- Комунистите изпращат баща в лагер на смъртта, а тя 6-годишна измолва от Вълко Червенков и съпругата му да го освободят
- Кинозвездата спечели специалната награда на българската диаспора в САЩ за изключителния принос в киното и филантропска дейност
Животът на Ирина Малеева е като касов холивудски филм, защото в него има всичко за хитов сюжет – тежко детство, белязано от комунистическия режим, драматични лични обрати, романси с най-известните и желани мъже на планетата, сбивания между ухажори, жадни за вниманието й, работа с култови режисьори, но за разлика от много други актриси в Бевърли Хилс тя намира семейния уют и щастието.
До днес обожава работата си и продължава да играе, пее и танцува, като паралелно с това снима и продуцира филми, които печелят награди. Тези дни актрисата получи и специалния приз на фондация BGFace и българската диаспора на Западния бряг за "нейната изключителна артистична кариера, филантропска дейност и отдаденост към подкрепата на български културни събития и инициативи в Лос Анджелис".
Детството минава под знака на трагедия. Баща е уважаван военен от най-близкото обкръжение на цар Борис многократно награждаван за подвизите си. Самоотвержено участвал в спасяването на българските евреи. Но с идването на комунистите на власт елитът на страната е избит без съд и присъда, а мнозина като баща й са вкарани в комунистическите лагери на смъртта.
Точно в този момент се ражда Ирина Малеева от брака му с харизматичната актриса Ирина Тасева. По това време тя вече е достатъчно известна и покорява сцените в Америка и Европа.
"Баща ми е имал много ордени, последния път, когато бях в България, мама ми даде нейните и тези на баща ми, от неговите снимки знам, че е бил с висок ранг, самата аз много приличам на него и на неговата майка", спомня си пред "24 часа – 168 истории" Ирина Малеева.
Невръстното момиче расте без баща, но през 50-те години, когато Вълко Червенков е премиер, Ирина Тасева е поканена от министър-председателя на официално събитие. Точно преди него тя инструктира 6-годишната си дъщеря, че това е нейният шанс да спаси баща си – на всяка цена красивото момиченце трябва да помоли министър-председателя да го освободи от лагера.
На приема очарователното момиче се приближава до Червенков и до съпругата му и гледайки премиера право в очите отправя горещата си молба. Трогнат от миловидността и мъката на момичето, той се разпорежда баща му да бъде освободен.
За беда, на семейството и не е писано да е щастливо, защото мъжът е дамгосан завинаги от комунистите – върху него и фамилията тежи клеймото "Враг на народа". За да не съсипят бъдещето на любимото си дете, театралната звезда Ирина Тасева и мъжът й вземат единственото правилно решение в онзи момент – да се разведат.
"Не го виждах често, защото всеки път, когато имаше някаква политическа промяна в България, полицията отново го отвеждаше в затвора – разказва актрисата. - Виждах как красивите му вещи, дадени му от цар Борис, биват отнемани пред очите ми. Тогава разбрах, че вещите не са вечни."
Разтърсена от покруса, на малката Ирина Малеева не остава нищо друго, освен да се вкопчи в голямата си мечта – да стане актриса, но майка й, познавайки трудния живот на артистите, е против. Упоритото хлапе обаче не се отказва. То попива всеки неин урок и слуша с повишено внимание, когато тя подготвя деца за изпълненията им в радиото.
"Помня, че учеха някакво стихотворение, за да се явят на конкурс, но мама не искаше да участвам, а аз бях родена за актриса, знаех това още от много малка – разказва Ирина Малеева. – Все още ми е странно колко много деца израстват и не знаят какво искат, а аз, откакто се помня, попивах начина, по който мама подготвяше децата. Все им казваше: "Представете си, вижте, усетете това, за което говорите". Усвоявайки уроците на майка си, 7-годишната Ирина научава стихотворение за конкурса в радиото и моли своята детегледачка да я заведе там на прослушване.
"След интервюто ме попитаха мога ли да се разплача и аз моментално започнах – за мен това беше най-лесното нещо – усмихва се тя. - Все едно ми натиснаха копчето и сълзите потекоха. Получих ролята на Малинка - останалите актьори бяха възрастни, а мама беше против, защото не искаше 7-годишната дъщеря да чака с часове колегите й да приключат футболните си срещи.
