Академията е единодушна кое е "велик филм" – статуетките не отиват при скъпите мейнстрийм хитове и не привличат масова публика
Най-гледаната церемония на наградите “Оскар” в историята е пищно събитие, на което “Титаник” печели 11 статуетки. Оттогава насам зрителските рейтинги рязко спадат. Защо се случи така?
Каквито и изненади да предлага тазгодишната церемония на Академията за филмово изкуство и наука, едва ли от тях ще изскочи някоя мечка. През 1998 г. обаче нещата са съвсем различни - тогава Майк Майърс връчва наградата за най-добър монтаж на звукови ефекти, когато вратите зад него се разтварят и разкриват най-известното животно актьор в Холивуд - Барт Мечока.
Барт е участвал във филми като “Легенди за страстта” и “Острието”, на ръст достига внушителните 2,90 м. На сцената на 70-ата церемония той изглежда поне двойно по-голям. С малко помощ от своя треньор Дъг Сюс Мечока Барт подава на Майърс плика с името на победителя, при което актьорът съвсем разбираемо възкликва: “Току-що се изпуснах”.
Този сюрреалистичен епизод е само един от поразителните моменти на вечерта. Подобаващо за 70-годишнината, церемонията е разточителен и зрелищен празник на миналото и настоящето на Холивуд.
В много отношения тя бележи върха на оскарите
- златна година в десетилетие, когато според анализите на победителите за най-добър филм наградите са били по-популярни и по-масови от всякога. Днешните продуценти може би трябва да проучат защо церемонията от 1998 г. се превръща в културен феномен, а и какво се обърка след това.
По време на вечерта е излъчен монтаж с всички 69 предишни носители на наградата за най-добър филм. Мартин Скорсезе връчва специалната статуетка на Стенли Донън, режисьора на “Аз пея под дъжда”. Организирана е и “семейна снимка”, на която всички живи носители на оскари за най-добър актьор и актриса позират заедно. Увереността на индустрията е демонстрирана от Селин Дион и Майкъл Болтън, които пеят въздействащи балади. Младите звезди и сценаристи на “Добрият Уил Хънтинг” Мат Деймън и Бен Афлек водят майките си като свои дами. А двете актриси, изиграли главната героиня на “Титаник” Роуз Доусън - 22-годишната Кейт Уинслет и 87-годишната Глория Стуърд, седят една до друга. Техните номинации в категориите за най-добра главна женска роля и най-добра поддържаща женска роля са само две от общо 14-те за “Титаник”, който в крайна сметка печели 11 от тях. И когато на финала Джеймс Камерън размахва статуетката си за най-добър режисьор и казва знаменитата реплика от филма си: “Аз съм кралят на света!”, той наистина има основание за това.
Този момент е и кулминацията на най-гледаната церемония на оскарите в историята: 57 милиона души в САЩ следят на живо блясъка и разкоша по ABC. Доказателство за попкултурното значение на този рейтинг е, че това са с 4,5 милиона повече зрители от финала на хитовия ситком “Приятели” 6 години по-късно, през 2004 г.
Зрителската аудитория на оскарите обаче започва да потъва като пробит трансатлантически лайнер. През 1999 г. церемонията е гледана от 46 милиона души. В началото на 2000 г. числата варират между 30 и 40 милиона, но след това рязко спадат: 27 милиона през 2018 г., 24 милиона през 2020 г., достигайки историческо дъно от 10 милиона през засегнатата от ковид 2021 г. Миналата година броят отново е около 20 милиона - приблизително една трета от аудиторията по времето, когато Камерън триумфира на същата сцена.
За филмовата журналистка Стефани Бънбъри причините за спада са няколко. Сред тях са намаляващият интерес към киното, отдалечаването от традиционното гледане на телевизия в определен час заради стрийминг платформите и откровената безвкусица на самото събитие.
