Актьорът, който е познат с над 120 роли в театъра и 22 в киното, щеше да навърши 100 години на 22 март
Той държеше много на точността. Случвало се е един-два пъти да закъснея за среща с него, била съм на 5-6 години, и той ми каза, че това е неуважение. Оттогава никога не съм закъснявала нито за работа, нито закъдето и да е било.
Това е един от уроците, които д-р Драга Попова помни до ден днешен от баща си - големия актьор Георги Попов, който щеше да навърши 100 години на 22 март. Той ще остане запомнен с над 120-те роли, които е изиграл в театъра, и още 22 в киното.
Едни от най-известните му превъплъщения в театъра са на Манчо в представлението “Вражалец”, Остап Бендер в “12-те стола”, Тартюф, Меркуцио в “Ромео и Жулиета”, Искиердо в “Монсерат”, Фирс от “Вишнева градина” и др. В киното ще бъде запомнен с участието си в “Ребро Адамово”, “Хитър Петър”, “Невероятна история”, “На всеки километър”.
Георги Попов е роден на 22 март 1924 г. в село Веселие. По-късно семейството му се премества в Бургас, където завършва прогимназия и след това класическа гимназия. Там той е учил с Апостол Карамитев, Георги Калоянчев, Милка Янакиева, Георги Раданов и Георги Баев, един от най-известните художници маринисти.
С Карамитев били заедно и по време на военната си служба. “Много са се поддържали”, казва дъщеря му Драга Попова.
Тя се ражда през 1961 г. точно преди представлението “Вражалец”, където Георги Попов е в ролята на Манчо Вагарджиев. След щастливата новина, че е станал баща, всички се почерпили, а негов колега дори паднал от стола по време на спектакъла. Въпреки това комедията продължила до финал.
Работил е 16 години в Народния театър, след това няколко години в Сатиричния театър, като е един от създателите му, а от 1969 г. работи в театър “Сълза и смях”.
По време на негово участие на сцената на Народния театър проф. Владимир Трендафилов забравя част от текста на стихотворението, което рецитира. А Георги Попов, който си чакал реда зад кулисите, му подсказал. Тогава професорът се обърнал с гръб към публиката и казал: “Благодаря ти, Попе”. Така наричали тогава актьора.
Дъщеря му Драга е била свидетел на това как негови почитатели го спират на улицата и му казват, че не го харесват заради отрицателните роли, които играел. Неговият отговор бил, че щом не го харесват - значи добре си е свършил работата.
Голяма роля за формирането на актьора изиграват преподавателите му, първо по литература - Табаков, като в часовете му рецитират произведения като “Хамлет”, “Тартюф”, “Фауст”, както и учителят му по френски език. Той ръководил театралния състав на класическата гимназия.
Певческите си умения и богатата харизматичност наследява от своя дядо - Георги Проданов, който бил енорийски свещеник. “Много добре е пеел”, казва Драга Попова за баща си.
Актьорът има множество участия в естрадни концерти от т.нар. шлагерна пътека, където бил на една сцена с Йорданка Христова и др. В архива на националното радио има редица песни, изпълнявани от него, сред които и “Нашата учителка по руски”. Участвал е на “Златният Орфей”, а през 1980 година бил в конкурса “Бургас, морето и неговите трудови хора” с песента “Как летят тези дни, години”. На следващата година парчето е включено в албум.
“Той добре танцуваше и пееше”, спомня си дъщеря му. Актьорът имал роля в балетния спектакъл “Копелия” в Държавната опера в Бургас, където обирал овациите. Впрочем последната му съпруга е примабалерината Люба Колчакова. Преди нея Попов има два брака с по едно дете от всеки. Драга Попова е от втория му брак с Елена Попова, която е режисьор в БНТ, известна с дублажите, които е правила. Първата му жена е била актриса – рецитатор на стихове, от която също има дъщеря.
Добър приятел на Попов бил Людмил Георгиев, създател на джазовия оркестър “Джазът на младите”. Георгиев бил изпратен на лагер за два месеца в село Чомаковци, защото свирил американска музика. А двамата заедно имат много съвместни участия като например във филма “Старинната монета”.
Попов бил голям приятел и с Георги Марков. Когато писателят е вече дисидент и работил в Лондон в българската редакция на Би Би Си, в едно от предаванията си казва, че българският актьор Георги Попов в ролята на Меркуцио в постановката “Ромео и Жулиета” е много по-добър от английския си колега.
Двамата с Георги Марков са работили заедно покрай поредицата “На всеки километър”, на която писателят е един от сценаристите. Марков дори искал да напише още серии за майор Вайс, но така и не се случило.
Драга Попова се сеща и за друга история, която баща ѝ разказвал. Георги Попов присъствал на сватбата на актьора Георги Черкелов в Созопол. По едно време двама от гостите се обърнали към тях и възкликнали: “Колко интересно! Велински се жени, майор Вайс кумува!”. В “На всеки километър” Черкелов играе Велински, а Попов - майор Вайс.
След като дъщеря му Драга Попова завършила средното си образование, попитала баща си дали и тя да поеме по актьорския път, като му задала въпроса: “Да продължа ли традицията? Как ме намираш?”. Тогава той ѝ отговаря: “Не те съветвам, защото тази професия ще те унищожи, не е точно за теб”.
Тя приема този съвет и тръгва по друг път. Сега е доктор по национална сигурност в Академията на МВР.
Друг съвет, който е запомнила от баща си, е, когато човек най-зле се чувства, винаги да е много елегантен, за да не прави впечатление и да не предизвиква съжаление у околните.
Георги Попов се връща към родния си край през 1971 г. и работи в театъра в Бургас. По това време актьорът става първият демократично избран кмет на село Черноморец след 1989 година. “Той е от малкото, които местните помнят и дълбоко ценят. По това време в селото не е имало по-популярна личност от него”, казва дъщеря му Драга Попова.
