Много трудно предизвикателство. Особено за човек с малко повече опит. И заради това реших малко да разнообразя с малко повече моменти. С уговорката, че има още много. Защото животът е книга, стига да имаш време да я напишеш.
Ученически
Първи клас започнах в 120-о училище "Г. С. Раковски" на канала в "Лозенец". 35-о е до нас, но отвъд улица "Милин камък". И защото си от Благоевски район, а не от Ленински, отиваш в 120-о. Не съжалявам. Най-добрите ми приятели са от там. С Влади, Марио, Косето, Донка и Юлето се събираме по няколко пъти в годината. От САЩ и Канада идват Мария и Елвира. Не спираме да търсим нови.
В училище играехме футбол непрекъснато. На асфалта в двора, на тротоара отпред. Чупехме стъкла, но имахме точен директор, който просто ни пращаше да ги оправим при стъкларя на "Раковска".
С една година по-малък от нас в даскалото се появи Андрей Аспарухов. Като вратар никога не съм имал такива проблеми, както с него. Във въздуха той се задържаше невероятно дълго време и вкарваше. Уникален. Заради това се дразня, когато след това някои обясняваха, че не станал голям футболист. Анди беше, но прегоря заради някакви други цели. На 13 го викаха в националния до 18 години, на 16 вече беше в младежкия. И всички искаха от него да бъде като баща си. Сигурен съм, че ако бе оставен на спокойствие, можеше да бъде един от водещите нападатели на България. И аз съм от ЦСКА, да не забравяме.
Канадски
В Канада през 80-те години никой не познаваше европейския футбол. Резултати идваха по телекса от София. За мачовете малко пишеше единствено "Глоуб енд Мейл" от Торонто. Но един ден гимназията "Лизгар" в Отава разбра какво е и футбол, и ЦСКА. Сутринта, като вземах вестниците на посолството, на челно място в спортната секция стоеше заглавието "Европейският шампион детрониран!". Разтреперих се, защото знаех, че е имало реванш с "Нотингам Форест" за КЕШ. И със затаен дъх прочетох за гола на Керимов и втората ни победа. В училище вървях напред с вестника и обяснявах на всички за какво става въпрос. Там гледах на живо по телевизията уникалния успех на Иван Лебанов в Лейк Плесид и първия ни медал от зимни игри. А днес да сме приятели с този човек.
Студентски
Времето си прекарвах между ВМЕИ "В. И. Ленин" и "Народна армия". Някои преподаватели бяха много стриктни, искаха присъствие дори на лекциите си. Пускаха т.нар. списъци и ако те няма, ставаше тежко.
Да, ама точно по времето на ЦСКА - "Ливърпул" трябваше да имаме Теоретични основи на електротехниката при доц. Тома Панов. Един от стриктните. Но леля ми Беци, която работеше в безсмърното предприятие СО СИП (Стопанска организация Спортни имоти и прояви), бе уредила 5 билета. На идеални места на сектор "В". И разбира се, петима тръгваме на мач. 3 часа по-рано. Шокът обаче дойде след около 30 минути, когато точно пред нас седна... доц. Тома Панов. Поздравих го, след това се прегръщахме, палихме вестниците след знаменитата победа.
Дойде време за изпит. Доц. Панов пускаше да отговоря на въпроси едва след решени две задачи. И тройката започва, след като отговориш на първия от два въпроса. Сложих костюма, значката на ЦСКА на ревера и тръгнах. Влязох сред първите. Реших едната задача, единият въпрос го знаех. За другите имах проблеми. Станах и тръгнах обречен. Доцент Панов ме посрещна с усмивка на катедрата. Изпях първата задача, но втората... И той започна - колега, нали започваме от тази формула, след това заместваме тук, тук и тук, пренасяме и... Само успявах да кажа по някое "да". Погледнах към колегите, не можеха да повярват и гледаха с ококорени очи. Изпях първия въпрос, след което запецнах на втория. Ситуацията се повтори и накрая чух "Много добър стига ли ви?". Грабнах книжката и изчезнах. Само да спомена, че ТОЕ имаше и втора част. Пак имам петица.