Мечтаният филм за “Оскар”
Една от основните причини церемонията през 1998 г. да е толкова по-популярна от по-скорошните издания е, че “Титаник” е изключителен, рекорден хит. Първият филм, преминал границата от 1 млрд. долара приходи, той остава най-касовата лента в историята, докато не е изместена от друг успех на Джеймс Камерън - “Аватар” през 2009 г.
Според кинокритика Тим Роби церемонията през 1998 г. е била толкова интересна за зрителите, защото “Титаник” е бил точно обратното на провал. “Това беше най-големият филм, правен дотогава, най-мощният комерсиален феномен, номиниран за “Оскар”. И беше обожаван - хората го гледаха отново и отново, затова искаха да видят как печели наградите. Имаше усещане за триумфална обиколка.”
В известен смисъл “Титаник” е мечтаната лента за Академията: огромен студиен хит, превърнал се в глобална сензация, но притежаващ и техническото майсторство да спечели повечето от категориите за професионални постижения. Колкото и изключителен да е “Титаник”, той всъщност е част от една по-широка тенденция: много от носителите на “Оскар” за най-добър филм през XX век са били и сред най-печелившите заглавия за своите години. От 1927 до 1976 г. приблизително 90% от оскарите за най-добър филм са присъдени на продукции, които същевременно са били в топ 10 по приходи за годината, пише филмовият историк Джийн дел Векио в “Хъфингтън Пост” през 2014 г.
Според него промяната настъпва през 1978 г., когато “Междузвездни войни” става касов феномен, а далеч по-скромният “Ани Хол” на Уди Алън печели “Оскар”. Въпреки това през 80-те и 90-те години все още е обичайно победителите за най-добър филм да бъдат огромни хитове. През 1990 г. “Танцуващият с вълци” на Кевин Костнър печели близо 425 млн. долара в световен мащаб (еквивалент на около $ 1 млрд. днес). През 1996 г. “Форест Гъмп” на Робърт Земекис достига 678 млн. долара (еквивалент на около 1,4 млрд. долара днес). Вероятно именно затова толкова много хора са гледали церемонията - действително са се вълнували от номинираните филми.
Голямата промяна след новото хилядолетие
Днес ситуацията е различна. През 90-те общите световни приходи на всички победители за най-добър филм възлизат на почти 5 млрд. долара, докато през 2010 г. тази сума спада до около $ 2 млрд. Освен това през 90-те доста от отличените филми не само печелят много, но и са скъпи - средният бюджет на победител за десетилетието е около 50 млн. долара. През 2010 г. средният бюджет пада до около 20 млн. долара.
Победителите между 2009 и 2012 г. - “Беднякът Милионер”, “Речта на краля” и “Артистът”, струват около $ 15 млн. всеки. А когато през 2010 г. наградата за най-добър филм отива при “Войната е опиат” на Катрин Бигълоу (бюджет 15 млн., приходи 50 млн.) вместо при “Аватар” на Джеймс Камерън (бюджет 237 млн. долара, приходи почти 3 млрд.), посланието става ясно. Оскарите вече не са насочени към скъпите мейнстрийм хитове и церемонията вече не привлича масова публика.
От 1998 г. насам холивудските студиа инвестират основно в супергеройски приключения, фентъзи епоси, екранизации на видеоигри и други зрелищни блокбъстъри, а това рядко са филмите, които триумфират в наградния сезон. Днес е изключително рядко публиката на Академията да е единодушна кое е “велик филм”.
Тазгодишните фаворити за най-добър филм - “Грешници” и “Битка след битка”, се представят добре в боксофиса, което може да повиши интереса към церемонията. А през 2028 г. наградите на Академията ще се преместят за първи път в ютюб, което също може да спомогне за по-високата им гледаемост. Дотогава, ако някой разполага с огромно, страховито и сравнително добре дресирано животно, може би е време да се обади на Академията.
Церемонията по връчването на най-големите киноотличия тази година е на 15 март. Водещ ще е комедиантът Конън О'Браян.
(По Би Би Си)
