Огромен интерес към биографията на Туньо
Как историята на Железния от село Горна Липница до бронзовите медали в Америка бе събрана в книга
Днес, в деня на неговата смърт, България почита паметта на Трифон Иванов. Легендарният защитник от Пеневата чета, който ужасяваше всеки противник със страховития си вид, си отиде от този свят само на 50 г. Точно 5 г. изминаха, откакто Туньо не е сред нас. Отиде си, без да се изцапа от политически игри или от лакомия по високи управленски постове във футбола. И си остана емблематичен с чудесните си качества на терена.
Туньо безспорно е
един от
най-ярките
герои по време
на великото
американско
лято
през 1994-а, което едва ли някога ще се повтори. Историите за Железния защитник със сигурност ще се предават за поколения.
Затова аз и моите колеги от спортния отдел на в. “България Днес” Кристиан Иванов и Георги Иванов замислихме написването на книга за Туньо още преди повече от 2 г. Бяхме водени от един-единствен мотив - да покажем примера му. Неговият трънлив път от родното село Горна Липница до бронзовите медали в Америка може да служи за образец не само за бъдещите футболисти, а за всеки от нас. Изключително горд съм, че биографичната книга “Трифон Иванов Железния” на книгоиздателска къща “Труд” вече е факт, но нейното написване не беше леко.
Разровихме се в пожълтелите вестникарски архиви на библиотеките, за да имаме максимално богата информация. Пропътувахме хиляди километри. Срещнахме се с възможно най-много хора, които познаваха Туньо в една или друга светлина. Благодарим на майката на Трифон - Маринка Павлова. Тя на драго сърце се съгласи да ни съдейства. Прие ни безрезервно в дома си на няколко пъти, извади семейните албуми със снимки, върна спомените си, колкото и тежко да бе това за нея.
“Беше си палав и не слизаше от колелото. Той върти педалите, а баба му тича след него с хурката на село. С баща му си прибрахме Трифон в Търново, преди да тръгне на училище. В началото му беше трудно да свикне с града, с автомобилния трафик. Преди да тръгне на училище, си счупи много тежко левия крак. Неговите другарчета го донесоха на ръце до вкъщи. Два месеца беше в гипс, но веднага след това пак хукна след топката. Хареса го футболният треньор Васил Матев”, разказа ни леля Маринка, чието финално одобрение получихме, преди да издадем книгата.
В търновското градче Златарица се срещнахме с първия треньор на защитника - Васил Матев. Този, който го учи на желязна дисциплина в спортното училище и дори няколко пъти го праща на бръснар за стригане нула номер. Намерихме възрастния вече бай Васил в центъра на Златарица, докато играе поредната си партия шах.
“Регламентът с наказанията беше предложен и утвърден от родителите. Те сами си го избраха. Остригване се полагаше и за 3 текущи двойки през срока. За кражба - моментално изгонване от отбора. Трифон съм го стригал най-често за двойки в училище. Повтарям - аз бях само изпълнител”, спомни си Матев.
Бяхме упорити в намерението си да поканим голямата легенда на българския футбол Христо Стоичков за интервю, което да поместим в книгата. Благодарни сме му, че той откликна и отговори доста искрено и лично за приятелството си с Трифон.
“Обичам Трифон като брат и бих искал да го прегърна.
Героите никога
не умират.
Отиват в
друг свят
Сигурен съм, че оттам Трифон и сега ни гледа. Но пък тук, на земята, той много, много ми липсва”, сподели Златната топка за 1994 г. и разкри какво е поставил в гроба на Туньо преди 5 г.
Срещнахме се с Георги Василев-Гочето, който налага Туньо в мъжкия състав на “Етър”. Не сме пропуснали и Димитър Пенев, който дори написа пролога за книгата. Именно Стратега от Мировяне взема младия Трифон в ЦСКА, а впоследствие Иванов е неизменна част от великата Пенева чета.
“Имах слабост към него както в ЦСКА, така и в националния отбор. Харесвах играта му, отношението му към футбола”, ще ни признае Пената.
В Пловдив на стадион “Локомотив” ни прие друга голяма легенда - Христо Бонев. Зума е селекционер на България по време на последното до момента световно първенство, на което участваме. Във Франция'98 Трифон извежда “лъвовете” като капитан, след като сам ни е класирал с паметния си гол срещу Русия в квалификациите.
“Като го гледа човек, той имаше вид на човек, който е готов да изяде противника”, споделя Зума.
Великият защитник и дългогодишен капитан на националния отбор Георги Димитров-Джеки е човекът, който приема Трифон Иванов в съблекалнята на ЦСКА. Той говори за първите моменти на Туньо на “Армията”.
Организирахме среща с легендата на “Левски” Наско Сираков. Той надълго и нашироко разказа пред мен спомените си за Трифон както от националния отбор, така и от кървавите сблъсъци между “сини” и “червени”, когато двамата са от двете страни на барикадата.
“С мен Трифон не смееше да се шегува. Аз много повече съм си позволявал да се бъзикам с тая прословута негова стойка с кривите крака. Какво да се сърди, аз му казвах истината. Питах го дали не е преплувал Атлантическия океан на бъчва и оттам да са му се изкривили краката. Отношенията ни бяха фантастични”, сподели Наско.
В книгата участват още куп съотборници на Трифон, които се съгласиха да съдействат, като се започне от търновската група - Красимир Балъков, Цанко Цветанов, Бончо Генчев, Илиян Киряков, също така бившите национали Ивайло Йорданов, Златко Янков, Радостин Кишишев. За съвместния им живот в Швейцария говори Петър Александров.
В книгата ще прочетете кой е побеждавал на белот по време на съвместните лагери между футболисти и рефери. Не са подминати веселите моменти извън терена. Той обича да кара моторна лодка, да лови шарани на своя язовир в Горна Липница, а след това да се изявява като кулинар.
Дълъг разговор е проведен и с музиканта на четвъртите в света Салко Писин, който е имал за задача да весели Пеневата чета с акордеона си по време на лагерите в резиденция “Бояна”.
Трифон е
събирателен
образ за
непримиримостта,
решителността
и борбеността на българина.
Железния далеч не е бил светец. Понякога е нарушавал режима, имал е конфликти с треньори. Но винаги е безкрайно честен, казвал е в очите на хората какво мисли, имал е силно чувство за справедливост. Често си пати от тази своя доброта.
В същото време той е умеел да използва до съвършенство чувството си за хумор. Знаел е кога и как да се шегува, а тези шеги са разчупвали атмосферата в напечени моменти.
