- Известният банкер е сред малкото българи, участвали в борсови операции на пазарите в Чикаго и Ню Йорк
- Ако не беше починал внезапно в ателие, където отишъл заради повредения си часовник, на 11 февруари щеше да посрещне приятелите на своята 66-годишнина
Ако не си бе отишъл без време, броени дни преди 66-ия си рожден ден, финансистът Андрей Пръмов сигурно щеше да събере приятели и близки за празника си.
Да им приготви вкусна риба, уловена от него самия в чистите води около Девин или другаде, но непременно в Родопите. Да ги забавлява със свежия си хумор, гарниран с песните на една от любимите му изпълнителки - Дуа Липа.
На събеседници и приятели, които жалят за лева и валутния борд, отишли си малко преди него, Пръмов щеше да каже: “Ние отдавна сме във валутен борд и това е, което някои наричат “чакалня”. Ние реално тази чакалня вече сме я изчакали, време беше да влизаме”.
А в неизбежните разговори за политика, които българите много обичат да водят на маса, щеше да участва с неподражаема ирония, която кара събеседниците му да се чудят дали говори сериозно, или просто се шегува.
Щеше да предрече, че ни чака серия от избори, които да “родят пак от същото”,
да се усъмни имаме ли политически елит и нормални партии, или са само лидерски. И къде шеговито, къде сериозно да препоръча на симпатизантите им да си пазят лидерите, ако искат да правят партийна кариера.
Правенето на бюджети в предизборно време, каквото пак предстои за кой ли път, Пръмов щеше да определи като “инвентаризация на разходи плюс някои фантазии на тези, дето го съставят”.
Парадоксално е, че финансистът, който бе точен до педантичност и в прогнози, и в срещи, и в обещания, и като професионалист, е починал внезапно - отишъл да вземе повредения си часовник от майстор. Един месец и два дни преди рождения си ден буквално рухнал в ателието.
Няма български банкер или финансист, който да не говори за Андрей Пръмов като за колега с огромни познания, богат практически опит и неповторимо чувство за хумор, а и самоирония.
И няма как да е иначе. Роден на 11 февруари 1960 г. в София, той все “си работи по сивито” (по неговите думи), при това във все авторитетни финансови институции - Стопанска банка, Пощенска банка, Международната банка за инвестиции и развитие.
Трупаше специализации по финанси и в престижни
инвестиционни банки като Solomon Brothers и Drexel Burnham, в Lloyds Bank – Лондон. Пръмов е един от малкото наши финансисти, участвали в борсови операции на пазарите в Чикаго и Ню Йорк. Бил е член на Международната асоциация на банковите валутни дилъри в Париж. А през 1992 г. е съучредител и член на настоятелството на фондация “Атанас Буров”. Беше член и на Съвета на директорите на Българска фондова борса – София. След като излиза от бурните води на банкерството, и то по свое желание, Пръмов управлява финансовата си къща “Адлон Дисконт”.
Андрей Пръмов беше сред хората, които поставиха основите на Фондация “Атанас Буров” и допринесоха за нейното утвърждаване като водеща институция в развитието на млади финансови специалисти. Неговият стратегически поглед, професионална експертиза и последователна работа имаха ключова роля за изграждането на устойчивите програми и високите стандарти, които фондацията следва и днес. Фондацията изразява своята признателност за значимия му принос, професионализъм и отдаденост към каузата за съхраняване на ценностите, морала и етиката, както и развитието на ново поколение финансови лидери, написа по повод смъртта му Петя Димитрова, председател на Управителния съвет на фондация “Атанас Буров”.
За личния си живот и той, и съпругата му - българският еврокомисар и бивш министър в два кабинета Меглена Кунева, пазят дискретност
Двамата имат син Александър, който е наследил от баща си страстта към числата и има докторантура по икономическа статистика.
Приятелите им обаче знаят, че и Андрей, и Меглена градят кариера, без да си пречат - тя в Брюксел, той в България. Задължително обаче единият от двамата, в последно време повече тя, пътуват, за да прекарат уикенди или празници заедно. Цял живот хобито на Пръмов е риболовът и истински бе влюбен в чистите реки на Родопа планина, където прекарваше доста време.
“Тишината ме лекува, а за разлика от хората рибите обичат мълчанието”, споделял е той пред близки.
От екипа на “24 часа” - искрени съболезнования на семейството на уважавания от нас Андрей Пръмов (11.02.1960 - 8.01.2026)
