1968 г. В северния град Росток от някогашната ГДР снимат филма “Господин Никой”. В ресторанта на хотела вечерят Георги Черкелов и Коста Цонев, които са в главните роли на филма.
Черкелов си поръчва водка и му носят чашка колкото напръстник. Той оглежда чашката, изпива водката на екс и казва на сервитьора:
- На всеки 5 минути - по една чашка!
Сервитьорът е изпълнителен и на всеки 5 минути носи по чаша с водка, която Черкелов моментално изпива на екс. Келнерът иска да прибере празните чашки, но Черкелов не му позволява. И си ги реди на масата - 5,10,15...
Целият ресторант забелязва това и при всяка поява на сервитьора се чуват весели възгласи. На двайсетата чашка хората дори ръкопляскат. Черкелов се зачервява, пот избива на челото му и Коста Цонев казва:
- Черо, стига вече. Спри.
- Нищо ми няма, бъди спокоен. Това са 25 грама. 25 чашки - нищо работа за мене. Мога да изпия още 20.
- Добре де, хората ти ръкопляскаха стига толкова - настоява Коста Цонев.
На 30-ата чашка ресторантът е огласен от мощни ръкопляскания. Черкелов става, покланя се и бавно тръгва към вратата. Е, дискретно асистиран от двама души, които вървят от двете му страни.
Все пак 30 чашки по 25 грама са си 750 грама водка!
Но който го може, всякак го може!
Георги Черкелов е роден на 25 юни 1930 г. в квартал на Хасково, населен предимно с тютюноработници.
В гимназията мечтае да стана биолог, лесовъд или зоотехник, но записва право в Софийския университет. След три години зарязва юридическите науки и записва Държавното висше театрално училище (ДВТУ), бъдещия ВИТИЗ, днес НАТФИЗ. Едновременно завършва актьорско майсторство и по съвет на проф. Любомир Тенев – и режисура. Парите не стигат и му се налага да работи като сервитьор в ресторанта на Централна поща.
През 1956 г. завършва ДВТУ в класа на проф. Моис Бениеш и е разпределен във Врачанския театър. Директор му е актьорът Димитър Панов – бай Пано. Веднъж двамата играят в някаква комедия и по мизансцен седят под една маса. И бай Пано казва: “Абе, как можа? Хайде, аз вече съм възрастен, ама как можа ти, млад човек, да станеш актьор? Кажи, редно ли е сериозен човек да седи под масата, както сега ние двамата.”
Бай Пано може и да се е шегувал. За Черкелов обаче вече е късно да се отказва от театъра. Чакала го сцената, на която се раздава в над 100 роли, чакало го киното, в което изиграва над 75 роли. И разбира се, с нетърпение го чакали майор Деянов и капитан Митко Бомбата, за да има с кого да се гонят и гърмят.
През 1959 г. режисьорът проф. Боян Дановски го кани в новосъздадения Сатиричен театър. Убеждава го, че на сцената му ще се поставят мащабни сатирични произведения, че ще се играят дори пиеси на Есхил и Бърнард Шоу.
А се оказва, че трябва да играе естрадни скечове. Вижда, че
ще изглежда нелепо до артисти като Калоянчев,
Парцалев,
Мутафова, Нейчо Попов... Напуска Сатирата и си навлича гнева на проф. Дановски, за когото едва ли не е дезертьор.
През 1960 г. Черкелов постъпва в Младежкия театър, където работи с режисьорите проф. Кръстьо Мирски и Вили Цанков. С Цанков, за когото казва, че е една от най-хубавите му срещи в Младежкия, поставят четири пиеси от Шекспир.
Особено е доволен от постановката на “Както ви се харесва”. Черкелов се утвръждава като привлекателен, умен и хладнокръвен актьор. Играе в почти всички постановки на театъра.
Малко преди да навърши Христова възраст, Черкелов
дебютира в киното
като отрицателен герой
в “Последният рунд”. Филмът е спортно-криминален, дебют и за режисьора Людмил Кирков. Черкелов е в ролята на Жоро, който вкарва главния герой Николай Жарков в шпионска афера. Накрая “нашите побеждават лошите”. На Варненския кинофестивал през 1962 г. филмът печели наградата на журито.
Свикнали да гледат Черкелов в драматични роли, много зрители може би ще се изненадат от признанието му, че предпочита да играе в комедии на сцената, и в киното. Според него комедията е по-трудна, но е много привлекателна. Тя е предизвикателство. Мечтата му е да изиграе ролята на Фалстаф от “Веселите уиндзорки” на Шекспир. Признава, че все гледа и в трагедията да има момент, в който зрителят да се усмихне или да се засмее.
През 1968-1969 г. се случват няколко събития, които променят посоката на живота на Черкелов. Играе във филмите “Бялата стая” и “Мъже в командировка” и после изчезва от сцената за 3-4 години - снима се в сериала “На всеки километър”.
Не е имало никакво колебание около избора на Георги Черкелов за ролята на Богдан Велински.
Сценарният екип изчита куп документи от архива на Държавна сигурност и се убеждава, че началникът на Отделение “А” на Дирекцията на полицията, създадено за борба срещу комунистите Никола Гешев наистина бил много умен полицай. Режисьорите Неделчо Чернев и Любомир Шарланджиев търсят актьор със солидно интелектуално и достолепно аристократично излъчване. И двамата се убеждават, че
не може да има по-добър
избор от Черкелов
А той вкарва в действие целия си професионален инструментариум: пестеливи изразни средства, фини нюанси в интонацията, тежки паузи, солидно произнесени фрази в диалозите. Велински е герой, по-различен от всички роли, изиграни от Черкелов дотогава – по-психологически е, с биография, със съдба. Той е част от узряването и развитието на кариерата му. Черкелов казваше, че Велински само му е дал, нищо не му е взел.
Заради Черкелов обаче се налага да преснимат финалните кадри на 11-и епизод - “Възкръсналият мъртвец”. В него за първи път се срещат очи в очи Деянов и Велински. Мощното актьорско присъствие на Черкелов и идеологически слабият за времето си текст на Стефан Данаилов водят до убедителна победа на Велински над Деянов в словесния им двубой.
За изпълнението си в сериала Черкелов печели наградата за най-добра мъжка роля на кинофестивала във Варна. На следващата 1970 г. става “заслужил артист”. А на другия ден след приключването на ангажиментите му с “На всеки километър” той е назначен на работа в трупата на Народния театър.
Всичко става бързо благодарение на колеги, с които Черкелов се познава от киното и сериала. Тогава директор на Народния театър е генерал Гетман. Той вика в кабинета си актьора и му казва: “Аз вас не ви познавам, но ви препоръчаха ваши колеги. 20 души дойдоха тук...”.
Образът на Велински носи огромна популярност на актьора. Ето само един случай.
Георги Черкелов тръгва с колата си на среща със зрители в Асеновград. Понеже е закъснял, натиска здраво педала на газта. На излизане от София обаче го спира катаджия. “Сега я втасахме”, мърмори Черкелов.
Милиционерът разпознава актьора, изпъва се, отдава чест и рапортува: “Другарю Велински, току-що оттук минаха бате Сергей и Митко Бомбата. Ако побързате, ще ги настигнете...
- О, значи вече имаме привърженици и в милицията - казва Черкелов-Велински и потегля като маха ръка на катаджията.
Очаквайте скоро по БНТ документалия филм за Георги Черкелов - "Черо". Сценарист е моя милост, режисьор - Станимир Тодоров.
