„Най-смъртоносни са първите климатични промени. През зимата най-смъртоносни са първите студове, а през лято – първите горещини. В края на юли сме и сме се климатизирали, тоест смъртността от екстремните жеги вече ще намалява“.
Това каза в предаването „Тази събота“ по бТВ специалистът по кардиология проф. Сотир Марчев.
По думите му според данни на НСИ краят на лятото и началото на есента е периодът с най-ниска смъртност.
„Топлинен удар настъпва, когато се изчерпва водата в тялото ни. Хората работим с водно охлаждане като колите, но докато при автомобилите системата е затворена, ние хората губим течността си“, обясни проф. Марчев.
Колкото едно тяло е по-малко, толкова има по-малък резервоар на вода. Поради тази причина малките деца са по-уязвими.
„При топлинен удар тялото трябва да се охлажда, а не да се лекува с парацетамол, например“, посъветва той.
Първа помощ
Ако видим човек, който е получил топлинен удар, преди всичко трябва да се обадим на Бърза помощ.
След това трябва да го преместим на сянка и да не се опитваме да го вдигнем насила от земята. Оставяме го да лежи, като го слагаме настрани, а не по гръб. По този начин, ако започне да повръща, да се избегне задушаване.
Хубаво е да се разхлабят дрехите му, за да се проветри кожата. Пръскаме го със студена вода.
В капана на геомагнитните бури
„Целогодишно има слънчеви изригвания. Те причиняват геомагнитни бури, които влияят на всички физически тела, включително и на нас“, припомни кардиологът.
Въпрос до човек е дали ги усещат повече или по-малко. Има проучване, че в дните с геомагнитни бури инсултите са повече, отколкото в дните без такива.
„Случва се млади хора под 55-годишна възраст да са много по-чувствителни към геомагнитните бури“, посочи проф. Сотир Марчев.
