И на тези години Васил Господинов остава символ на отдаденост, интелект и дълбоко разбиране на играта - човек, за когото волейболът не е просто спорт, а култура, наука и бъдеще
Легендарната фигура Васил Господинов в българския волейбол навърши днес достолепните 90 г.
По този повод в сайта на федерацията бе публикуват обширен материал за дейността му:
"Васил Господинов - име, което стои в самите основи на българския волейбол, навършва 90 години. Половин век от живота си той посвещава на играта - като състезател, треньор, преподавател и изследовател, оставяйки следа, която далеч надхвърля спечелените титли и статистиките. Той бе приветстван от УС на Българската федерация по волейбол, като президентът Любомир Ганев връчи почетен плакет в знак на благодарност към неговия висок принос към развитието на волейбола в България.
„За нас е чест, че днес можем да бъдем заедно с живата история на нашия спорт. Живот, отдаден на любимото ни дело, който вдъхнови и изгради редица велики състезатели и волейболни треньори - истински пример за следващите поколения. Днес отбелязваме 90 години от рождението на Васил Господинов и си пожелаваме след още 10 години да честваме неговия вековен юбилей.", заяви Любомир Ганев.
Роден през 1936 година в Стара Загора, Господинов прави първите си стъпки във волейбола в училищните отбори на родния си град. Още тогава става ясно, че за него играта е не просто спорт, а поле за мисъл, развитие и търсене на съвършенство. Пътят му го отвежда във Висшия институт за физическа култура (ВИФ), където завършва полувисшата треньорска школа и се състезава за отбора на Академик (София), а по-късно застава и начело на тима като треньор.
Един от знаковите моменти в ранната му кариера е участието в демонстративния волейболен мач срещу СССР през 1957 година, игран на Националния стадион „Васил Левски" - събитие, което остава в историята на българския спорт.
Истинският му треньорски пробив идва в периода 1965-1969 г., когато извежда женския отбор на Академик от третото до първото място в шампионата. С двете поредни титли през 1968 и 1969 година Господинов прекъсва дългогодишната хегемония на Левски–Спартак – постижение, което и до днес се помни като пример за стратегическа работа и търпеливо изграждане на отбор.
Поканата от Левски–Спартак не закъснява. Там той продължава успешния си път и печели още две шампионски титли - през 1971 и 1972 година, затвърждавайки репутацията си на един от най-подготвените и модерно мислещи български треньори на своето време. Паралелно с практическата работа Васил Господинов развива активна преподавателска дейност във ВИФ, където възпитава поколения треньори. Неговият подход е аналитичен, но и дълбоко човешки - волейболът за него е жива система, която изисква разбиране, а не механично повтаряне.
Професионалният му път го отвежда и извън България - два пъти в Кувейт и веднъж в Дубай, където работи като треньор и консултант. След завръщането си у нас става част от щаба, подготвящ женския национален отбор за Световното първенство в Мексико, а в кариерата си води националния тим на три световни първенства.
Особено ценен е и приносът му в научно-методическата област. Господинов систематизира знанията си в методика на тренировъчния процес, основана на спецификата на играта, физиологичните принципи и правилното дозиране на натоварванията. В свои разработки и лекции той разглежда различните видове тренировки според обема и характера на упражненията - подход, който по онова време е новаторски за българския волейбол.
През годините обменя опит и идеи с едни от най-големите имена в световния волейбол – Селинджър, Тюрин, Карпол, Преображенски, Мацудейра, Джим Колман и много други. Тези срещи обогатяват философията му и го утвърждават като мост между българската и световната школа.
Самият той най-добре обобщава житейската си мисия с думите:
„Имало е, има и ще има волейбол. Въпросът е какъв ще бъде той."
На 90 години Васил Господинов остава символ на отдаденост, интелект и дълбоко разбиране на играта - човек, за когото волейболът не е просто спорт, а култура, наука и бъдеще."
