- Дотогава МС трябва да утвърди актуализираната национална здравна карта
- Трансформират мегаагенцията “Медицински надзор” - от нея отново ще бъдат отделени трансплантациите
Мораториум върху създаването на нови болници и комплексни онкологични центрове, както и разрешаването на нови медицински дейности в съществуващи лечебни заведения и онкоцентрове до утвърждаването на актуализирана национална здравна карта (НЗК), предлагат от Министерството на здравеопазването с промени в Закона за лечебните заведения.
Предвижда се до май 2024 г. Министерският съвет да утвърди актуализираната национална здравна карта.
Идеята за мораториум за нови болници не се лансира за първи път. Здравният министър проф. Христо Хинков я предложи за обсъждане още в края на юни при представяне на приоритетите си пред Комисията по здравеопазване в парламента.
Защо трябва да се актуализира националната здравна карта?
Защото е утвърдена през 2018 г., но за 5 г. в здравно-демографския профил на страната и в здравната система са настъпили много промени. Затова и тя не отразява актуалното състояние на системата и на потребностите на населението, пише в мотивите на здравното министерство.
“Предвид динамиката в процедурите по разкриването на нови лечебни заведения и нови дейности в съществуващи лечебни заведения е целесъобразно временно, до актуализирането на НЗК, да се преустановят процедурите както по създаването на нови лечебни заведения за болнична помощ и КОЦ, така и по разрешаването на нови дейности в съществуващите лечебни заведения“, уточняват от МЗ.
С промените се предлага
да се ограничи законовата възможност дадено лечебно заведение да се разширява “на нов адрес”,
с което на практика да се отварят цели нови болници. Занапред, когато новите дейности са на адрес, различен от този на лечебното заведение, процедурата ще минава през Министерския съвет, както е при разкриването на изцяло нова болница, а не през здравното министерство.
В проекта се посочва, че в периода от 2019 г. до момента са издадени решения на Министерския съвет за одобряване създаването на 6 лечебни заведения за болнична помощ, както и 130 заповеди на министъра на здравеопазването по реда на чл. 37б от Закона за лечебните заведения за разрешаване на нови медицински дейности в лечебните заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове.
Законопроектът предвижда
да се възстанови акредитацията на лечебните заведения, която бе отменена през 2019 г.
Тя ще е задължителна само за тези структури, които искат да обучават студенти и специализанти, а за останалите ще е доброволна. “Целта е да се осигури инструмент за обективно оценяване на цялостната дейност на лечебните заведения, отделните медицински дейности, предоставяни от тях, и възможностите за обучение на студенти и специализанти”, пише Министерството на здравеопазването в мотивите си.
Другата голяма промяна е връщането на акредитацията на лечебните заведения, отменена през 2019 г.
Проектът на МЗ предлага и промени в управлението на държавните болници. Идеята е договорът с директорите да е с министъра и той да има възможност по-лесно да ги сменя и назначава. Това се налага, за да се управляват по-добре, обясняват от МЗ.
МЗ предлага още регистрацията на диагностично-консултативните центрове, медицинските центрове и хосписите да става от РЗИ, за да се опрости административната процедура.
Здравният министър Христо Хинков предлага още Изпълнителна агенция “Медицински надзор” да се преобразува чрез отделяне на дейностите по управление, координация и контрол на трансплантацииите в Изпълнителна агенция по трансплантация.
В тази връзка са предложени и съответните промени в Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки и в Закона за здравето.
Преобразуването ще влезе в сила от 1 февруари 2024 г.,
като дотогава дейностите ще се осъществяват по досегашния ред от Изпълнителна агенция “Медицински надзор”.
Създаването на самостоятелна агенция, компетентен орган за управление, координация и контрол на трансплантацията, ще даде възможност за концентриране на административните усилия в това специфично направление, както и създаване и поддържане на съответния експертен капацитет, пише още в мотивите.
Законопроектът предвижда и създаването на единен електронен регистър на лечебните заведения
Предвижда се регистърът да се създаде и да се поддържа от Министерство на здравеопазването, като въвеждането на данните ще се извършва от регионалните здравни инспекции и Изпълнителна агенция по трансплантация в съответствие с компетентността им да регистрират лечебните заведения за извънболнична помощ и хосписи, съответно да издават разрешения на тъканни банки.
