В сърцето на Рим, в капелата „Непорочно зачатие" на бароковата църква „Свети Игнатий Лойола", беше открита изложба на българско-украинската художничка Йона Тукусер „ Покаяние и Надежда". Тя ще бъде отворена за посетители до 10 януари 2026 г.
Изложбата представлява визуална изповед, посветена на Гладомора в Украйна през XX век -трагедии, довели до смъртта на милиони души, сред които и хиляди българи. В центъра на цикъла стои разказът за ужасяващия глад от 1946-47 г., станал достояние чрез свидетелствата на реален човек: украинеца от български произход Петър.
През 2018 г. в бесарабското село Голица Петър споделя с Йона мъчителните си спомени от годините на съветските реквизиции. Работил рамо до рамо със силовите структури, той е бил един от т.нар. „ястребоци", или хората, които отнемали храната от селяните. Но, както разказва самата художничка, той предупреждавал тайно хората, за да скрият поне малко зърно и да оцелеят.
Една от творбите показва Петър върху каруца с кон, с която всеки ден карали за погребване между 40 и 50 жертви на глада. Това е разказ за вина, покаяние и една късна, но дълбока човешка надежда, която според ректора на църквата отец Винченцо Д'Адамо „се ражда като нов смисъл, възникващ от най-тъмната пръст на историята".
Осемте монументални платна на Йона са донесени директно от фронтовите зони на днешната война в Украйна. По тях личат следи от куршуми, рамките са направени от обгорели дървета, събрани от руините на бомбардирани къщи. В експозицията има пепел, болка, но и светлина. Творбите предизвикват диалог с вярващите, които палят свещ пред Богородица.
Кураторът Клаудио Стринати определя пред изданието „Ватикан нюз" експозицията като „визуална изповед, нова формула на пътя към надеждата, осветен от Евангелието".
Особено важно в тази изложба е, че творбите са създадени от българска художничка, родена в бесарабското българско село Главан и дипломирана в България. Йона Тукусер, чието рождено име е Людмила, получава първата си бакалавърска степен по изящни изкуства в Украйна, но през 2007 г. се преселва в България, където придобива гражданство. Завършва Националната художествена академия в София и става магистър по живопис (2010). Самата тя многократно подчертава значението на българската художествена школа за развитието си.
След завършването си Йона развива задълбочени самостоятелни изследвания върху темата за Гладомора в Съветския съюз. Още през 2011 г. представя в София изложбата „Глад", последвана от научни публикации, международни конференции и самостоятелни проекти. Нейните картини, съчетаващи научни методи, документални свидетелства и богата образност, превръщат историческия факт в силно визуално преживяване.
В изложбата в Рим присъстват и свидетелства на други оцелели -като жената, която разказва как майка ѝ е варяла кожени обувки, за да нахрани семейството си. Йона вплита тези спомени в художествена материя чрез тежки текстури, обгорени рамки и инсталации с покълнало зърно -символ на възкресение и живот, „който израства дори от страданието", както казва самата авторка.
В центъра на проекта отново е 1946-47 г. -гладът, белязал особено силно Бесарабия. Той е резултат от катастрофална суша и политически решения, които оставят хората без храна. Изкуството на Йона превръща тези трагични страници в символи, които говорят за морал, вина, памет и прошка.
