Уди Алън - един от най-плодовитите режисьори и сценаристи, майстор на интелектуалните комедии, актьор, носител на "Оскар", писател, драматург, музикант, участник в скандални съдебни процеси и автор на емблематични фрази като "Ако искаш да разсмееш Бог, опиши му плановете си за бъдещето", навършва 90 години.
Официалната дата на раждане на Алън е 1 декември 1935 г. в Ню Йорк, но се говори, че той е казал на близък приятел, че всъщност се е появил на бял свят на 30 ноември, пише сп. "Тайм".
Каквито и да са били плановете на Хейуд "Уди Алън", истинското име на когото е Алън Стюарт Кьонигсберг, в тях едва ли е влизало да посрещне годишнината си в схватка с културата на отмяната в родината си. В историята на американското кино едва ли има фигура, чийто юбилей да е съпроводен с подобно оглушително мълчание.
След като изминалите му десетилетия бяха белязани от скандала с обвиненията в сексуално посегателство, отправени от доведената му дъщеря Дилън Фароу през 90-те години на миналия век, Уди Алън наскоро заклейми културата на отмяната, наричайки я "глупава".
В скорошно интервю за "Уолстрийт джърнъл" той каза: "Животът е поредица от глупави грешки", пише БТА.
Блестящата кариера на Уди Алън е белязана от едни от най-шокиращите обвинения в историята на Холивуд. Те излизат за първи път наяве през 1992 г., когато Дилън Фароу, тогава на 7 години, обвинява осиновителя си, че я е малтретирал сексуално в дома им в Кънектикът. Дилън е осиновена през 1985 г. от Мия Фароу, дългогодишната партньорка на Алън по това време.
В публикуваните си по-рано мемоари "Само да вметна" (Apropos of Nothing) Уди Алън изразява смесица от скръб, разочарование и неверие, макар да приветства движението #Аз също за помощта, която оказва на жените. Той обаче ясно заявява, че намира културата на отхвърляне за абсурдна, наричайки я "просто глупава", припомня "Варайъти".
Въпреки последствията, Алън изглежда по-скоро разочарован, отколкото ядосан от отношението на Холивуд.
Наближавайки 90-годишнината си, Уди Алън е далече от образа на класик, който почива на лаврите си. Той по-скоро прилича на главен герой в собствения си, вероятно най-горчив филм.
Как работи механизмът на отмяната, която той нарича "глупава", къде свършва етиката и започва икономиката и как изкуството понякога се оказва по-жизнеспособно от репутацията?
През 2016 г. Уди Алън изглежда недосегаем. Той има не просто договор, а карт бланш от "Амазон студиос" - мечтана от мнозина сделка за продуциране на пет филма, пълно финансиране и никаква творческа цензура. Тогава обаче избухва скандалът с продуцента Харви Уайнстийн, появява се движението #Аз също и последва ефектът на доминото, отбелязва kino-teatr.ru.
За корпоративна Америка Алън мигновено се превръща от жива легенда в "токсичен актив". Разтрогването на договора с "Амазон студиос" е сигнал за пазара: студиото е готово да замрази готовия филм "Един дъждовен ден в Ню Йорк" и да загуби милиони, само за да не се асоциира с името на режисьора.
Най-болезненият удар обаче е "бягството" на актьорите. Тимъти Шаламе и Грета Гъруиг - икони на новото поколение, публично се отричат от работата с режисьора. Алън по-късно ще сравни това предателство с модна и полезна за кариерата диета, която обаче няма нищо общо с търсенето на истината.
Към 2020 г. вратите окончателно хлопват. Дори издателският свят, който изглежда като крепост на интелектуалната свобода, се разклаща. Бунтът на служителите на издателство "Ашет" срещу публикуването на мемоарите на Уди Алън показва културата на отмяната в действие.
Важно е да се разбере контекстът: Алън е "отменен" не заради нови прегрешения, а заради ехото от семейната драма от 1992 г. Защото въпреки заключението на експерти, че не е имало сексуално посегателство, и въпреки липсата на повдигнати наказателни обвинения, в ерата на движението #Аз също правните заключения отпреди 30 години изглежда губят тежестта си. Думата на порасналата Дилън Фароу става по-важна за обществото от решението на експертите. За закона Уди Алън остава невинен, но за новата етика - виновен без давност.
След "отмяната" в родината си режисьорът прави завой към Европа. Ако Америка вижда в него морален проблем, то Европа съзира възможност.
