Знаел е шест езика, високообразован и с впечатляваща обща култура е бил външният министър и баща на поетесата Миряна Башева
Октомври 1966 г. Тодор Живков е на посещение във Франция. Делегацията спира в Сен Пол дьо Ванс, за да разгледа някакъв хотел - школа за туризъм. Павел Писарев е кореспондент на “Работническо дело” в Париж и придружава делегацията из Франция. И докато са в градчето, чува как Мара Малеева се кара на Тодор Живков:
- Иди при Башев да научиш нещо, какво клечиш тука до Милко Балев.
Иван Башев е роден в София. Баща му Христо Башев е месар, преселник от Прилеп.
През 1936 г. синът му завършва средното си образование в Немското училище в София. След това записва право в Софийския университет. Още през студентските си години Иван Башев симпатизира на прокомунистическия народен студентски съюз. През 1943 г. е арестуван и въдворен в концлагера “Еникьой”.
След 1944 г. Иван Башев е в състава на близки до новото правителство общественици, които изграждат ръководството на новосъздадения футболен клуб “Чавдар” - един от предшествениците на ЦДНА, днес ЦСКА.
През 1946 г. става член на БКП и на ЦК на съюза на Народната младеж. От 1948 до 1951 г. е секретар на Световната федерация на демократичната младеж в Париж.
След завръщането си в България става главен редактор на в. “Народна младеж”. Кариерата му стремително расте нагоре и от 1951 г. до 1956 г. е секретар на ЦК на ДКМС (Димитровски комунистически младежки съюз).
И тогава този съюз е “ковачница на кадри”
за бъдещото управление на партията и страната.
Това са най-тежките години, когато се търси врагът с партиен билет, а култът към Вълко Червенков е съизмерим единствено с личната диктатура на Сталин.
През 1957 г. Иван Башев е изпратен на работа в Министерството на просветата и културата, където се издига до поста първи заместник-министър.
Той вече е “дялан камък” и през 1961 г. става зам.-министър на външните работи. А още на следващата 1962 г. не само става министър на външните работи, но и член на ЦК на БКП. На този пост е 9 години.
Иван Башев знаел шест езика. Бил високообразован и с впечатляваща обща култура. Изглеждал като “бяла врана” сред сивото ято посредствени и необразовани висши управленци.
Дипломатично и последователно той убеждава Червенков, а после и Тодор Живков, че България се нуждае от повече контакти и свобода със западните държави. Особено настоявал за подобряване на отношенията ни с Югославия.
По-малко от две години след като поема този пост, Иван Башев се сблъсква със събитие без аналог в българската история, след като през 1944-1945 г. комунистите вземат властта.
На 16 юли 1964 г. африкански студенти в София нападат посолството
на Великобритания Потрошени са стъклата на прозорците и няколко автомобила на легацията. Милицията се намесва след половин час. Каква е причината?
На 15 юли в Лондон е нападнат президентът на Кения Джомо Кениата, пристигнал в английската столица за конференция на Британската общност.
Той е първият човек от местното население, застанал начело на страната като министър-председател през 1963-1964 г. и като президент от 1964-а до смъртта си.
Джомо Кениата изиграва важна роля в превръщането на Кения от колония на Британската империя в независима република. И въпреки че много бели жители на Кения приемат управлението му, той остава противник на десните активисти.
Нападателят е англичанинът неонацист Мартин Гай Алън Уебстър, който е само на 21 години. Ехо от събитията в София стига чак до САЩ. Вестник “Ню Йорк Таймс” публикува следната дописка:
“София, България, 17 юли, 1964 г. Африкански студенти разбиха прозорци и преобърнаха официални автомобили на британското посолство в знак на протест срещу нападението на министър-председателя на Кения Джомо Кениата в Лондон вчера. Група от 50 студенти замеряха посолството с камъни, бутилки, тухли и парчета желязо и дефилираха пред сградата с плакати с надпис “Протестираме срещу покушението на Джомо Кениата.”
По ирония на съдбата ден преди нападението посланик Уилям Харпъм и съпругата му са на вечеря в тесен кръг, дадена от външния министър Иван Башев в неговата официална резиденция.
Британският дипломат изпада в деликатна ситуация. Той отива при министър Башев, за да му благодари за гостоприемството и приятната вечеря и в същото време да изкаже своя протест срещу вандалския акт, извършен от африканските студенти. След време ще признае, че това е била най-неприятната му задача като амбасадор в София.
Срещата трае 50 минути. Иван Башев изказва своето и на правителството огромно съжаление за станалото. И добавя облекчение от факта, че няма ранени и пострадали.
Разговорът продължава в рамките на дипломатичния стил. Посланик Харпъм казва, че има много признаци, че политиката на Башев за развиване на добри отношения между двете държави не се споделя от всички. Българският министър замълчава, но без съмнение е разбрал внушението. Англичанинът има предвид колегите му в правителството начело с Тодор Живков.
“Някои българи, изглежда, не искат да имат никакво вземане-даване с британците. Други искат да имат контакти с нас,
но ги е страх да дойдат в посолството”, споделя дипломатът.
Няма как Иван Башев да не е бил впечатлен от това неортодоксално говорене на посланика. Вместо да протестира по-остро и да каже, че британското правителство си запазва правото да изрази становище, и да си тръгне, Харпъм изразява неговото и на колегите му желание да подобрят българо-английските отношения.
Министър Башев признава, че за разлика от британеца, който е в дипломацията повече от 20 години, той е само от две. За това време обаче научил, че международните отношения са крайно сложни и че двете най-необходими качества са търпение и реализъм.
А Харпъм казва още, че се опитва да помогне по всякакъв начин, но се създавало впечатление за невидима Берлинска стена между него и българите. Трябвало да напредваме бавно и да не забравяме, че в миналото никога не е имало близки отношения между Обединеното кралство и България.
Неочаквано Иван Башев намира смъртта си на Витоша на 13 декември 1971 г.
Бил запален турист и е необяснимо как опитен човек като него остава да нощува на открито. Официалната версия е, че се е заблудил в планината и е станал жертва на бялата смърт.
Раденко Григоров, първи заместник на Иван Башев във външното министерство, обаче след години казва, че Башев нарочно е бил отведен на усамотено място на Витоша, обездвижен с белезници и “открит” чак след настъпването на “бялата смърт”. Имало странни синини около китките и глезените му.
За версията бяла смърт тогава се говореше под сурдинка в обществото.
Мисля, че тя е несъстоятелна. След случая с убийството или самоубийството на бившия партизанин Иван Тодоров-Горуня, осмелил се да организира преврат срещу Тодор Живков, битките във властта стават по-цивилизовани. Ако Башев беше станал неудобен, щеше да бъде свален като министър и изпратен посланик в някоя държава.
През 2002 г. неговата дъщеря - голямата поетеса Миряна Башева, написва стихотворение, посветено на баща ѝ:
Не се прощавам с теб.
Не се прощавам.
Не знам, че си загинал.
Не искам и да знам.
Не искам да те няма.
Не искам да съзнавам -
отиде си, тъй както
тръгна.
Сам.
Не се прощаваме.
До мене ще останеш
мълчалив.
И земното ни време,
макар и да е кратко,
ще те опази -
хубав,
мой единствен,
жив.
Не се прощавам, татко.