"Пионерски"
Защитих дипломната си работа във ВМЕИ и трябваше да вляза в казармата. Изкарах лятото на морето. Дори си уредих и пионерския лагер в Кранево. Международен. Събрали се бяхме все специални "пионери" в едно бунгало. Там обаче дойдоха и от вестник "Народен спорт", начело със Стоян Кукуванов. Защото имаше юношески турнир "Варненско лято". Станахме приятели. И после точно това познанство изигра огромна роля в живота ми. Изпълних мечтата си да стана спортен журналист.
Казармени
След 6 месеца в НШЗО "Христо Ботев" в Плевен се оказах в кадрирания полк в Стара Загора. До бирената фабрика. И там попаднах в артилерийския дивизион. При редник Христо Стоичков Стоичков. Играехме футбол на плаца. Събираше цялото поделение. За да го зърнат. Остана малко, един ден си го прибраха в ЦСКА. И стигна до "Златната топка" и КЕШ. По-късно се запознах с майка му и баща му. Бай Стоичко правеше най-добрата ракия на света. Със съкъз.
Повиквателна за лейтенант Пенев
В бурните за ЦСКА години феновете решиха да правят преврат на Илия Павлов. Вече бяха избрали Любо Пенев за президент. Но имаше проблем, че той имаше договор със "Селта". И тогава Румен Янков-Ухото се появи в редакцията с една празна повиквателна за запас. Истинска с печат и всичко. Попълних я и по факса тръгна към Испания. И Любо се върна за общото събрание.
Да поправиш БФС
Димитър Димитров-Херо е човекът, който даде път на последното силно поколение в националния отбор. Но заради грешка на БФС Мартин Петров щеше да се размине с дебюта си. Защото получил жълт картон при младежите и бил наказан. След няколко разговора с УЕФА уточнихме, че става въпрос за две различни състезания. Намерих Херо пред съблекалнята на "Българска армия". Веднага скочи и провери нещата. Върнаха Мартин, който бе тръгнал за Враца, за да гледа младежите, и дебютира в последния мач на Стоичков за България. За лош късмет с червен картон.
Боб с наденица по бирмингамски
Тръгнах в командировка, за да направим интервю със Стилиян Петров. В Бирмингам, точно бе преминал в "Астън Вила". Няколко дни в хотела, след това при него в апартамента. Изгонихме Крис Сътън от стаята за гости, а той още не искаше да повярва, че България си има национален авиопревозвач.
Там разбрах, че никога няма да стигнем англичаните във футболно отношение. Първо бе доста трудно да се движиш с Петров в града, пък и все заставах от страната на шофьора. Влязохме да си купим понички, излязохме с една огромна кутия подарък. И сбогом чиста съвест!
На "Вила" предстоеше мач с "Лестър" за купата. Гостуване на отбора, където Мартин О'Нийл бе станал легенда като мениджър. И Стилиян ми уреди среща с него на пресконференцията преди двубоя. И се започна. Първо един час говори пред три телевизионни екипа. След това - същото пред двама радиожурналисти. За да влязат десетима пишещи. И всичко да се повтори. Мартин не загуби самообладание и за секунда. Отговаряше на всеки един въпрос. И си преставих кой български треньор ще издържи това. Като дойде при мен, бе умрял от глад и помоли да го изчакам да си поръча сандвич. И продължи още 30-40 минути с мен. За онзи велик мач, когато дават дузпа за България за нарушение на Джордж Бест в нашето наказателно поле. И един номер на Христо Бонев, който всички го знаят.
