Очаква се промените в климата, включително засягащи температурата, валежите, вятъра и слънчевото греене, да засилят заплахите за общественото здраве особено когато става дума за инфекциозни заболявания. Това каза в интервю за БТА, за климатичните промени и инфекциите, проф. д-р Радостина Александрова от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при Българската академия на науките.
Интервюто е и по повод на Международния ден на околната среда, който се отбелязва на 5 юни.
По данни на Европейската агенция за околна среда (EEA) средната температура на повърхността на Земята се е увеличила с 0,74 градуса по Целзий през 20-и век, морското ниво се покачва с 1,8 милиметра годишно от 1961 г. насам, а арктическият морски лед се свива с 2,7% на десетилетие. Все по-често ставаме свидетели на екстремни и аномални явления, като горещи вълни, наводнения и суша.
Според Световната метеорологична организация съвсем скоро рекордът, поставен от най-горещата досега година - 2016 г., може да бъде надхвърлен. Не е изключено интервалът от 2023 до 2027 г. да бъде най-топлият петгодишен период, регистриран някога, отбеляза проф. Александрова.
Според нея очаква се промените в климата, включително засягащи температурата, валежите, вятъра и слънчевото греене, да засилят заплахите за общественото здраве, особено когато става дума за инфекциозни заболявания. Последното не е учудващо, тъй като те влияят върху оцеляването, възпроизвеждането или разпространението на болестотворните причинители (патогенни агенти, като вируси, бактерии, гъбички, паразити), върху гостоприемниците и начините на предаване на заразата. Ефектите върху здравето на такива въздействия обикновено засягат географските и сезонните модели на инфекциозните заболявания, честотата и тежестта на предизвиканите от тях огнища, обясни вирусологът.
Проф. Александрова съобщи, че проучване, публикувано в "Nat. Clim. Chang." през 2022 г., е установило, че 58% от инфекциозните болести, пред които е изправено човечеството, са били влошени в даден момент от климатични опасности, а при 16% рискът понякога е бил намален. Разкрити са 1006 уникални пътя, по които всичко това може да се случи.
Затоплянето и промените във валежите подпомагат по-широкото разпространение на т.нар. вектори (организми, необходими за предаването на някои патогени), като комари, кърлежи, бълхи, птици и някои бозайници, замесени в огнища от денга, чума, лаймска болест, кърлежов енцефалит, западнонилска треска, Зика, малария и други. В резултат на това диапазонът на тези болести се повишава. Статия в "The Lancet" от 2021 г. напомня, че в световен мащаб възможността за предаване на болестта денга е нараснала с 8,9-15% от 1950 г. до днес, отчасти поради увеличения географски обхват на комарите, които пренасят вируса - причинител, каза проф. Александрова.
Климатичните промени може да накарат дивите животни да се придвижват на по-голямо разстояние и така да има "опасна близост" между патогени и хора
Климатичните изменения водят до "опасна близост" между патогенните агенти и хората. Неблагоприятни условия, вследствие на горещи вълни, суша, горски пожари, бури, наводнения и промяна в земното покритие (например обезлесяване), може да накарат дивите животни (прилепи, гризачи, примати) да се придвижват на по-големи площи в търсене на храна и на нови местообитания, и нерядко да намират "подслон" близо и дори в самите човешки жилища, каза проф. Радостина Александрова.
Тя отбеляза, че наводненията и бурите се свързват с щети в канализационните системи и с нарушена доставка на питейна вода поради смесването й с отпадни води, с влошени санитарни условия, което допринася за огнища от холера, диария, хепатит (тип А и Е), норовируси и други. С глобалното затопляне недостигът на вода ще става все по-сериозен проблем в световен мащаб.
Тревога буди разтопяването на вечната замръзналост, която може да ни "срещне" с древни вируси и бактерии, натрупани с течение на времето. Специалистите сравняват евентуалната им поява днес с отварянето на "кутията на Пандора", каза проф. Александрова.
Тя заяви, че намесата на човека в дивата природа доведе до множество огнища на болести, включително ебола.
