Съотборниците ми в "Байерн" бяха пребледнели преди началото, спомня си героят за България
На 7 юни преди 30 години националният отбор постига една от най-епохалните си победи в историята. Някои дори слагат мача наравно с тези от световното в САЩ. По волята на жребия се събираме с Германия в европейските квалификации, след като надвихме действащия световен шампион на "Джайънтс Стейдиъм" в Ню Йорк с 2:1 след онзи феноменален гол на Христо Стоичков от пряк свободен удар и незабравимата глава на Йордан Лечков.
Първият ни мач от групата е на 12 октомври 1994 г. Поразяваме Грузия с 2:0 в София след 2 гола на Емил Костадинов. На 16 ноември разбиваме Молдова с 4:1 след две попадения на Стоичков и по едно на Красимир Балъков и Емил Костадинов, а за гостите се разписва Сергей Клешченко. В същия ден в първия си мач немците преодоляват Албания в Тирана с 2:1. Улф Кирстен вкарва победния гол в 46-ата минута, след като Юрген Клинсман открива в 18-ата, а Хисен Змияни изравнява в 32-ата. На 14 декември и двата отбора записват победи с 3:0 като гост. Нашите разбиват Уелс след онзи феноменален гол от воле на Трифон Иванов, поредния гол на Костадинов и един на Стоичков. Германците печелят в Молдова след попадения на Кирстен, Клинсман и бъдещия ни селекционер Лотар Матеус. 4 дни по-късно те се изравняват с България, като бият 2:1 Албания в Кайзерслаутерн след голове на Кирстен и Матеус, а за гостите вкарва Алтин Ракли. Следващият кръг е на 29 март 1995 г. Немците отупват 2:0 Грузия в Тбилиси след два гола на Клинсман, а нашите разбиват за втори път Уелс с 3:1, като за първи път Костадинов не се разписва, а попаденията са на Балъков и две на Любослав Пенев. За гостите вкарва Дийн Соундърс. След това на 26 април прегазваме и Молдова с 3:0 в Кишинев (Балъков и два гола на Стоичков), а немците правят първата си грешка - 1:1 с Уелс в Дюселдорф (Хейко Херлих и Дийн Соундърс).
Така България влиза с 2 точки преднина в мача на 7 юни. Стадион "Васил Левски" е претъпкан до козирката въпреки лошото време и непрекъснатия дъжд.
В 18-ата минута изнасяме лошо топката, следва светкавична контра и Юрген Клинсман открива резултата на празна врата. Следват изключително силни минути за България, като невероятни пропуски правят Балъков, Любо Пенев, а Стоичков удря гредата. Минута преди края на полувремето отново на контра Томас Щрунц покачва на 2:0. Веднага от центъра нашите правят атака и Томас Щрунц препъва Балъков отзад в пеналта и великият италиански съдия Пиерлуиджи Пайрето е категоричен - дузпа. Стоичков праща Кьопке в обратния ъгъл за 1:2.
Половин час преди края Димитър Пенев прави първата си смяна, за да пусне Емил Костадинов на мястото на Ивайло Йорданов. Секунди след влизането в игра крилото изпреварва Томас Хелмер, който го препъва и Пайрето дава втора дузпа. И Стоичков отново праща вратаря в обратния ъгъл за 2:2.
Стадионът се взривява в 67-ата минута, когато нашите отново правят суператака, като Златко Янков е изведен отляво. Топката се оказва в Костадинов, чийто удар с левия крак е блокиран, но отново към него. Следва удар с десния и Кьопке е безпомощен за трети път. Обратът срещу Германия е факт.
Немците се сещат да атакуват след това и натикват нашите в наказателното поле. Удрят греда, а Борислав Михайлов прави невероятно спасяване с главата си. В крайна сметка удържаме една от най-великите си победи във футбола.
Съставите за мача са:
България:
Борислав Михайлов, Емил Кременлиев, Трифон Иванов, Петър Хубчев, Цанко Цветанов, Ивайло Йорданов (63-Емил Костадинов), Златко Янков, Йордан Лечков (80-Наско Сираков), Красимир Балъков, Любослав Пенев, Христо Стоичков.
Селекционер:
Димитър Пенев.
