Сава Хашъмов беше много талантлив актьор, но днес е почти забравен. Може би това се дължи на факта, че e играл предимно на театралната сцена и много малко в киното, което всъщност носеше популярност и известност.
Хашъмов е роден в Плевен. Започва да следва във ВХТИ, но един професор го убеждава, че от него химик не става, бил роден за артист.
И през 1963 г. завършва ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” в класа на проф. Стефан Сърчаджиев и Методи Андонов. (С професора след години ще се влюбват и женят за една и съща жена.)
Двете години по разпределение Сава Хашъмов изкарва в Бургаския театър и от 1964 г.
до края на живота си е в трупата на Народния театър
“Иван Вазов”. За този почти половин век (34 сезона) той изпълнява повече от 100 роли. Играе и на сцената на Театър 199.
Актьорът разказваше, че целият теперел, когато влязъл в Народния театър като назначен артист в него. Попада в звездната академична трупа, в която са колосите Владимир Трандафилов, Георги Стаматов, Георги Георгиев-Гец, Петя Герганова, Ирина Тасева, Ружа Делчева, Славка Славова, Таня Масалитинова и др.
“Още помня погледите им по време на първите ми репетиции на “Чайка” на Чехов, - разказваше приживе в интервю Хашъмов. - Те ми дадоха не само рамото си, но и усмивките си, помогнаха ми да съм спокоен. Имах чувството, че ме заобичаха и аз ги заобичах. Малко спонтанно стана. В деня, в който ми казаха Савичка, разбрах, че съм приет”, казваше още актьорът.
Хашъмов има шанса да от поколението актьори, които постепенно променят стила на Народния театър - “съчетават реалистичния живот с дълбок интелектуален анализ. Чрез изострен сценичен рисунък героите му внушават сложни идейно-смислови оценки”.
Веднъж със Славка Славова се срещат в коридора на театъра и тя му казва: “Савичка, вие, разбира се, сте провинциалист! Но никой не може да носи класически костюм като вас!” И двамата избухват в смях.
В театралната си кариера Хашъмов има роли, за които мечтае всеки актьор. Още съвсем млад, само на 23 е, когато се превъплъщава в образа на Хамлет. Той е най-младият в България изпълнител на този култов Шекспиров герой. Постановката е режисирана от Методи Андонов.
Хашъмов обаче нарича тази своя роля най-щастлива и най-нещастна. Защото след нея вече казват за следващите му изяви - абе хубаво е, но не е като Хамлет! Наистина ще се окажат прави онези, които казват, че няма по-висока летва от Хамлет.
В същата пиеса в ролята на Офелия е неговата състудентка Василка Чиликова. В края на следването си двамата се женят и така Хамлет на Хашъмов става единственият в света, венчал се за своята Офелия. Ражда им се дъщеря, която кръщават Яна. След две години и половина двамата се разделят по негово желание.
10 години след премиерата на Хамлет Методи Андонов казва на Хашъмов, че е време за нов вариант на пиесата. Но режисьорът издъхва в съня си и идеята пропада.
Сава Хашъмов е висок, строен и пълни сцената не толкова с присъствие, колкото с духовност и изящество. Това впечатлява публиката, а критиката отбелязва в тефтерите си, че с характерната си игра Хашъмов успява да внесе и модернистични нотки в академичния стил на първия ни театър. Критик от онова време казва, че
актьорът е с вроден аристократизъм и няма как зрителите да не го заобичат
По-нататък в сивито на актьора попадат герои като Трепльов от “Чайка”, Григс от “Есенна градина”, Джелъби от “Аркадия”, Альоша в “Унижените и оскърбените”, Репетилов от “Ума си тегли”, Чудомир от “В полите на Витоша”, Балчев от “Тази малка земя” и така до повече от 100 на брой. С играта си Сава Хашъмов внася стил, интелектуалност и тънко чувство за хумор.
Сава Хашъмов се снима само в 14 игрални филма. Няма как да разберем дали не са го канили режисьорите, или сам е предпочитал прекия контакт от сцената със зрителите пред студеното и самотно око на филмовата камера.
Дебютира във филма “Паисий” в ролята на Евтимий. Филмът е посветен на 200-годишнината от написването на “История славянобългарска”. Следват малки роли още два филма - “Непримирите” и “Мъже”, заснет по сценарий на писателя невъвращенец Георги Марков.
Съдбоносен се оказва четвъртият филм на Хашъмов - той играе главната роля в българо-съветска продукция “Бягаща по вълните”, заснета по повестта на Александър Грин.
Партнира му съветската красавица Маргарита Терехова. И както често се случва по снимачните площадки, между двамата пламва любов и те се женят. Но както актьорската професия ги събира, така ги и разделя.
Въпреки че той е назначен в киностудията “Горки”, скоро разбира, че колкото и да обича жена си, в родината й той ще си остане чужденец.
Терехова пък не се вижда като българска актриса и не иска да се премести в София. Двамата се разделят. Като спомен от голямата им любов остава дъщерята Ана, която след години ще наследи в професията своите родители.
Третият брак на Сава Хашъмов е с актрисата Анастасия Бакърджиева. Тя е омъжена за неговия преподавател от театралната академия проф. Стефан Сърчаджиев.
И тук любовта пламва на снимачната площадка - по време на снимането на филма “Хитър Петър”, режисиран от професора и с Анастасия в главната роля.
Двамата се женят, но Сърчаджиев не доживява да види техния син. Отива си от живота, когато тя е бременна в шестия месец. Сава Хашъмов и Анастасия се женят четири години по-късно. Той приема малкия Стефан като свое дете, но от уважение към учителя си запазва фамилията му. Двамата с Анастасия имат син Николай. Живеят в мир и съгласие повече от 30 години.
Анастасия почина миналата година на 8 юни в София.