Топлината и ниските температури също оказват влияние върху разпространението на различни инфекции
Топлината е свързана с повишена изява на гени, допринасящи за предаването на причинителя на холерата, оцеляването му и увреждащото му въздействие върху хората. Повишената температура и продължителното слънчево греене увеличават броя на случаите на холера. Предполага се, че горещите вълни допринасят за възникването на "устойчиви на топлина" вируси, които могат по-добре да се справят с основната защита на човешкото тяло - повишаването на температура, каза вирусологът.
Предполага се, че ниската температура и ниската относителна влажност са благоприятни за разпространението на грипния вирус, а вероятно и на SARS-CoV-2. Ако средната месечна относителна влажност е под 60%, продължителността на живота на комарите, които пренасят маларийните плазмодии, става твърде кратка, за да доведе до предаване на болестта, обясни проф. Радостина Александрова.
Тя уточни обаче, че валежите невинаги са подходящи за векторите. Проливните дъждове може да окажат катастрофално въздействие върху популацията на комарите, като пометат местата за размножаването им. И обратно, засушаването в иначе влажни райони ще предостави на комарите повече басейни със застояла вода, подходящи за възпроизводството им.
Монетата винаги има две страни. Силният вятър може да намали възможностите на комарите да хапят, но удължава полета им и ги пренася на големи разстояния. През зимните месеци човешкият грипен вирус може да бъде транспортиран от Азия до Америка чрез вятъра над Тихия океан, обясни проф. Александорва.
Промените в климата могат да влияят върху имунитета и чувствителността на хората към болести
Изменението на климата може да повлияе върху имунитета и чувствителността ни към болести. Значение има и стресът, на който са подложени хората в екстремни ситуации. Неспособността на човешката имунна система да се приспособи към големи промени в температурата беше предложена като вероятен механизъм за обяснение на огнищата на грип, каза проф. Радостина Александрова.
Тя обясни, че стресът предизвиква промени в нивата на кортизола (често наричан хормон на стреса) и понижаване на възпалителния отговор, което може да намали способността на тялото ни да се справя с инфекции. Промените в климата играят важна роля и при оформянето на моделите на човешката дейност, като сезонни професии, миграция, зимно-летен начин на живот.
В същото време някои епидемични инфекциозни заболявания може да не се увеличат с глобалното затопляне, а вместо това честотата и тежестта им да намалеят. Например, някои места може да станат твърде горещи и сухи, което да затрудни оцеляването на комарите и предаването на носените от тях болестотворни агенти. Повишаването на температурата може да ограничи разпространението на определени патогени чрез облагодетелстване на техни конкуренти, каза вирусологът.
Уязвимостта на едно общество към измененията в климата е свързана със социално-икономическото му развитие
Глобалното затопляне увеличава риска от епидемични инфекциозни заболявания. Това обаче не важи за всички инфекциозни заболявания. Освен това значение имат и други фактори, сред които човешкото поведение, ефективността на здравната система, достъпът до здравеопазване и наличието на лечение, социално-икономическият статус, урбанизацията, мобилността на хората, промените в контрола на болестите (ваксинациите, антибиотици, дезинфекция), каза проф. Радостина Александрова.
Тя обясни, че уязвимостта на едно общество към предизвикания от изменението на климата риск за здравето от инфекциозни заболявания е свързана със социално-икономическото му развитие. Редица инфекциозни заболявания често се появяват в развиващите се страни след тропически циклони, но са рядкост в много развитите държави.
Ние, хората, сме нещо много повече от пасивни жертви на последиците за здравето, причинени от изменението на климата. Можем да играем значителна роля, като предприемем подходящи проактивни мерки за адаптиране, за да контролираме и облекчим отрицателните въздействия. Такива са непрекъснатото подобряване на обществено здравеопазване, своевременното осигуряване на финансови и здравни ресурси, прилагането на системи за ранно предупреждение, инвестирането в наука и технологии, в комуникацията и образованието на обществено, коментира проф. д-р Радостина Александрова от Института по експериментална морфология, патология и антропология при БАН.
