Случаите биха намалели десетократно, ако утре всички пълнолетни пушачи минат на бездимни алтернативи
Болестите, в чиято основа лежи тютюнопушенето, са много, но най-разпространените и причиняващи ранна смъртност, са ракът на белия дроб, исхемичната болест на сърцето и хронично-обструктивната белодробна болест. Сравнително изследване, посветено на кавказкия регион и републиките от Централна Азия, представено на Световния никотинов форум във Варшава, показва, че в този обширен регион, в който има 6 държави с общо около 76 милиона население, заболеваемостта и ранната смъртност, за които може да се смята, че са причинени от тютюнопушенето, са твърде високи.
Най-висока – 28,3%, е вероятността човек да умре между 30- и 70-годишна възраст от тези болести, е в Таджикистан с неговите 9,7 млн. души население. Малко по-ниска – 25,3%, е вероятността от ранна смърт, свързана с тютюнопушенето, в най-голямата от тези държави – Узбекистан, която има над 36 милиона души население.
За сравнение, в България тази вероятност е 24,2% и също се смята за доста висока на фона на останалите европейски държави, но в България тютюнопушенето е твърде широко разпространено и обхваща една трета от пълнолетното население. В Полша тази вероятност е 17%, а в Германия – 12%.
По време на Световния никотинов форум беше поставен фокус върху концепцията за намаляване вредата от тютюнопушенето като възможност, която стои пред държавите, възможност с потенциал за подобряване на общественото здраве. Подходът за намаляване на вредата от тютюнопушенето трябва да бъде приет спешно на най-високо ниво в глобалната политика, настояха над 70 експерти в медицината, научните изследвания и общественото здраве по време на събитието във Варшава.
Страните, в които пушачите масово заменят цигарите с алтернативи с намалена вреда са тези, които се справят най-резултатно с тютюнопушенето.
На същия никотинов форум бяха изнесени и данни, които показват какво би станало ако по някакъв начин всички пълнолетни пушачи по света изведнъж преминат на бездимни алтернативи на цигарите. За целта са използвани данни на Световната здравна организация, въз основа на които е направена аналитична прогноза какво би се случило.
И прогнозата гласи, че в дългосрочен план е възможно да се наблюдава десетократен спад на смъртните случаи болестите, свързани с тютюнопушенето. При това независимо дали класическите мерки за контрол на тютюнопушенето продължат да действат.
Но разбира се кавказкият регион си има своите особености. В Таджикистан например според данните, изнесени от проф. Саида Умарзода, активни пушачи са само около 10% от населението. Самата Саида, която е републикански консултант по онкология и бивш зам.-министър на здравеопазването на Таджикистан, обаче се съмнява много в официалните данни, тъй като те изобщо не обхващат жените. Местните традиции са такива, че жените може би се крият когато пушат и по тази причина не биват преброени като пушачи, сподели тя. Иначе не би имало обяснение за този висок процент, тъй като високото разпространение на тези болести отдавна е доказано, че е свързано с високото разпространение на тютюнопушенето, макар то да не е единственият им причинител.
Иначе броят на лекарите на всеки 10 хиляди души от населението в Таджикистан е съвсем приличен за Азия – 20 лекари.
В Узбекистан лекарите са малко повече – 26 на всеки 10 хиляди души. Има и национални програми за ограничаване на тютюнопушенето макар и стартирали едва в последните години. Но както споделя Амир Рашидов, лекар в националния център за лечение на зависимостите на Узбекистан, в страната има допълнителен проблем – традиционно има много високо разпространение на употребата на тютюн за дъвчене.
Същото важи и за Казахстан и Киргистан – две централноазиатски републики, в които вероятността от ранна смърт надхвърля 20%. В двете републики здравеопазването продължава да е изцяло държавно и безплатно, без развита профилактика. Както каза по време на форума Алфия Самигулина, ректор на Бишкекския медицински университет, чак когато заболяването стигне до критична фаза, болният бива хоспитализиран но най-често това е безрезултатно.
От останалите кавказки държави единствено в Грузия вероятността от ранна смърт е над 20%. В Армения тя е съвсем малко под този процент – 19,9%.
