Петролът се задържа трети ден под 100 долара, но на колонките цените не падат
За пътуването по великденските празници българските шофьори плащат най-високите цени на горивата от над 3 години. Причината - войната в Иран и затварянето на ключови морски пътища.
Средната цена на дизела стигна 1,76 евро, като
само през март горивото е поскъпнало с над 18%,
а от началото на военния конфликт - с близо 35%. При бензина ситуацията е малко по-добра - вдигнал се е със 17,4% до 1,49 евро. Дизелът поскъпва по-бързо заради ниските нива на складовите наличности в Европа и САЩ, които са под средните за последните 5 години.
Двуседмичното примирие между Иран и САЩ свали котировките на петрола под 100 долара, но според търговци поне още две седмици дизелът ще се задържи над 1,70, а бензинът над 1,45 евро. Причината е, че пазарът очаква ситуацията да се успокои дълготрайно. Ако обаче военният конфликт избухне с нова сила и последва поскъпване на петрола, може да видим горива и над 1,80 евро.
Цените на бензина и дизела в основната си част зависят от котировките на нефта, акцизът е с тежест от 25%, ДДС има дял от 17%, влияние оказват и разходите за транспорт, а бензиностанциите работят с марж от 5-10%. Това, че в България акцизът е на минималното разрешено ниво в ЕС, допринася
горивата у нас да са с едни от най-ниските цени
в ЕС. За сравнение в повечето западноевропейски държави дизелът е над 2 евро, а рекордьори са Франция, Нидерландия и Швеция, където е над 2,30 евро.
Комисията за защита на потребителите започна проверки по бензиностанциите, за да предотврати спекулативно повишение на цените. Досега резултатите показват, че търговците работят със стандартния марж, а цените на дребно дори се вдигали по-бавно от тези на едро.
Според данни, които комисията получава от НАП за горивата, се виждало, че пазарът на дребно е конкурентен с ясна изразена ценова еластичност и не се констатират съгласувани практики между търговците. Преди дни пък министърът на енергетиката Трайчо Трайков заяви, че не е необходимо официално ограничение на надценките на горивата, тъй като търговците засега спазват негласното споразумение да не повишават цените произволно.
Завръщането към нива от 1,20 - 1,30 евро, каквито имаше, преди да избухне войната в Иран, обаче е възможно през есента, ако се сбъднат оптимистичните прогнози за бързо постигане на траен мир в Близкия изток.
Според обединението на страните производителки OPEC в такъв случай петролът ще падне до 76-80 долара. От J.P. Morgan са още по-смели в прогнозата си, че свръхпредлагане от страни извън OPEC може да натисне цените до 60 долара. Това ще означава горивата да паднат и под 1,20 евро за литър.
От американската банка Goldman Sachs обаче посочват, че при продължителни блокади петролът ще остане трайно над 100 долара, което ще задържи бензина и дизела в България на сегашните нива през цялото лято.
Обобщение на повече прогнози сочи, че котировките ще останат над 95 долара през следващите два месеца, спад под 80 долара за барел се очаква през третото тримесечие на 2026 г.
Дългосрочната прогноза за края на годината е за нива около 70 долара,
което би върнало цените на колонките у нас към 1,20 – 1,30 евро.
На 5 април 2026 г. страните от OPEC проведоха ключова среща, на която потвърдиха намерението си да започнат постепенно възстановяване на производството и да бъде отменено споразумението за доброволно намаляване на добива с 1,65 млн. барела на ден. Това е първият реален сигнал за охлаждане на пазара, но ефектът му ще се усети на колонките не по-рано от края на юни.
За последните 40 дни петролът направи скок от над 30%, като имаше пикове и от 115-120 долара. Поскъпването дойде заради блокадата на Ормузкия проток и спад на производството в Близкия изток с близо 8 млн. барела на ден след удари по инфраструктурата.
Има и друг фактор - пазарът в момента не плаща за реалния дефицит, а за страха от пълномащабна война, което добавя между 15 и 20 долара към цената на всеки барел.