През последните пет години Уди Алън изгражда свой модел за оцеляване. Филмът му "Фестивалът на Рифкин" е финансиран от испанската компания Mediapro и е заснет в Сан Себастиан, служейки като своеобразна кинематографична картичка на региона. Неговият 50-и юбилеен филм "Чист късмет" е сниман изцяло на френски език.
Контрастът в начина, по който е приет филмът, е поразителен. Във Венеция публиката го аплодира, а в Европа "Чист късмет" реализира солидни приходи. В САЩ филмът излиза в ограничено разпространение без широка реклама и остава почти незабелязан.
За следващия му проект WASP 2026 (Woody Allen Summer Project 2026) управата на Мадрид отпуска 1,5 милиона евро с условието градът да бъде разпознаваем в кадрите и споменат в заглавието, посочва в. "Гардиън". Уди Алън приема правилата на играта. Ако Холивуд не се нуждае от него, той ще снима там, където са готови да го финансират.
Малко преди 90-ия си юбилей, след множество издадени сборници с разкази, фейлетони и есета, през септември режисьорът и сценарист публикува дебютния си роман "Какво става с Баум?" (What's With Baum?).
Книгата е издадена от независимата издателска къща Post Hill Press, известна с работата си с автори, отхвърлени от мейнстрийма. Това е финалният щрих към портрета: символът на нюйоркската интелигенция сега се печата в периферията на издателския свят, защото големите американски издатели се страхуват от рискове за репутацията си.
Запитан от изданието Le Soar защо е чакал толкова дълго, за да издаде роман, Уди Алън отговаря: "Досега правех филми и това ми харесваше. Нямах много време за друго, като например писане на книга. Заснел съм петдесет филма, това е достатъчно. Сега имам повече време. Затова реших, че е дошъл моментът да пиша. Исках го отдавна. Започнах преди година и половина. Преживяването се оказа много приятно".
Към 2025 г. ледът на отмяната започва леко да се пропуква. Обществото явно е уморено от постоянната вражда. Важен сигнал става интервю на Мия Фароу през 2024 г. Именно тя през 1992 г. обвини режисьора и дълги години в Холивуд действаше негласно правило за лоялност към клана Фароу.
В миналогодишно интервю за Си Би Ес Мия замени гнева с помирение. На въпрос за актьорите, които продължават си сътрудничат с Уди Алън, тя отговори: "Напълно разбирам, ако решат да работят с него. Няма да осъждам никого", отбелязва "Холивуд рипортър". Казаното от Мия Фароу прозвуча като историческа амнистия.
През есента на 2025 г. нюйоркският Film Forum организира ретроспектива на Уди Алън, показвайки филми като "Ани Хол" и "Манхатън". Дори Музеят за модерно изкуство (MoMA) в Ню Йорк косвено върна режисьора на екрана: в рамките на честването на Майкъл Кейн беше показан филмът му "Хана и нейните сестри".
Институциите изглежда признаха, че може да се спори за човека, но не може да се изреже приносът му към ДНК-то на киното.
На 90 години Уди Алън остава верен на единствената стратегия, която познава - да работи. И макар да съществува като "призрак" в САЩ и като търсен класик в Европа, той със сигурност има своето място в историята на киното и принадлежи на тези, които са готови да отделят твореца от сянката му.
За почти 60 години кариера Алън с редки изключения е пускал минимум по един филм на година. Тайната на неговата работоспособност се крие в това, че никога не се е стремил към съвършенство и не е преразглеждал филмите си.
Критиците често пишат, че през целия си живот Уди Алън е снимал един и същ филм с повтарящи се теми и актьори, но именно затова феновете му ги обичат.
Алън е заснел 50 филма, написал е повече от 70 сценария и е изиграл над 40 роли, но става известен не само като режисьор, сценарист и актьор, но и с това, че много от интервютата и изявите му напомнят за афоризми - смешни, цинични, тъжни или философски. И въпреки че е недолюбван от Холивуд, той има 24 номинации и четири награди "Оскар", сред които за "Полунощ в Париж" - най-касовия му филм.
За житейската история на Уди Алън може да се снима драма, ако не е умението му да вижда забавното дори в тъжните събития. Или както каза самият той в скорошно интервю по повод издаването на дебютния му роман: "Тъмната страна на живота винаги ме е очаровала, но моят естествен талант беше комедията".