Но аз чаках и вече никой не можеше да ме спре. Репетирах с нея вкъщи, четях текстовете, които трябваше да произнесат нейните партньори, и така още от много малка научих най-важния урок от нея – че актьорът трябва да е естествен."
Осъзнавайки реалността в България след всичко случило се с баща й, 12-годишната Ирина Малеева се чувства все по-потисната и мечтае да живее в чужбина. Шансът се появява, тъй като майка й е играла в САЩ и талантът не е останал незабелязан от продуцентите. Те решават да я поканят на среща във Франция и докато се обсъждат варианти и сценарии за действие, малката Ирина започва да ходи на училище в Париж.
"Мама наистина се опита, но нямаше куража да остане, не можеше да живее без България. Аз, макар и малка, не исках да се върна – спомня си Ирина Малеева. – Така решително се съпротивлявах, че от училище избягах при една стара позната на мама в Париж и казах, че аз няма да се прибера в България." Когато майка я намерила, лично й обещала: "Моля те, върни се с мен и догодина ще те изпратя в Италия при вуйчо ти." Затова заминах с нея за България и година по-късно тя удържа на думата си."
За Ирина Малеева това е много тежък момент, но тя не може да си представи дори за миг да остане.
"Представяте ли си колко малка съм била за подобно решение", спомня си днес тя.
В Италия животът не се развива по планирания сценарий. Там талантливото момиче получава стипендия за Академия деле Бел Арти, за да уча сценография и костюми, и е настанена в специалната сграда за талантливи студенти.
Попада в пъстър космополитен свят в Рим, където е заобиколена от приятели и творци от цял свят.
"Живеех там, докато не започнах да работя в театъра и телевизията и не събрах достатъчни средства, за да си купя собствено жилище", обобщава тя.
Макар да обича рисуването и дизайна, Ирина Малеева все по-често осъзнава, че сценографията не й носи достатъчно удовлетворение. Така се стига до момент, когато нейният познат диригент Пьотер Волни я вижда да плаче.
"Причината бе, че вече не исках да рисувам, а да съм актриса – разказва тя. – Затова той незабавно ме заведе при един от големите драматурзи, който водеше клас по актьорско майсторство - Алесандро Ферсен, и започнах да уча при него." Две години по-късно именно той ще режисира пиесата, в която е написал специална роля за Ирина.
За късмет, точно по време на едно от представленията красивата българка е забелязана не от кого да е, а от съпругата на режисьора Федерико Фелини – лъчезарната актриса Джулиета Мазина.
Оттам нататък животът на Ирина Малеева сякаш превключва на пета скорост и се развива в друго измерение.
Тя е избрана не от кого да е, а от титана – магьосник на италианското кино, Фелини, определян като най-талантливия ученик на Роберто Роселини, който години по-късно ще получи "Оскар".
Когато ги запознават, тя е озадачена от маестрото.
"Още в началото взе моя снимка и върху нея нарисува как трябва да изглеждам – споделя тя. - Думите му бяха: "Ти си екзотична, отиди на грим". Очарован от таланта на българката да се превъплъщава, Фелини й поверява три различни роли.
"Урокът, който научих от Фелини, е, че той всъщност нямаше нужда от актьори – обяснява Ирина Малеева. - Той избираше лица - хора, които му харесваха."
"Когато го попитах какво да говоря, той ми каза: "Ти говориш на толкова езици, говори каквото искаш". И аз си говорех."
"Сякаш държеше всички като пионки – отбелязва тя. - Директно казваше на всеки какво да прави."
Паралелно със снимането на филми Ирина учи в Експерименталния център на Чинечита – италианския филмов център. Там талантливото момиче получава стипендия, отпусната от училището, тъй като е една от отличните нови актриси, приети лично от легендите на италианското кино Лукино Висконти и Роберто Роселини.
"Много научих от Висконти – казва тя. – Забеляза ме, когато приемаха актьорите с изпит." Приближил се до нея и поискал да се превъплъти в ролята на Мария Шел в режисирания от самия него филм "Бели нощи" с Марчело Мастрояни и Жан Маре. На един от новите ученици дал ролята на Мастрояни. Лукино Висконти настоял сам да ги режисира.
"Тази сцена досега е запазена като един от най-прекрасните изпити, с който се влиза в Centro Sperimentale di Cinematographia – спомня си Малеева. – Ако Роселини беше изключително полезен за колегите, които искаха да учат режисура, то Висконти беше невероятна школа за актьорите."
