И кучетата имат интелект – някои са по-неподатливи на команди, а други ги научават веднага. Психологът Стенли Корън, който се занимава с интелигентността на кучетата, пише още през 90-те, че съществува адаптивна интелигентност (т.е. да откриваш кое за какво служи например), работна (да следваш заповеди) и инстинктивна (вроден талант), предава БГНЕС.
Франс де Уол – бихейвиорист, проучващ животните – твърди, че хората имат навика да разглеждат интелекта на дадено животинче по доста ограничен и несправедлив начин.
Изследователите на кучешката интелигентност оповестиха данни за това коя порода животно е сред най-податливите на обучение, и кой вид изобщо нямат желание да се обучават.
В своята книга The Intelligence of Dogs(„Интелигентността на кучетата“) Корън публикува резултатите от дълго изследване, направено въз основа на 199 съдии по кучешко подчинение.
В първия раздел на книгата са посочени породите кучета, които научават нови команди за по-малко от 5 показвания, и се подчиняавт в 95% от случаите, в които стопанинът е поискал това. На първо място е бордър колито, след него са пуделът, немската овчарка, голдън ретривърът, доберманът, шотландската овчарка, лабрадорът, и австралийското пастирско куче.
В дъното на класацията за кучета, които са най-малко ефективни по отношение на запаметяване и изпълнение на команди, се нареждат на първо място ши тцу, след него са басетът, бийгълът, мастифът, пекинезът, чау-чау-то, а на най-последно място е афганската хрътка. Тя би научила нов трик след повече от 100 повторения, и в едва 30% от случаите, в които стопанинът й поиска да изпълни даден трик, ще го направи.
В заключение изследователите отбелязват, че едни от най-умните кучета са безпородните, които често живеят на улицата, защото са смесица от много породи, а естественият ход на природата е заложил те да взимат от предците си най-силните черти за оцеляване, затова умственият им капацитет е огромен и лесно се поддават на обучение.