Германия: Андреас Кьопке, Матиас Замер, Щефан Ройтер, Маркус Бабел, Томас Хелмер, Марио Баслер (80-Андреас Мьолер), Томас Щрунц (90-Улф Кирстен), Дитер Айлц, Томас Хеслер, Юрген Клинсман, Хайко Херлих.
Селекционер:
Берти Фогтс.
Така нашите вече са с 5 точки преднина и вече са почти сигурни за първото си участие на европейско. До края на квалификациите на 6 септември завършваме 1:1 с Албания в Тирана (Ракли и Стоичков), а Германия разбива Молдова с 4:1 (Андреас Мьолер, Кристиан Циге, Кирстен и Маркус Бабел; Темури Кецбая). На албанците слагаме тройка в София на 7 октомври (Стоичков и два гола на Костадинов), а немците разбиват Молдова 6:1 (автогол на Сергей Строенцо, Томас Хелмер, два на Замер и още два на Андреас Мьолер, а за гостите - Раду Ребежа). Двата тима се изравняват 3 дни по-късно. Нашите падат с 1:2 при гостуването си на Грузия (Шота Арвеладзе и Георги Кинкладзе от дузпа, преди Стоичков да намали), а Германия със същия резултат у дома печели срещу Уелс (автогол на Ендрю Мелвил и Клинсман; Кит Симънс). И в последния мач немците ни бият с 3:1 на "Олимпиящадион" в Берлин. Стоичков открива резултата в 47-ата минута, след това Клинсман изравнява в 50-ата, Томас Хеслер прави 2:1 в 56-ата, а от дузпа Клинсман довършва България. Двата отбора обаче са първи в групата - 25 точки за немците и 22 за нашите и отиваме за първи път на европейско. Грузия остава с 15, Молдова - 9, а Уелс и Албания вземат по 8.
- Емо, стават 30 години от онзи мач с Германия.
- Колко бързо тече времето. Вече се усеща. Приятели отбелязват 70-и и 80-и юбилей. А все едно беше вчера този мач. За съжаление, май ни е последният с победа над съперник от такъв ранг. За съжаление.
- Какво си спомняш от онзи ден?
- Че съотборниците ми от "Байерн" бяха доста пребледнели преди двубоя. Ама сериозно се притесняваха. Разбира се, пошегувах се с тях да не се пристесняват, че пак ще ги бием. Все пак само няколко месеца бяха минали от световното в САЩ.
Другото беше атмосферата. Пълен стадион. Нямаше едно свободно място. Страхотно изживяване.
- Някои смятат този двубой за най-добрия на вашето поколение?
- Е, не може да се каже. Има толкова незабравими мачове. Но наистина надиграхме един от най-силните отбори на света. Надиграхме. Имаше моменти, в които тотално ги превъзхождахме.
Знаеш, има мачове, които печелиш с късмет. Този го спечелихме с игра.
- Защо беше резерва?
- Може би си забравил, че това бе първият ми мач от 2 месеца. Скъсах връзка и трябваше да се възстановявам. Сигурен съм, че съм изненадал съотборниците ми, като се появих в игра. Просто не смятаха, че съм се възстановил напълно.
- Получи ли някакви наставления при смяната?
- Те не са необходими. В такъв момент. Целият стадион е настръхнал. Влизаш и играеш на максимум. Забравяш за всичко - контузии, проблеми, всичко. Заради това и успявахме. Какви наставления трябват, като губиш с 1:2 пред родна публика? Никакви.
- Къде се възстановява от контузията?
- В Мюнхен. Все пак бях техен футболист.
- Значи излиза, че германците са те възстановили, за да ги биеш?
- Така излиза. И след това немците ме и наградиха. Договор за още един сезон. Преподписах след този мач. Реално трима бяхме в Бундеслигата в този мач - аз, Петър Хубчев и Йордан Лечков.
- Европейското като че ли бе началото на края на един велик отбор?
- Не знам. Наистина отношенията не бяха както преди.
- Задължителният въпрос - кога ще се върнем отново там?
