България получи най-малък вот от Украйна а най-голям - от Дания, Австралия и Литва
Виена избухна в скандирания “Бангаранга”, а името на България отекваше в залата дори преди началото на големия финал на 70-ото издание на “Евровизия”. Още на дългата опашка пред арената се усещаше, че вечерта има свой фаворит – групички фенове припяваха заразителния припев на песента на Дара, снимаха видеа и скандираха името ѝ с онази еуфория, която рядко може да бъде изиграна. Атмосферата не приличаше просто на музикален конкурс, а на футболен финал, концерт и национален празник едновременно.
Пространствата около арената бяха превърнати в истинска фестивална зона – с музика, тематични щандове, интерактивни активности и дори временни татуировки, които почитателите си правеха още преди да влязат в залата. Навсякъде се виждаха знамена, брокат, сценичен грим и хора от десетки държави, които танцуваха заедно.
Когато Дара излезе на сцената, залата експлодира. Светлините, писъците и масовото пеене на “Бангаранга” превърнаха изпълнението в един рядък момент. Харизмата ѝ владееше пространството, а енергията – смесица от поп, денс и леко K-pop звучене – заразяваше дори малкото хора, които още не знаеха текста.
По време на гласуването напрежението в арената се сгъстяваше с всяка нова държава. България водеше почти през цялото класиране и дълго време изглеждаше недостижима. Най-сериозната конкуренция идваше от Италия и Австралия, които поддържаха интригата до последно.
В последните драматични минути обаче израелският изпълнител Ноам Бетан излезе напред благодарение на силен вот от публиката и
за секунди залата застина
Докато Бетан изпълняваше рок баладата Michelle на иврит, френски и английски, от публиката се чуваха освирквания. Засиленото класиране на Израел предизвика видимо недоволство в отделни сектори, а в един момент емоциите едва не прераснаха във физически сблъсък между зрители. Всеки нов обявен вот обръщаше класацията и държеше публиката в почти болезнено очакване. В арената се чуваха възгласи, писъци и скандирания, а в секундите преди коронясването на Дара напрежението беше почти осезаемо. Хиляди хора стояха прави, вперили поглед в екрана.
С впечатляващите 516 точки България триумфира категорично, превръщайки се във фаворит както на публиката, така и на международното жури.
Особено убедителен беше вотът на професионалните журита, които поставиха България на първо място с 204 точки – със значителна преднина пред Австралия и Дания, останали втори със 165 точки. Максималните 12 точки за българското изпълнение дойдоха от журитата на Малта, Австралия, Дания и Литва.
Най-малък вот за “Бангаранга” дойде от Украйна (4 точки от публиката и 0 от журито), Португалия (6 от публиката, 0 от журито), Финландия (7 и 0 точки съответно) и Италия (5 и 3 точки от публика и жури).
Румъния, представена от Александра Капитанеску с провокативното парче Choke Me (“Удуши ме”), завърши трета. Австралийската звезда Делта Гудрем остана четвърта с баладата Eclipse (“Затъмнение”), а италианският певец Сал да Винчи се нареди пети с Per Sempre Si (“Завинаги”). Един от големите фаворити на букмейкърите – финландското дуо Пете Парконен и Линда Лампениус – остана едва на шесто място.
“Евровизия” рядко е сцена за вече недостижимите звезди. Това е мястото, където се раждат новите любимци на Европа - коментира Дийн Вулетич, който следи историята на конкурса. - Публиката обича да вижда артист, който изненадва всички.”
С песента “Бангаранга” Дара вече беше спечелила и една от най-престижните награди на конкурса – “Марсел Безансон” за артистично присъствие на сцената, отличие, носещо името на създателя на “Евровизия”.
А във Виена тази вечер именно България беше артистът, който изненада Европа. След обявяването на победата арената отново избухна в скандирания на “Бангаранга” и “България”.
Чужденци си подаваха
български знамена, за
да се снимат с тях,
а много от феновете вече говореха за следващото издание на конкурса с едно изречение: “Ще се видим в България”.
И може би най-важното след тази вечер е друго – че въпреки огромния хейт и съмненията, които се изляха по адрес на Дара преди конкурса, тя излезе на сцената със самочувствие, дисциплина и световна класа. Доказателство, че понякога България има нужда не от още критика, а от повече подкрепа към хората, които успяват да я представят достойно пред света.