Но историята е друга. Мачът се проточи, стигна се до продължения. Тогава излязох и отидох до денонощното магазинче до блока. И купих боб и наденица. Не знаех какво ядат футболистите. След това ги сготвих. Стилиян се прибра след 1 сутринта, а в 5 трябваше да сме на летището. И започна да се тюхка, че няма нищо за ядене. Показах му произведението си и така вечеряхме боб с наденица по бирмингамски.
Какъв език знае кучето
С щангите се сблъсках за първи път на световното в Истанбул. Не познавах нито състезатели, нито треньори, нито колеги, които пишат за този спорт. Постепенно навлязох в темата. Все пак бях в един хотел с отбора. И намерих лимонче, за да спася Николай Пешалов от сауната. В Турция Наим Сюлейманоглу и Халил Мутлу бяха със статут на недосегаеми. Докато Наим се държеше много приятелски, то Халил се дърпаше. Но на следващия ден, след като стана световен шампион, дойде в пресцентъра с малко пале. Комшиите веднага започнаха да го венцехвалят. Но кучето се разбесня. Халил се опита да го успокои, но то се правеше, че не чува. Тогава чух ясно: „Мирен, седни!“ И песът се закова на място. Без да искам се разсмях доста ясно. След това Халил дойде при мен и леко притеснено ми каза: „Господине, то едни приятели от България ми го подариха. Заради това не знае турски.“ От този момент и Мутлу започна да контактува с нас.
В Истанбул Йордан Иванов измъкна от килията Ангел Генчев и той взе, че стана трети. След Филип Асенов от Асеновград или Федил Гюлер и Йото Йотов. На пресконференцията превеждах и на тримата. Първите двама обаче ги забравиха, като разбраха историята на Ангел. Това ни забави много, а той отиваше на допингконтрол. И треньорът ме остави с него да го прибера. Вместо в хотела отидохме в един клуб, който бе заключен. Отваряха само, ако говориш български. И там бе целият отбор на комшиите.
Кралска ауденция в бобслея
Първата ми олимпиада бе зимната в Лилехамер. Тази, която трябваше да е в София през 1994 г. Толкова студ не съм брал в живота си и над 20 години отказвах да ходя в Скандинавия.
Още в първия ден в пресцентъра на таблото видях обява, че който иска да говори с принц Албер от Монако, да се обади на посочения номер. Само за бобслей и нищо друго. Реших да рискувам и се обадих. Отсреща един любезен глас ми обясни да бъда в ресторанта на пистата на следващия ден по обед. И наистина Албер дойде. Говорихме точно 10 минути под часовник. Много го беше яд, че не може да бие поне България на пистата. И в Лилехамер не успя. Години по-късно дойде на посещение у нас. Колежата Мария Незнакомова му направи интервю. Заглавието? За България знам единствено, че има силен бобслей.
Голямата журналистическа завера
Спортната журналистика е състезание. Дори днес, когато властва интернет. Мнозина не разбират, че това са най-добрите в професията и го подценяват. Защото няма друг журналист, който да трябва да познава политика, бизнес, криминален контингент и още, още, още, за да си върши работата.
В ДНК-то на българина е да прецакаш другарчето. Но през 1996 година в Атланта се случи чудо. Истинско, което още ми се струва нереално. Игрите бяха последният шанс на Стефка Костадинова за злато. Всички много добре го осъзнавахме. И посреднощ звъни телефонът от София, за да ни съобщят, че в катастрофа е загинал нейният най-добър приятел Георги Гетов, а човекът, когото наричаше татко, е в тежко състояние в болница. И разбира се, да говорим с нея. След малко отново се звъни. Този път Руми Динева от БОК. С горещата молба на Иван Славков-Батето и треньора на Стефка Николай Петров да я оставим на мира и никой да не и казва.
Цялата група журналисти се разбрахме почти без думи. Просто решихме да го направим и да уважим молбата на Батето и Ники. Стигна се и до един неописуем момент, в който една голяма група от нас слезе от автобуса на стадиона за лека атлетика, а от този на спортистите слязоха Стефка и Ники. Тя тръгна към нас, усмихната, лъчезарна. Само махнахме и избягахме, все едно сме видели отблизо коронавирус. Ники пък я задърпа за тренировка.
