и смъртта.
Привечер преди Възкресение храмът символизира гроба на Спасителя, вратите са затворени, а подготовката за възкресната служба започва отвън, където йереите изпълняват последните молитви.
Денят преди Възкресение е последният за подготовка на честванията за неделния празник, тъй като Разпети петък е ден на скръб и не се захваща никаква работа. В Страстната събота преди изгрев-слънце се замесват великденски козунаци - израз на почитта към Спасителя. Боядисват се яйца, ако не сте успели да го направите в четвъртък. Първите две са червени - едното се поставя до иконата на Богородица и престоява там до следващия Великден. Вечерта преди следващото Възкресение някои го заравят в земята за плодородие и благоденствие в дома. Вярва се, че то има чудодейна лечебна сила. С второто червено яйце мажат бузките и челата на децата, за да са здрави през цялата година.
В някои райони у нас пазят черупките от първото яйце и ги
добавят към тестото
на ритуалните
хлябове
за други празници през годината. В миналото бабите са ги стривали на прах и ги използвали при баенето срещу уроки.
На Велика събота бездетни жени си лягат с червено яйце в пазвата, за да родят до следващата година. През този ден някои вярват, че не бива да се вдига шум, за да не се привлекат в дома злите сили.
В ритуал, близък до езическите, някои семейства на Велики четвъртък чупят старото яйце и по вътрешността гадаят бъдещето. Ако е кухо и мирише лошо – задава се трудна година.
В събота може да се опече жертвеното пасхално агне.
Душна събота е ден за посещение на гробищата и отдаване на почит към починалите. Жените преливат и прекадяват могилите. Раздава се хляб и боядисани яйца за душите на мъртвите. На гробовете се полагат цветя, които са престояли в църквата от Велика сряда до Разпети петък. Това е последната възможност да се ходи на гробовете на починалите близки, тъй като Великден е време на радост и помени и панихиди не се отслужват до Томина неделя.
Св. прпмчца Пелагия
Св. прпмчца Пелагия пострадала през III в. в град Тарс по време на гонението на християните от император Диоклетиан. Необикновено красивата девойка приела светото кръщение тайно от родителите си. Тъй като не пожелала да се омъжи за езически княз, тя понесла жестоки мъчения, но не се отрекла от християнската вяра и била закриляна от Бога.
