Поклонението е днес от 13,30 ч на Централните софийски гробища
Калин Терзийски умря днес, бог да прости грешната му душа.
За съжаление, това вече е самата истина, случила се на 22 януари. Но преди 3 години пак в студения януари, само че на 26-и, това изречение се появява във фейсбук профила на писателя, написано от него самия като шега. Часове по-късно той пише “опровержение” - Погребението на Калин Т. няма да се състои, тъй като липсват тленните му останки. А най-харесваният коментар под поста отново е негов - Нетленен е той.
Сурово чувство за хумор, в което обаче всички негови читатели и почитатели го разпознават. И точно както предрича, ще остане в паметта и с книгите си, и със стиховете си, и с картините си - обичаше да рисува и често го правеше.
Огромно талантлив, горд, непреклонен, буен, разрушаващ себе си. Прекрасен, мощен писател. Рядко се раждат такива. Рядко човек разрушава себе си така. Никой не пишеше като него, могъщо, без поклони. Сбогом, приятелю. Чети на Господ и на другите горе прекрасните си творби! Книгите ти няма да умрат!, написа на прощаване Здравка Евтимова във фейсбук.
Писател с публика, самобитен художник, глашатай на безцеремонната истина, честна и измъчена душа. Приятел, допълва и журналистът и бивш евродепутат Иво Христов, известен и като първия началник на кабинета на президента Румен Радев в първия му мандат. Впрочем той разказва как преди време Кайо (както приятелите наричат писателя) му споделил, че е в затруднение. Предложих му помощ. Отвърна ми:
- Благодаря ти, но Калин никога не взема, само дава.
Достоен човек. Ще липсва, пише Христов във фейсбук.
Точно два месеца преди да навърши 56 години, Калин Терзийски си тръгна на 22 януари в 20 ч. Една измъчена, но велика душа напусна мизерния ни свят. Тук беше тясно за него, дано небето го побере - с тези думи брат му Светослав съобщи тъжната новина във фейсбук.
Писателят е роден на 22 март 1970 г. в София. По професия е лекар психиатър, завършил Медицинския университет в столицата. Работил е в психиатричната болница в Курило, но по-късно се отдава изцяло на писането. От 1996 до 2010 г. работи като сценарист в предаванията “Квартал”, “Лица”, “Каналето” (БНТ), “Досиетата Хъ” (Дарик радио), “Шаш”, “Пълна лудница”.
През март 2010 г. заедно с група водещи сценаристи прави Сдружение на българските телевизионни сценаристи (СБТС). Учредител е и на Асоциацията на писателите в България. През 2011 г. става първият българин, спечелил Наградата за литература на Европейския съюз за сборника с разкази “Има ли кой да ви обича”. Година по-рано издава романа “Алкохол” в съавторство с Деяна Драгоева. Той е автобиографичен заради споделените лични преживявания, но и е базиран върху опита на автора при терапията на алкохолизъм в работата му като психиатър.
Терзийски никога не е крил, че страда от алкохолизъм, макар и да не е казвал защо и как се е случило. Но пък прецизно като с хирургически нож е обяснявал причините.
Ще кажа като алкохолик – алкохолизмът не е бич за другите, за тия около пиещия или ако е и за тях, то за тях е несравнимо малък. Защото за пиещите тяхното пиене е повече от чудовищно наказание. Едва ли има нещо на света толкова коварно, ужасно и мъчително като това – да пиеш и да не можеш да спреш. Защо? Защо не можеш да спреш? Защото си станал – по един болезнен и уж ненормален начин – именно нормален човек. Оголен, като нерв, гол и одран… и осъзнат – осъзнаващ колко всъщност ужасен, кошмарен и безсмислен е животът. И си отказал да го живееш без упойка. Тези думи Терзийски пише по много тъжен повод - смъртта на актьора Иван Ласкин. И като зловеща поредица от случайности постът му във фейсбук отново е през януари 2019 г., когато и Ласкин си тръгва завинаги. Именно тогава писателят казва още: Артистите умират от пиене. Често – най-добрите. А някои и остават живи, поне засега. Аз останах жив. Случайно.
А както смело пишеше, така и живееше. Март 2020 г. - вероятно най-страшният месец в съвременната ни история, когато започва пандемията от коронавирус. И Калин Терзийски става доброволец към Столична община!
Записах се на 21 март, ден преди 50-ия си юбилей, защото ми се стори, че това е хубав, символичен подарък за мен, почти шеговито казва тогава Терзийски пред “24 часа”. Истинската причина е, че съвсем безкористно иска да помогне. Човек, който е бил в миналото лекар, няма как да стои безучастен, поне трябва да покаже готовност във всеки един момент да помогне с каквото може. Това и направих, разказва той. Първо се обадил в Медицинска академия, където го записват, но “някак повърхностно”. След това звъни на свои приятели доктори в Александровска болница. В Столична община обаче му обърнали повече внимание, записали телефонния му номер и го питали в кои дни ще е свободен, за да носи продукти от първа необходимост на възрастни хора. А заради опита си като психиатър той самият обяснява, че може да помогне и по отношение на страха им.
Поклонението пред Калин Терзийски ще е днес от 13,30 ч в Ритуалната зала на Централните софийски гробища.
Последният му пост във фейсбук*
14 януари, 19,54 ч
РОДИНА
тате кольо лежеше болен. аз отидох в дома му
да го гледам. имаше нещо там рак и май чакаше да умре. никой не иска да умре, но се налага... ходехме в диспансера и сядахме на пейките да чакаме. чели ли сте реймънд кървър. не сте. хубаво. та седяхме, той държеше бастуна си и казваше, я отиди за едно капучино. и аз отивах, и той казваше - разкошно е. после се влоши и умря. беше в ръцете ми. случват се и такива неща.
Последната му картина във
фейсбук - 26 декември 2025 г.
честито рождество!
мина още една година от откачената въртележка, която наричаме свой живот. тъкмо накрая се роди за пореден път и христос. не знам дали ще му хареса това, което види с новите си, детински очи. може би, струва ми се, като всеки мъдър млад човек, ще махне с ръка и ще си каже: е, все пак има доста какво да се подобрява, така че - надежда има. надежда няма само когато няма какво да подобриш...
въобще - животът тече и в това няма нищо лошо. не всеки ден - всяка минута носи надежда, надеждата, че в следващата ще се случи отново чудо. както винаги.
така че - честито рождество мили приятели и бъдете щастливи от живота си.
*Запазен е правописът на Калин Терзийски.