Не казахме на Стефка за трагедията дори след като стискаше златния си медал в ръка и си говорехме в залата за пресконференции.
Е, имаше и един, който си измисли интервю със Стефка по въпроса, стана ясно след като се прибрахме в София. На никого обаче не му пукаше.
След години я попитах в разговор, дали не сме я смутили в този момент с бягството си. Тя с усмивка си призна, че малко се е притеснила да не би да ни е обидила с нещо.
Истинският досег до историята
На зимната олимпиада в Нагано ми разрешиха да тръгна в последния момент. И още на първия ден съжалявах, когато на летището в Лондон ме преджобиха. Спахме с Камен Алипиев на пейките, защото бяха забравили да ни вземат хотел в Англия. И на сутринта той тръгна към Ню Йорк, а аз - за Токио.
В журналистическото село се оказах сам с двама чужденци в апартамента. Наблизо обаче бяха пратениците на БНТ. Тези на БНР си имаха някъде хотел. И всяка вечер се събирахме. Като канадски възпитаник много исках да видя на живо спускането при мъжете в ските. Всяка сутрин с Тото Алексиев тръгвахме, за да отложат старта. И така близо седмица.
Една вечер Тодор Шабански ме покани да ходим на биатлон. А това означаваше ставане в 5 и път около 3 часа. Тръгвах си отново на спускане. Но беше настоятелен, пък сме имали и едно момиче, което имало шесто място за световна купа. Накрая се предадох, но той трябваше да дойде да ме събуди.
И наистина нахлу в стаята ми около 5 сутринта. Качихме се на един огромен автобус. Трима човека. Ние двамата и един фотограф, който заспа веднага.
Автобусите на журналисти и състезатели спираха на едно място. Вляво - отиваш в къщичките при биатлонистите. Вдясно - към стадиона и пресцентъра. Направо в един тунел - никой не пази. Японците дори не предполагат, че трябва да се сложи охрана. И двамата през него и вляво. Направо при нашите. Там видяхме цялата подготовка на отбора. Как Георги Касабов тестваше ските. Как Катя грабна един чифт и тръгна. Натоварихме се с безалкохолни и тръгнахме към телевизионните студиа. Решихме да минем по къс път и да прескочим едни мрежи. Затънах до кръста в сняг. До последната стрелба гледах състезанието зад Тошко и Васил Тончев, тогавашния шеф на федерацията, които коментираха. След това се изнизах и хукнах към финала. Трябваше да се заобиколи целият стадион. Но не ми пукаше.
Там започна празникът. Вдигнахме Катя на ръце. Шабански се чураше да търси оператор, защото просто такъв в екипа на БНТ липсваше. Накрая хвана един украинец да си направи включването.
На пресконференцията японците бяха силно притеснени. Защото нямали преводач от български. И никой от БОК не присъстваше на състезанието. Заради това им помогнах. Помолих Катя да говори само на български. За да чуе светът езика на шампиона. Справихме се.
След това всичко е като в сън. Връщането обратно в Нагано. Писане, ама много писане. Награждаване и малък купон за българите, който Батето направи на покрива на една сграда до площада.
Дълги години след златото се появиха дори и "очевидци" на триумфа. За сметка на това мога да изброя поименно тези, които бяхме в Нозава Онсен. Всичките 12 човека. За да се докоснем до историята.
Мигът, в който първата българска шампионка от зимни олимпийски игри е понесена на ръце след триумфа в Нагано!
---
Разкажи любимия си спортен момент. Изпрати история на [email protected]. Сподели я в социалните мрежи и предизвикай човек, който искаш да разкаже своя любим спортен момент.
#МоятЛюбимСпортенМомент #ОстаниСиВкъщи
