Американската космическа агенция НАСА избра кадър на астрофотографа Росица Димитрова от Варна за своята престижна рубрика “Астрономическа снимка на деня”. Това е международно признание за таланта на пътешественичката, която от 7–8 години преследва най-тъмното небе по света. Впечатляващата фотография е направена миналата година и запечатва Млечния път, който се извисява величествено над прочутите каменни статуи на Великденския остров.
За да стигне до мечтаното признание, Росица изпраща поне 20 прецизни и внимателно подбрани фотографии в продължение на няколко години. Добрата новина пристига на Благовещение, 25 март, и я изпълва с удовлетворение от положения труд.
Това не е единственото значимо постижение на младата варненка. През 2024 и 2025 г. тя е сред 20-те най-добри фотографи на Млечния път в селекцията на Capture The Atlas - Milky Way Photographer of the Year.
Росица Димитрова е майка на две малки деца и е от жените, които притежават един чифт маратонки, един чифт обувки и една дамска чанта, която премятат през рамо и тръгват по задачите си. А когато дойде вечерта, отправя поглед нагоре – към тъмното небе, което не плаши, а разкрива Вселената.
Парите, които мнозина дават за гардероб, тя инвестира във фотографска техника и пътешествия. Иска да улови красотата на тъмнината и да “подреди” звездите в нея.
Астрофотографията влиза в живота ѝ преди осем години и постепенно от хоби се превръща в истинска страст, вдъхновена от работилницата на изявения български пейзажист Иван Миладинов.
“Любов е - казва тя. - В началото снимах и пейзажи, но бързо осъзнах, че най-много ме привлича нощното небе – звездите, Луната, Млечният път.”
Страстта ѝ я отвежда на някои от най-суровите места на планетата – от северните ширини за Северното сияние до височини над 4000 метра в Андите, където липсата на кислород се усеща осезаемо.
Къде небето е най-красиво
За нея няма едно-единствено място. “Най-красиво е там, където е най-тъмно.”
Истинското нощно небе не може да се види от града – светлинното замърсяване скрива огромна част от звездите.
В България любимите ѝ места са Северното Черноморие и планините – едни от малкото райони, където тъмнината е достатъчна.
Южното полукълбо е друг свят. Южна Америка е сред най-впечатляващите дестинации за астрофотография. “Когато се качиш на над 4000 метра, трудно се диша, но небето е изключително тъмно и ясно.” Там се виждат съзвездия и галактики, които от България не могат да се наблюдават. “Това е съвсем различно небе.”
Място, където Млечният
път хвърля сянка
Едно от най-запомнящите ѝ преживявания е на Великденския остров. В последната си вечер там Росица и нейна колежка отиват сами на плажа, за да снимат статуите.
“Беше тъмно, ветровито, имаше кучета около нас”, спомня си тя. “Ядрото на Млечния път беше толкова ярко, че буквално хвърляше сянка. Статуите оставяха сенки само от светлината на звездите.” Това е нещо, което в България не може да се види.
38 държави и една цел
– нощното небе
Росица е обиколила около 38 държави. “Напоследък планирам почти всички пътувания около снимането”, признава тя. Това означава различен ритъм на живот – работа през нощта, сън през деня, предварителни огледи и часове чакане. “Понякога един кадър става за 15 минути, понякога отнема цяла нощ.”
Едно от най-тежките, но и възнаграждаващи пътувания е до Лапландия. “Бях там през януари при минус 30 градуса. Тежко е – техниката замръзва, ръцете болят. Но когато се появи сиянието, забравяш всичко.”
Нощната фотография често означава самота. “Трудно е за човек, който не снима, да издържи този режим. Затова пътувам основно с фотографи.” Понякога има и страх, но той е част от преживяването.
Скъпо хоби с премерен подход
Астрофотографията не е евтина, но тя намира свой начин. “Започнах с техника втора ръка. Не съм купила всичко наведнъж.” Днес инвестира постепенно – около 500 евро годишно или по-малко. По-големият разход остават пътуванията. “Не харча за други неща – спестявам за това.”
Основите как да “подреди” небето получава във фотошкола във Варна, където учи композиция и техника. След това идва практиката – проба-грешка. Но всичко планира предварително. За да направи кадрите, отива през деня, за да огледа мястото. Използва приложение, което показва къде ще е Млечният път и в колко часа. “Когато дойде нощта, трябва да си готов.”
Сама разказва, че в тъмното не вижда нещо различно. “Може би просто търся композиция.” Преден план, линии, баланс – това е начинът ѝ да “подреди” небето. В началото ѝ е било трудно, но с времето се научава. Днес вече е разбрала, че в тъмното винаги има светлина, просто трябва да знаеш как да я видиш. Понякога е достатъчно просто да погледнеш нагоре. Затова е убедена, че астрофотографията е повече от техника – тя е начин на мислене.
Признание от света
През последните години тя изпраща свои снимки към платформата на НАСА. Два пъти попада в селекцията на Milky Way Photographer of the Year. През 2022 г. нейна снимка е избрана и от Кралската обсерватория в Гринуич. За да види изложбата, отива до Лондон.
Следващата ѝ дестинация е щатът Юта в САЩ, а голямата ѝ мечта остава Нова Зеландия. Преди да стигне до нея, планира през това лято да снима слънчево затъмнение от Майорка, а догодина – пълно затъмнение, което ще продължи над 7 минути и ще се вижда от Испания. “Всеки трябва да го види поне веднъж в живота си.”
