На всеки пети у нас се е налагало да плаща в болницата нещо допълнително, което смята за излишно. А на 72% не се е случвало в последните 3 години. 16% са давали рушвет, а 9 на сто са подписвали документ за едно, а всъщност се направени други процедури.
Данните са част от изследване на "Галъп", проведено сред 806 души в периода 7-14 ноември 2023 г. Те бяха представени по време на новия брой на Здравен барометър, чиято тема бе „Финансиране на здравеопазването". Събитието е част от проекта Здравен барометър - гражданска инициатива за периодично наблюдение, анализ и оценка на състоянието, развитието, ефективността и устойчивостта на системата на здравеопазване в България. Ръководител на проекта е проф. Даниел Вълчев.
Гости на събитието бяха д-р Васислав Петров — председател на Управителния съвет на Националното сдружение на областните болници, г-жа Петя Георгиева — икономист от Института за пазарна икономика и Първан Симеонов — изпълнителен директор на „Галъп Интернешънъл".
През 2021 година има около 350 болници, обясни проф. Вълчев. Липса на персонална отговорност в НЗОК, както и липса на противоречиви интереси, липса на добре работещи контролни системи, слаб последващ контрол по документи са част от проблемите в здравеопазването. Възможните решения са на политическо равнище, а не експертно решение, обясни Вълчев. Той даде пример, че трябва да има обществен консенсус за поетапно увеличение на средствата в сектора. Трябва да се приеме здравна карта, отделяне на звената в спешна помощ, демонополизиране на здравната каса, преминаване от здравни осигуровки към застраховки.
Петя Георгиева, старши икономист представи моделите на финансиране по света и в България. Има комбинация от механизми, които да са така построени, че да постигне очаквания резултат, обясни тя.
По думите й в света има няколко модели за финансиране, които се групират в четири основни групи – данъчен модел, здравноосигурителен, застрахователен и лични здравни сметки. Държавите ползват комбинация от няколко модела, обясни Георгиева и добави, че почти никъде не се наблюдава модел в чист вид.
„Определени черти на финансиране може да доведат до много доър резултат", каза тя. Георгиева обясни, че данъчният (бюджетен) модел има задължително участие и незавсисимо дали някой иска или не, той участва. В отделни държави, като Дания и Швеция той е организиран на местно ниво, данъците се събират в общината и така се финансира здравеопазването. Тя даде пример, че спешната помощ е разход, който не изисква пациентът да участва във финансирането й.
При осигурителния модел има задължително здравно осигуряване, допълнително здравно и доброволно. Някои държави избират бюджетно финансиране и здравно осигуряване. В Европа предпочитат да има избор между осигурител, докато в България има само една здравна каса, обясни Георгиева. По думите й наличието на много фондове води до други проблеми. Много е трудно да накараш фондът да подбира пациенти, налага се да се изравнява рискът, каза икономистът.
България е около средното ниво в ЕС по отношение на осигурителни доходи. В Италия не желаят да ползват осигурителен модел, а най-много се ползва във Франция. Допълнително здравно осигуряване бива доброволно и задължително. Ползата е, че се развива част от пазара, пациентът избира къде да се осигурява, обясни икономистът.
Застрахователният модел не е типичен за европейските държави, уточни тя. Ползва се в САЩ Египет, Индонезия, Кения, Уганда и др. Пациентът отива при застрахователя, правят му прегледи, включва индивидуална застраховка. Тези модели не са привлекателни, защото голяма част от населението не участва. Пациентът сам решава дали да се застрахова, така се премества тежестта от държавата към пациентите, обоснова се Георгиева.
Най-голямата екзотика е личните здравни сметки, в Сингапур, например. Всеки гражданин има своя сметка, а резултатите са висока продължителност на живота.
В България има „единен платец" – НЗОК, вноската е 8% върху доходите от труд. 93,5% са здравноосигурените у нас. Най-много са в Смолян, Кюстендил, Разград – 100%, а най-малко в Софийска област – само 84,2% са осигурени. Според икономиста приходите в бюджета на касата нарастват всяка година.
Разходите з здравеопазване са около 8,6%, а в някои държави като Люксмебург са по-ниски от 6%, а в Германия – 12,9 на сто. Там е най-мащабният осигурителен модел в Европа.
В България публичните институции, финансиращи здравеопазването са НЗОК, Министерство на здравеопазването и общините, припомниха по време на Здравния барометър.
Според Петя Георгиева проблем е за какво НЗОК разходва средствата, около 50% отиват за болничната помощ, а 26% за лекарства, даде пример тя. „Няма как да обърнем гръб на частните разходи за здравеопазване – разходи от „джоба" на пациента. България е след Португалия, Млата и Гърция. 2,9% е доплащането", каза още икономистът.
България е на дъното в ЕС по очаквана продължителност на живота. 5,6 пъти по-ниска е за средната в ЕС. Държавите се възстановяват, но не и ние, каза Георгиева.
Първан Симеонов представи проучването сред 806 души, според което висок дял – 71,5% знаят колко е размерът на здравната осигуровка у нас, но 20 на сто казват, че не са наясно.
53 на сто знаят всичко, което им се полага. За 42,5% вноската е нормална, а за 37 на сто е висока. Половината от анкетираните не са готови да плащат повече за здравна вноска, стана ясно от проучването.
Малко над половината не пропускат профилактични прегледи,голяма част ходят на преглед, които работодателят организира, а около 20% сами.
75,2% имат доверие в личния си лекар. Според Симеонов все повече пари отиват в болниците, но хората не стават по-доволни. Въпросът за реформатиране на системата стои на дневен ред. За близо 70% разчитат на личен контакт и не се доверяват на случаен принцип. 1/5 от запитаните са отговорили, че им се е налагало да плащат в болницата нещо допълнително, което смятат за излишно. А на 72% не се е случвало в последните 3 години.
16% са давали рушвет, а 9 на сто са посписвали документ за едно, а всъщност се направени други процедури.
Първан Симеонов обобщи резултатите като „никак не малки дялове за втория начин доплащане, тревога по отношение на финансиране, ниско доверие в здравната каса.
60% смятат, че е най-добре здравните вноски да отиват само за неговото здраве, а 19,6% смятат, че трябва да отиват в солидарен фонд. Това е свидетеллство за невисокото доверие на финансовия модел в страната, обясни Първан Симеонов.
Тези показатели показват основание за тревога, понякога системата се заобикаля, а понякога не работи, каза авторът на изследването.
Васил Петров представи мястото на областните болници в здравната система. 8735 е общиятт брой легла, а прсоналът е от 13 810 души. През 2022 г. са преминали 3295 неосигурени пациенти. „Идеята е областните болници да дават максимално широк кръг от дейности да покриват почти всички заболявания", обясни председателят на сдружението на областните болници.
Според него за общия брой от 24 лечебни заведения касата е платила 519 025 423 лв.
По думите му приходите на осем университетски болници са почти съпоставими с тези на областните – 531 млн. Те са стабилни, нямат нищо общо с областните болници, категоричен бе д-р Петров. Той даде за сравнение и десет частни болници, чиито приходи са 526 млн. С 4 хил. легла изкарват толкова пари, колкото 24 областни болници с двойно повече легла, заяви той.
