Софийската филхармония го върна в залата. Преди повече от
80 г. цар Борис III го назначил в Царския военен симфоничен оркестър
Берлин събра заедно Софийската филхармония и последния жив музикант от Царския военен симфоничен оркестър - 102-годишния обоист Димитър Титов.
Само преди дни концертът на филхармонията ни там се превърна в исторически момент. От първия ред го гледа Титов, който поздрави българските музиканти и диригента маестро Найден Тодоров, като дори му поиска автограф. “Вълнението беше огромно, особено в момента, в който цялата зала се изправи на крака да го аплодира!”, написа след концерта маестро Тодоров. “Щастлив и горд от оркестъра” се почувствал Димитър Титов, като видял българските музиканти.
Той е един от предшествениците на Софийската филхармония, свирил е в оркестъра на Саша Попов (вижте повече по-долу).
Димитър Титов е роден на 23 декември 1923 г. в Пловдив. Едва 6-годишен остава без баща. Отгледан е от майка си, която е с много напредничаво мислене за онези години. Възпитава шестте си деца в убеждението, че човек трябва да е морален, да учи и да чете много. Той учи в Музикалната академия при основателя на българската школа по обой д-р Васил Спасов, като е последният му ученик. През 1939 г., когато е 15-годишен, Димитър Титов е приет за “музикантски ученик” - обоист в Царския военен симфоничен оркестър, където първи обой е Христо Петков. Три години по-късно той е назначен с указ на цар Борис III: Назначава се на длъжност кандидат-подофицер в Царския военен симфоничен оркестър музикантският ученик Димитър Иванов Титов, считано от 1 юний 1942 година.
Вече като част от основния състав на оркестъра младият музикант пътува много на турнета в Италия, Румъния, Унгария и Хърватска. Огромно впечатление му прави по онова време, че в чужбина настаняват музикантите в хубави хотели, а у нас са посрещани във физкултурните салони на училищата, където спят на пълнени чували със слама.
“Като пътуващ музикант видях, че в света има прекрасни неща, има и лоши, но човек трябва да отминава лошите и да помни и да прави добри”, казва Димитър Титов пред Мира Добрева в поредицата ѝ “Столетниците на България”.
След 9 септември 1944 г. обаче по политически причини е уволнен от Царския оркестър, който е преименуван от 1 януари 1945 г. на Държавен симфоничен оркестър.
Няколко години той свири в различни градове у нас. През 1946 г. става един от основателите на Държавния симфоничен оркестър във Варна. А две години по-късно работи в Оркестровия ансамбъл на МВР - София. През сезон 1949/1950 г. постъпва като първи обоист в Държавния симфоничен орекстър в Пловдив, където остава до 1952 г. По същото време е и лектор в Пловдивското музикално училище.
В града под тепетата Титов е и солист на оркестъра с Концерта за обой в до мажор от Хайдн и активен участник в камерно-инструменталните изяви на състава. Напуска града обаче, за да завърши образованието си в Музикалната академия при Христо Петков. Същевременно става солист-водач в Държавния симфоничен орекестър Перник, със статут на помощник-концертмайстор, което е прецедент за обоист.
През тези години оркестърът на Саша Попов е реорганизиран и от 1949 г. се казва Софийска държавна филхармония. През октомври и ноември 1954 г. се състои първата концертна обиколка на филхармонията из България. Точно тогава Саша Попов връща Димитър Титов в състава. Там той свири до 1970 г. Същата година обаче получава холандска виза за обучение, но по съвета на свои близки остава в Западен Берлин. Там работи в различни състави, но не успява да заеме постоянно място. През 1972 г., когато е 49-годишен, започва да работи в немската фирма за пиана “Бекщайн”. Назначен е за акордьор и това работи до пенсионирането си.
Димитър Титов
живее между България и Германия, защото у нас са
приятелите му, но там е “адекватното социално обслужване”
“Целият ми живот е минал на път и в контакт с различни хора. Сега като ги погледна със 100-годишните си очи виждам, че хората по цял свят са едни и същи. Не съществува толкова голяма разлика. Всеки индивидуално представлява някаква особеност”, казва Димитър Титов.
Никога не е и предполагал, че ще отпразнува 100-годишнината си. Разказвал е, че не спазва диета и не е правил “нищо особено”, за да живее по-дълго. “Това е напълно естествено, нормално, без никакви усилия”, казва музикантът преди време. Спазва часовете на хранене - три пъти на ден в едно и също време.
“Моето мото в живота, което ми дава сили, е: “Човешкият живот се определя от нашата воля. Желаем това да постигнем и ще го постигнем. Обръщаме гръб или не вземаме под внимание някакви знаци, които природата ни дава, отминаваме ги като нещо второстепенно, значи утре, вдругиден идва наказанието”, казва обоистът.
Саша Попов – бащата на българския симфонизъм
“Баща на българския симфонизъм” наричат Саша Попов. Той е роден през 1899 г. в семейството на музиканти в Русе. Започва да свири на цигулка на четиригодишна възраст, като първият му учител е баща му. По-късно заминава със стипендия за Виена, където доразвива уменията си. Едва 11-годишен изнася с огромен успех концерт в Загреб. Приет е за студент във Виенската консерватория през 1913 г., макар че няма необходимата възраст.
Когато е на 21 години, преподава в Музикалната академия и е концертмайстор на Софийската опера. През 1928 г. основава първия симфоничен оркестър у нас - Академичния симфоничен оркестър, върху основата на малкия по състав студентски оркестър на Държавната музикална академия. Целта му е да популяризира симфоничната музика сред повече хора. Успява да привлече изтъкнати български инструменталисти. Само няколко месеца след създаването на оркестъра прави и първия концерт, на който е диригент, а гост-диригенти са Панчо Владигеров, Асен Найденов, Марин Големинов, Боян Икономов, Димитър Ненов.
През 1936 г. Министерството на войната възлага на Саша Попов да преобразува Гвардейския оркестър в Царски военен симфоничен оркестър. Новият оркестър се състои от оркестранти от обединения Академичен симфоничен оркестър с Гвардейския оркестър на Негово Величество. Това е първият български държавен музикален институт с единствената задача да изнася симфонични концерти. До 1938 г. продължава да се води към Гвардейския полк. Диригент е Саша Попов. Състои се от 80 оркестранти. На 14 май 1936 г. е изнесен първият концерт във Военния клуб в София.
След 1944 г. оркестърът е реорганизиран и се казва Държавен симфоничен оркестър. Преминава към Дирекцията на радиоразпръскването при Министерството на информацията и изкуствата. Съставът му е увеличен на 110 оркестранти. От 1947 г. се обособява като самостоятелен институт, като се нарича Българска народна филхармония, а от 1949 г. - Софийска държавна филхармония.
Саша Попов го ръководи до 11 февруари 1956 г., когато е пенсиониран. После Попов основава оркестъра Колегиум за камерна музика. По-късно последователно работи в Израел, Египет и САЩ. Любопитно е, че Саша Попов се жени пет пъти. Той е баща на оперната певица Валери Попова и дядо на Александрина Пендачанска.
Умира в Лос Анджелис на 12 август 1976 г. През 1999 г. прахът му е донесен в България.
