Едисон Йорданов за първи път бе извикан в мъжкия национален отбор на България. Селекционерът Ясен Петров включи 28-годишния футболист в групата за контролата с Украйна на 11 ноември в Одеса и световната квалификация в Швейцария 4 дни по-късно. Йорданов е бивш младежки национал на България. В онзи си период обаче той се подвизаваше като офанзивен полузащитник.
От няколко години Едисон играе като десен краен бранител, а при нужда и като ляв. В схема с трима централни защитници пък действа като халф-бек.
Йорданов, чиято майка е германка, а баща - българин, има мачове за бундестима до 15, 16 и 19 г. След престой в няколко немски отбора през 2018 г. Едисон подписва с “Дюделанж” и му помага да стане първият клуб от Люксембург, който влиза в групите на Лига Европа.
От 2019 г. играе в белгийската II лига. През миналия сезон имаше солиден принос “Сен Жилоаз” да се пребори за промоция. От лятото Йорданов е част от “Вестерло”, който е лидер във II лига.
- Наближава моментът, в който за първи път ще станеш част от мъжкия национален отбор на България. Какво е усещането?
- Разбира се, когато научих за повиквателната, се зарадвах много. Бях страшно щастлив и горд, защото това беше моя цел и мечта, дори ако искаш. Всеки футболист иска да играе за националния отбор. Това носи и допълнителна мотивация. В неделя имаме важен мач с “Вестерло”. Сега мислите ми са насочени към него, а след това ще се концентрирам изцяло върху националния отбор.
- Играл си за юношески национални отбори на Германия. Виждаше ли се и в по-горните възрасти?
- Щом реших да играя за България, това се превърна в моя единствена цел и насока. Бях сигурен в това. Разбира се, човек трябва да е реалист. В Германия, а и сега в Белгия го виждам, всяка година се появяват много добри млади футболисти. Трябва да играеш в първенство от топ 5 на Европа и да си на топниво, за да ставаш за националния отбор. Далече съм оттам. През 2013 г. взех решението да играя за България и оттогава мисля само за това.
- И след 8 г. целта ти се изпълни.
- Да. Когато бях в Дортмунд,
говорих веднъж
с тогавашния
селекционер
Ивайло Петев,
но само това. Не съм играл на най-високо ниво и знаех, че ще трябва време, за да ме забележат. Радвам се, че това се случи.
- Преди дебюта си за младежите обяви пред “24 часа”, че си избрал да играеш за България заради своя татко.
- Не само заради него, но и заради баба ми. Тя почина. Гледаше ме обаче, когато бях част от младежкия тим, и много се радваше. Когато ходих при нея през лятото, тя виждаше, че се интересувам от играта и ми казваше: Ти ще станеш футболист. А иначе баща ми сега много се зарадва на повиквателната.
- Изненада ли те поканата от селекционера Ясен Петров?
- Да. Преди 3 г., когато играех в Лига Европа, а в нея нямаше много българи, смятах, че имам шанс за националния, но нищо не стана. Сега смятах, че трябва първо с “Вестерло” да влезем в I лига, за да ме забележат.
Случи се обаче
по-рано и това
ме изненада,
направи ме щастлив. Работя вече много години за тази повиквателна и трудът ми се отплати. Но поканата за националния отбор е и задължаваща. Трябва да се стремиш да се представяш още по-добре. Мотивира те да даваш абсолютно всичко от себе си.
- Познаваш ли някого от останалите футболисти в групата за мачовете с Украйна и Швейцария?
- Да, Ради Кирилов, Чочев. Познавам ги от младежкия национален отбор. През лятото тренирах 2-3 дни със “Славия”. Оттогава познавам Андреа Христов. Сега ще се запозная с останалите.
- Преди 3 г., когато с “Дюделанж” влезе в групите на Лига Европа, обяви, че следващата ти цел е да играеш за първия тим на България. След като получи повиквателна, какви са амбициите ти?
- Да навляза в отбора и да мога да му помагам. Националният на България трябва да се развива и аз искам да дам на каквото съм способен.
- След хубавата новина за националния, както обикновено се случва в живота, дойде и лоша. С “Вестерло” записахте първа загуба във II дивизия на Белгия. Смяташ ли, че отново ще си част от тим, който прави промоция в елита, както бе миналия сезон със “Сен Жилоаз”?
- Категорично целта на “Вестерло” е да се изкачи в елита. В сравнение със “Сен Жилоаз” обаче в отбора ми сега има много млади момчета, набори 2000, 2001. Имаме голям потенциал, но важното е да поддържаме ниво. Затова и моята задача
като по-опитен
играч е да
помагам
на младите
момчета. Ако правим това, което умеем, ще стигнем до промоция. “Дейнзе”, от който паднахме, разполага с по-опитни футболисти и вероятно това оказа влияние. В неделя имаме също труден мач срещу втория в класирането “Беверен”, който изпадна от елита.
- Имаш брат на име Константин, който също се занимаваше с футбол. Преди време ми беше споменал, че може би е по-добър от теб. Какво се случи с него?
- В момента играе в един четвъртодивизионен тим в Германия - “Люнебург”. Може да го наречем полупрофесионален. Тренират по 4 пъти на седмица. Играчите работят или учат. Брат ми приключи с гимназията и иска да следва в университет в САЩ, в който да играе футбол.
Ако се отдаде изцяло на футбола, брат ми може да стане професионалист. Мисля обаче, че това не е неговият фокус. Различни сме.
