И от небето Трифон Иванов събра във Велико Търново четвъртите в света, но не за да почерпи за 60-годишния си юбилей, който трябваше да празнува на 27 юли, а за да открият негов паметник срещу стадион “Ивайло”.
Христо Стоичков, Краси Балъков, Боби Михайлов, Данчо Лечков, Златко Янков, Пламен Николов, Бончо Генчев, Ивайло Йорданов, Илиян Киряков бяха сред дошлите да почетат железния защитник с голямото сърце.
“Ние никога не сме се разделяли. Той, за жалост, ни напусна. Трудно е, но ще си останем с неговата чаровна усмивка, обичта. Успяхме да направим нещо, което ще остане вовеки веков.Затова сме му написали това: “Железният защитник”, друга дума няма. Остава уважението спрямо един човек, с когото сме били рамо до рамо толкова години, това ни доведе. Ако някой прави нещо за държавата, както ние го правим, ще се оправим”, каза Христо Стоичков.
Инициативата за издигането на монумента се роди точно преди година от двама бизнесмени - Александър Карачолев и Георги Радев, в благотворителната кампания веднага се включиха Краси Балъков и Христо Стоичков, а за окончателното набиране на сумата от 70 000 лв. помогна и фондацията на четвъртите в света.
По снимка от САЩ '94 бе направен 3D проектът за бронзовата фигура на Железния, а екипът на скулптора Николай Нинов реализира идеята безвъзмездно. И мястото бе избрано еднозначно - срещу стадион “Ивайло”, където Трифон започва своята кариера и до последните си дни работи за развитие на футбола като шеф на Зоналния съвет на БФС.
Днес около почетния знак се веят знамената на всички отбори, в които той е играл. Последният флаг е на Велико Търново, на старата столица той бе почетен гражданин.
Кметът Даниел Панов си спомни за приятеля и човека, който му е дал ценни уроци. Напътствал го е какво не трябва да прави още след сядането на кметския стол. “Трифон беше добър човек, със сърце огромно, пълно с доброта и топлина, и винаги подаваше ръка на всеки, изпаднал в нужда. Нека Трифон Иванов бъде пример за вас, млади футболисти.
Пожелавам ви да надминете неговите успехи и всички великотърновци и българи да се гордеем с вашите успехи”, обърна се кметът към детските отбори, които днес се състезават в турнир на името на легендата. Стоичков през цялото време трудно скриваше емоциите си.
“Искам най-напред да кажем на баба Маринка, че ние всички я обичаме. Никога няма да бъдеш изоставена, защото ние израснахме, но ти си нашата майка и заслужаваш още по-голяма обич от всички нас. Днес е един ден, в който Трифон ни гледа отгоре. Той трябваше днес да е тук на неговите 60 г., но това, което остави в нашите сърца, е една голяма обич, голяма непримиримост, голямо уважение. Още от първия ден на кампанията, която беше подета, казахме, че тук, в Търново, трябва да има паметник”, каза Христо Стоичков и благодари на всички, които подеха благотворителната инициатива и дариха средства за реализирането на монумента.
“Да направиш Трифон не е лесно - всяка негова бръчка, всеки негов мускул, неговия поглед. Каквото и да кажа, ще бъде малко. Само тези думи остават: Трифоне, обичаме те”, с разтреперан глас завърши Стоичков.
След това с Краси Балъков, Боби Михайлов и кмета Даниел Панов свалиха покривалото на двуметровата фигура на Трифон. Съотборниците на Туньо помогнаха на майка му да сложи цвете на статуята на сина си.
Двете му дъщери Галина и Марина заедно с трите му внучета също се поклониха на паметника. Стотици го почетоха с аплодисменти и развети знамена.
“Ако беше между нас, щеше да е много по-добре. Но за жалост, не можем да върнем времето назад. Единственото, което можем да направим, е да го уважим по най-достойния начин. Надяваме се той да бъде пример за всички млади спортисти. Имам много спомени с Трифчо, аз съм израснал с него. В спортното училище сме били заедно, в мъжкия футбол сме играли много време заедно. Само хубави неща си спомням за него”, каза Краси Балъков.
Боби Михайлов каза, че приятелството му с Трифон е като цял живот. Беше един от най-добрите защитници, с които съм играл въобще. Голям човек, голям играч, голямо сърце. Всеки мач за него беше еднакъв, никога не се е пазил. Бяхме голям тандем - аз пред него, той зад мен и обратното”, спомни си председателят на фондацията на четвъртите в света.
“Паметта му е увековечена. Легендата е жива и ще остане в историята. Който минава оттук, ще си спомня винаги за т.нар. Железен войник. Освен това той имаше и голямо сърце. Браво на всички, които дадоха своята енергия, отделиха от средствата си и в крайна сметка паметникът е факт”, коментира Бончо Генчев.
“Така съм го запомнил - весел, кудошлия. В националния отбор бяхме заедно 6-7 години. Имахме един случай - аз бях новобранец и не ми даваха обувки и той ми се смееше - ха-ха, те бяха стари кучета, а аз се молех за едни обувки”, върна се в спомените си за Туньо Йордан Лечков.
“Всеки е успешен с времето, в което живее. Така или иначе младите сега са доста по-различни. Дай боже да има друг Трифон Иванов. Мисля, че не трябва да се правят сравнения с нашето поколение. Ще се радваме на това, което имаме”, каза Лечков.
