На 1 март по древна традиция българите се закичват с мартеница - усукани червен и бял конец. Този обред е предпролетно пожелание за здраве, дълъг живот, плодовитост и изобилие.
Мартеницата придобива сила да донесе пожеланото, ако е направена по канона. Трябва сами да си приготвите поне една, за да сте сигурни, че е по традицията.
Изработва се от усукани конци - бял и червен. Бялото символизира чистотата и новото начало, червеното - живота, енергията на слънцето и плодородието. Конците се усукват задължително наляво.
На мартеницата не може да закачите, каквото ви хрумне. Тя изпълнява предназначението си чрез символи: черупки от охлюви (за здраве и сила), скилидки чесън (за предпазване от зли демони), мъниста (против уроки), паричка (за благополучие). Редом с тях може да сложите още нещо за радост на децата.
Много е важно какво ще направите с мартеницата, като дойде пролетта. Трябва да я носите, докато видите за първи път лястовица, щъркел или цъфнало дръвче. Тогава я сваляте и я закачвате на цъфнало плодно дръвче, за да сте здрави през цялата година. Ако имате проблеми да решавате, хвърляте я в река - злото ще се оттече и всичко ще върви като по вода.
С мартеницата девойките могат да гадаят за какъв момък ще се омъжат. Те също я свалят, като видят лястовица, щъркел или цъфнало дръвче, но я слагат под камък. Поглеждат под камъка след половин година, когато слънцето се завърти отново към есен. Ако по мартеницата има мравки, не е на добре - сиромах ще им се падне.
Има много легенди как се е появила мартеницата. Според всички символът датира от 7. век и прабългарите.
Владетелят на Велика България хан Кубрат имал петима сина и една дъщеря - Хуба. Преди смъртта си той им завещал никога да не се разделят. Наследниците били готови да последват завета му, но ги нападнали хазари и пленили Хуба. Предводителят им предложил на братята да му се подчинят, а той да освободи сестра им.
Братята се сговорили най-големият - Баян, да се престори, че приема сделката, за да спаси Хуба, а другите да тръгнат да търсят нови земи. Като ги намерят, ще пратят вест на Баян и Хуба, за да се измъкнат - гълъб с вързан бял конец на крачето. Котраг потеглил на север, Аспарух, Кубер и Алцек с племената си - на юг.
Като превзел земите край Дунав, Аспарух пратил гълъб на Баян и Хуба. Те избягали, последвали птицата и стигнали до делтата на реката. Тъкмо отново да вържат бял конец на крачето на гълъба, за да пратят вест на брат си, хазарите, които вървели по петите им, уцелили със стрела Баян. Единият край на белия конец станал червен от кръвта му. В това време Аспарух и воиниците му се появили на другия бряг, хазарите побягнали, а Баян и Хуба преминали реката.
Аспарух прегънал двата края на конеца и ги усукал като символ на съединението. После воиниците, които били свидетели на това, превърнали сплетените червен и бял конец в ритуал за здраве и сполука.
Друга легенда пак е свързана с Аспарух и Хуба, която останала в старите прабългарски земи. Когато ханът превзел Дунавската равнина, запалил огън, за да измоли покровителство от бог Тангра. Трябвало обаче да хвърли в огъня билка, която растяла в родната му степ край Волга, а нямал от нея. Изведнъж до хана кацнала лястовичка. Към крака й с бял конец била вързана китка с билката - подарък от Хуба. По време на дългия си полет птичката била ранена и част от белия конец се обагрила с кръвта й. Аспарух взел стръкче билка и го поднесъл в дар на Тангра. Бяло-червения конец запазил, за да носи здраве и сполука на него и племето му.
- Гадание как ще ви върви годината
Много разпространено е поверието, че ако човек си нарече една дата през март, по времето в този ден ще познае каква година му предстои. Ако денят е слънчев, ще е успешна. Ако вали, ще има трудности.
Това гадание е свързано с променливото време през месеца. А то се дължи на настроението на Баба Марта, която е сестра на Голям и Малък Сечко - януари и февруари. Двамата й братя всяка година изпиват виното и не й оставят нито капка. Тя по принцип е засмяна и времето е слънчево. Но като се сети за винцето, я хваща яд. Тогава задухва силен вятър и се явяват облаци.
Освен това традицията е на 1 март къщата да се почисти основно. Дюшеците и юрганите се изтупват, пали се старата метла и се нарежда "Вън бълхи, вътре Марта".
