Песента Bangaranga, изпълнена от Дара - българския представител на „Евровизия", спечели надпреварата с преднина от 173 точки пред класиралия се на второ място сингъл - това е най-голямата разлика в историята на конкурса, информира сайтът на музикалния форум, цитиран от БТА.
Досега първенството по този показател - 169 точки преднина пред подгласника си, държеше песента Fairytale, изпълнена от представителя на Норвегия Александър Рибак, спечелил конкурса в Москва през 2009 г.
България е победителят в тазгодишното издание „Евровизия", като получи общо 516 точки - от журито и от аудиторията. През 2026 г. се включиха 35 участници, като за съотвената страна не можеха да гласуват нито излъченото от нея жури, нито зрителите, намиращи се на територията ѝ.
На второ място се нареди Израел с Michelle, изпълнена от Ноам Бетан, която получи общо 343 точки от гласуването на журито и на аудиторията.
Българската песен Bangaranga постигна впечатляващ резултат от гласуването на журито - 204 точки, информира сайтът на „Евровизия". От зрителския вот песента събра общо 312 точки.
Bangaranga спечели и двете класации, което е първият случай, в който журито и публиката избират един и същ победител от почти 10 години насам – от Киев 2017 г., допълват организаторите на надпреварата на сайта си.
Начинът, по който се избира победителят в конкурса „Евровизия", днес изглежда съвсем различно от това, което беше преди 20 или 30 години, пише сайтът „Конвърсейшън". В миналото това беше малък телевизионен конкурс, като победителят се избираше от експертни журита, а вече е голямо събитие и решенията се взимат от вота на публиката, социалните медии, диаспорите и международната ситуация.
„Евровизия" остава свързана с музиката, но начинът, по който хората гласуват, все повече отразява променящите се нагласи за това как европейците възприемат идентичността, солидарността и международните конфликти, отбелязва изданието.
Когато конкурсът започна през 1956 г., зрителите не можеха да гласуват. Победителите се определха от национални журита. Това обаче се промени в края на 90-те години с въвеждането на телевизионния вот. Публиката получи възможност да гласува по телефона за любимите си песни, превръщайки „Евровизия" в много по-интерактивно събитие, припомня „Конвърсейшън". Въвеждането на телевизионния вот съвпадна с победата през 1998 г. на израелската певица Дана Интернешънъл, открито самоопределяща се за трансджендър, отбелязва изданието.
С времето гласуването за победителя в песенния конкурс се дигитализира. В периода между 1998 и 2008 г. „Евровизия" разчиташе почти изцяло на вота на телевизионната аудитория, като журитата се използваха главно като резервен вариант при евентуални технически проблеми, пише „Конвърсейшън". Днес зрителите могат да гласуват по телефона, чрез SMS, както и на официалния уебсайт или в специално приложение. От 2023 г. аудиторията от страни, които не участват в „Евровизия", също има възможност да гласува чрез категорията „Останалият свят" на специален уебсайт.