- Трудно е. Прекалено много звезди се нароиха. Изиграе един мач и вече е звезда. И след два мача го няма никъде. Опитваме се да прескочим етапите. Няма как да стане. Как беше приказката - за да станеш майстор, първо трябва да си чирак, после калфа. Ние си живеем в някакъв паралелен свят, в който мислим, че сме звезди. Но не е така. Ето сега. Имаме трима, които могат да играят в големи първенства от новия сезон - Илия Груев, Валентин Антов и това младото момче Георги Ангелов, който подписа в "Еспаньол". Дано се задържат в отборите си и да играят. А колко момчета отидоха в западни отбори и след това ги върнаха?
Не трябват звезди. Трябват треньори и момчета, които искат да пробият. Вътрешно да са убедени в това. По друг начин няма как да стане.
Няма как да се получи, ако не си научен. Иначе се блъскаш в стената и приключваш. Това е големият проблем.
- Все пак БФС направи една крачка, като вкара задължителна квота за българи.
- Дано е положителна. Аз не съм много сигурен. На първо място не е много ясно правилото. Какво се случва с натурализираните играчи? Тези, които имат български паспорт.
Давам веднага пример. Направете едно изследване за Втора лига. От години там действа подобно правило. И за българи, и за млади футболисти. Колко от тях са в националния отбор? Или поне в Първа лига? Нито един. Значи пътят не е правилен. А става въпрос за 60-70 футболисти, които е трябвало да се възползвали от тази привилегия.
Задължителната квота е нож с две остриета. Отново ще дойде проблемът със звездите. Значи, без да тренираш, без да се стараеш, получаваш титулярно място. Това няма как да те развие поне на средноевропейско ниво.
Сигурен съм, че поне първия сезон и треньорите ще правят грешки. И какво - служебна загуба и 15 000 лева глоба. При сегашното положение в държавата това ще се отрази на клубовете, и то доста отрицателно. Но дано все пак нещо се промени.
Добрият футболист се прави и със самочувствие. Навремено бяхме силен отбор, защото всеки от нас играеше на топниво - "Барселона", "Атлетико", Германия, Италия.
Както казах, ако не го искаш вътрешно, нито едно правило няма да ти помогне да станеш добър футболист. Трябва да се промени мисленето. Да се подобрят условията. Днешните поколения не са като старите. Имат прекалено много неща, които могат да ги съблазнят извън футбола. Трябва да се работи, а не да се чака БФС да въведе някое правило. Друг път няма.
- Но мнозина ви обвиняват, че футболът тръгна надолу точно заради вашето управление на БФС за близо 20 години.
- Човек винаги е правил грешки. От самото начало на света. Безгрешни хора няма. Сигурно и ние сме грешили. Но каква вина има една федерация за нещата, които правят други? Напълнило се с чужденци. България е член на ЕС, там има правила за свободно придвижване на работната сила. Значи това не са чужденци, а граждани на ЕС.
БФС работи през всичките години без нито един лев помощ от държавата, с малки изключения. Всички дават за пример Унгария, да речем. А там държавата колко пари наля във футбола, в стадиони. И дори в чужбина - Румъния, Хърватия. Същото е положението и в Румъния - стадиони, помощ за школи. Ние се опитвахме да го правим сами. С помощта на някой и друг спонсор. Да, може да не сме успели, но никой от
БФС не се е намесвал в това каква политика да водят клубовете, как управляват школата си, как работят с младите играчи. Какви треньори работят в школите. Там е разковничето. Добри треньори, добри футболисти. И работа. Непрекъснато работа.
- Наскоро се събрахте целия отбор в една фондация. Май настъпи мир сред 4-ите в света.
- Война никога не е имало. Имаше просто различия. Наистина е хубаво, че отново сме заедно. Това нямаше как да продължи дълго време. Толкова неща сме правили заедно. Както казват някои - толкова сол сме изяли заедно, че едва ли има някой, който да ни познава по-добре, дори от семействата ни. Радвам се, че и хората не са ни забравили, въпреки че мина толкова много време от успехите ни. Във Варна на мача стадионът бе пълен. За прекрасна кауза. Радостно е, че се събрахме отново.
- А ти с какво се занимаваш, след като отпадна от изпълкома на БФС?
- Работя в ЦСКА 1948. Помагам с каквото мога и с каквото смятам, че е правилно. Рано ми е още да се отдалечавам от футбола. Все пак това съм вършил цял живот.
