Явила се на конкурса без очаквания, а след титлата не празнувала, защото отборът ѝ имал мач
Симона, центърът с лява ръка, така е известна във волейболните среди 22-годишната Симона Бакърджиева, която е новата носителка на престижната титла “Мис България”. Конкурсът, който е собственост на Ирина Папазова, а се организира от Гаел Санчес, се състоя в събота вечерта в столичния Военен клуб. Красивата волейболистка, с перфектна фигура и с височина 182 см, бе избрана сред 30 кандидатки от цялата страна. А нейни подгласнички станаха Камелия Иванова от София и бургазлийката Теодора Димова.
Новата Мис България живее в София, но представяше Панагюрище, защото семейството ѝ е оттам и тя се гордее, че това е родният ѝ град.
От съвсем малка Симона е доказателство, че днешните деца
не са залепени само за телефоните,
а четат книги. Другата ѝ страст са спортовете, пробва различни, но първият, върху който се фокусира сериозно, е тенис на корт. Но се налага да спре, защото в частното училище, което посещава, часовете са от 8 сутринта до 16 ч следобед и не остава време за пълноценни тренировки, а за нея е важно да набляга на уроците. На 10-годишна възраст започва да се занимава с волейбол и е едва на 15 г., когато я включват в женския отбор.
“Взеха ме много малка, искаха да се развивам и да ме налагат. Много съм благодарна за този шанс. Била съм и в няколко национални гарнитури за девойки под 18 г.”, разказва Мис България. В момента е централен блокировач, но играе с лява ръка, което винаги изненадва противниковия отбор. За нейния тим е трудно само в началото, когато имат нов разпределител, но влязат ли в ритъм, нещата се подреждат в тяхна полза.
До средата на гимназиалния период Симона учи в частното училище, но се мести и завършва столичното 127-о СУ. Езиците, които владее, са английски и испански. В момента е последна година в УНСС, където учи европейска политика и икономика. “Това е обширна специалност, набляга се много и на историята, която аз много обичам”, казва Симона и твърди, че образованието у нас е на много високо ниво и
не е необходимо да се търсят чужди университети
В момента е на стаж в едно от чуждите посолства у нас.
Спортът я е научил на сериозна дисциплина и организираност, така че успява да се справя с всички задачи. Наред с тренировките в “Славия”, ученето и стажа тя работи и като дизайнер. Рисува от малка и през април тази година създава първата си модна колекция, която представя в Седмицата на модата в София.
Понеже е висока и много слаба, винаги има проблем с намирането на дрехи, които все са ѝ къси. Затова се фокусира върху това да дава опция за различни мерки спрямо височините, така че да има точни размери и за момичета като нея.
Въпреки че има всички данни за модел, Симона никога не е дефилирала на подиума, дебютът ѝ е на конкурса “Мис България”. Почти пред никого не споделила за участието си, защото нямала никакви очаквания, искала да преживее нещо различно и интересно. В залата да я подкрепят идват неин приятел и майка ѝ с няколко близки. “Стъписах се, като чух името си, не можах да повярвам, но със сигурност емоцията беше огромна. Първото нещо, което направих, беше да погледна към майка ми, защото я чух да казва: “Браво, Мони, гордеем се с теб!”. Това бяха думите, които разтопиха сърцето ми, защото за мен семейството е много важно и искам родителите ми да се гордеят с изборите и успехите ми. Винаги са ме подкрепяли, така че това е и тяхна победа, те са ме изградили като личност”, разказва Симона.
След конкурса не отишла да празнува, защото на следващия ден отборът ѝ има мач с “Миньор” (Перник). Този път тя не играла, тъй като заради “Мис България” била пропуснала последните тренировки, но е с отбора си. Всички я посрещнали много емоционално, занесла им да видят короната и лентата. “Винаги са ми казвали, че съм хубава, но за мен красотата е субективна и идва най-вече отвътре”, казва Симона. Вечерта след мача родителите ѝ организирали парти с приятелите ѝ, за да отпразнуват короната за най-красива българка. А от понеделник Симона отново е в залата за тренировки, защото в края на седмицата ще играе с отбора си срещу “Левски” (София).
