Владимир Илиев спечели приза за спортист номер 1 на България за 2019-а. През март той стана първият биатлонист, който донесе на родината ни медал от световно първенство. В шведския зимен център Йостерсунд момчето от Троян грабна среброто в индивидуалния старт на 20 км. В началото на новия сезон Владо отново записа добри резултати. В ранния следобед на петъчния ден “24 часа” успя да се свърже с Илиев в Анси Льо Гран Борнан (Фр), където се провежда 3-ият кръг от световната купа по биатлон. Вече като спортист номер 1 на България той отново любезно отговори на въпросите на вестника.
- Владо, честита награда. Спечели сребърния медал от световното по биатлон в средата на март. След това през годината замислял ли си се къде би могъл да си в класацията “Спортист на годината”?
- Благодаря. Не, не съм съм се замислял. Доста хора ме питаха какво предполагам. Аз като спортист нормално се интересувам какво постигат българските състезатели в други спортове. Смятах, че заради медала от световното първенство може да попадна в топ 3 на класацията. В никакъв случай обаче това не ми е било фикс идея.
- Доколко това да я спечелиш или да попаднеш в топ 3 мотивира по-силно един спортист?
- Аз никога не съм имал нужда от каквато и да е допълнителна мотивация, за да тренирам и гоня резултати. Стигнеш ли до тях, наградите идват като допълнително признание за труда ти. Хубаво е да получаваш такива. Но наистина не страдам от липса на мотивация. Наградите дават отговора на въпроса дали си на правилния път в кариерата си.
- Какво почувства, когато разбра, че си номер 1 на България и какво променя това?
- В първия момент не повярвах. Бях на масаж, когато е станало ясно. Някъде около 21 ч френско време. Тук е много трудна връзката с телефон и интернет. Та човек от екипа ни влезе и докато ми правеха масаж, ми съобщи. Както казах, аз в първия момент не повярвах и реших да видя дали е така. Просто съм такъв човек. Обичам да проверявам нещата. След като се уверих, разбира се, се зарадвах много. Признанието е огромно. То обаче в никакъв случай няма да промени мен или плановете ми. Такава награда задължава да си още по-упорит. Щастлив съм, че имам място в историята на българския спорт, както аз,
така и биатлонът
и родният
ми град Троян
- Кого би поставил ти в тройката за спортист на годината?
- Тук ме хващаш неподготвен. Първото име, което ми идва наум, е Ивет Лалова. Наистина е впечатляващо нейното влизане на финала на световно първенство. Това е огромен успех. Много е специфично. Естествено, трябва да се гледат медалите от световни и европейски първенства. Тук ще спомена Тайбе Юсеин в борбата. Има и други доста силни постижения, които заслужават внимание.
- След 21 г. отново биатлонист е номер 1. Този спорт има все повече фенове, но все още доста хора не са наясно колко жесток може да бъде той и колко яростна е конкуренцията. Това прави успеха на един българин още по-значителен. Кажи няколко думи по темата.
- Медал от световно първенство по биатлон е наистина доста значимо нещо и доказателство за това е повишеният интерес към нас. От щабове на други нации вече започнаха да се оглеждат в нас, да разпитват какво правим, как и къде тренираме. Конкуренцията в биатлона е страхотна и расте от година на година. Вече и други по-малки като успехи нации имат амбиции да се намесват в борбата за челните места. Да, феновете виждат само състезанията и церемониите по награждавания. Биатлонът наистина е жесток спорт, защото си зависим от много неща. Те обаче не го осъзнават, а и не са достатъчно информирани.
В биатлона се тренира ужасно много часове. В доста други спортове те са значително по-малко. Понякога ми се е искало да съм в тях. Имаш много повече свободно време. Грубо казано,
през последните
близо 10 месеца
имам над 1000 ч
тренировки
Всеки може да изчисли какво означава това. Не знам в колко други спорта се тренира по толкова. Биатлонът събира вече много фенове и у нас. Хубаво е, че има интерес. Хората обаче трябва да се поинтересуват за детайли и тук роля трябва да изиграят медиите, които да им ги дадат. Щастлив съм, че биатлонист отново е номер 1 на България с надеждата това да помогне за развитието на нашия спорт.
- На 32 г. си, а 2019-а определено е най-успешната за теб - сребро от световно първенство, “Икар”, спортист на годината. Какво ще преследваш занапред?
- Ще се стремя да запиша по-добри класирания в стартовете от световната купа. Главната цел за сезона отново е добро представяне на световното и европейското първенство.
Голямата ми цел
обаче е
олимпиадата
в Пекин
през 2022 г.
Предишните ми участия на игри бяха разочароващи. Макар че през 2018 г. бях близо до медал. 1 грешка обаче те връща 15 места назад. Да, важни са резултатите, но фенове и ръководство трябва да гледат и какъв потенциал има у състезателите.
- Досега не си определял олимпиадата като главната си цел, дори не бе категоричен, че ще участваш...
- Да, целя се в олимпиадата, дано всичко върви нормално. Отсега мисля за игрите и подготовката ми във времето до тях ще бъде насочена именно към участието ми в Пекин.
- След второто място в Йостерсунд обяви, че то ти е спасило кариерата. Какво имаше предвид?
- В България министерство, федерация, фенове, журналисти гледат класиранията и това е нормално. Но биатлонът е жесток, защото само сантиметър или милиметър може да те лиши от призово или предно място. На мен на 6 световни първенства това ми се случи 5 пъти. Веднъж и на последните олимпийски игри.
Явно ми е било
писано да мина
през това, за да
стигна до медала
Та това имах предвид със спасяването на кариерата. Не в конкретен смисъл, а че след преминаване през доста разочароващи моменти усилията ми се осребриха в пряк и преносен смисъл. И тук искам да се върна пак към зависимостта от условия и фактори. Аз винаги се влагам 100-процентово. Влияние обаче може да окажат времето, ските, ваксата. В Йостерсунд всичко се нареди и медалът дойде.
- Винаги изглеждаш много спокоен, овладян. Не си фен на бурните емоции. След кръга във Франция няма ли все пак да отпразнуваш най-силната си година?
- Да, не съм много по бурните емоции. Преживявам нещата вътре в себе си. Щастлив съм, но трябва да мисля и за стартовете, които ми предстоят тук. Тази година смятам да се прибера за 4 дни за празниците в България при семейството си. Ще отбележим и наградата с приятели и близки.
- Личното ми впечатление е, че си абсолютен работохолик. Мързелува ли понякога Владо Илиев, или тренира и по време на почивката?
- Общо взето, не почивам. На практика има едни десетина дни през цялата година, в които може да не правя нищо. Но аз все пак се разтичвам. За организма ще е стресово, ако тотално спре да тренира. Тъй че абсолютна почивка или мързелуване няма. Това няма как да се случи, ако си професионалист в такъв тежък спорт като биатлона. През почивката обичам да покарам алпийски ски. Ходя на театър, кино. Тази година с приятелката ми бяхме през лятото на море в Гърция. Там успях малко да се отърся от стреса в стрелбата.
