Как изглеждат нощницата и жилетката на Мария Бакалова, с които тя играе в българския филм “Триумф”? Или пък златната рокля с крила от спектакъла “Слава” за историята на Флорънс Фостър Дженкинс? Костюми от театрални и оперни спектакли, кино, куклен и уличен театър и съвременен танц са събрани в изложба, която се прави у нас за първи път от 30 години. Кръстена “Костюмография”, тя бе открита в галерията на Съюза на българските художници (СБХ) на столичната ул. “Шипка” 6 и може да бъде видяна до 26 ноември. Експозицията с впечатляващи модели напомня на големите исторически изложби на световните дизайнери, които се правят в модните столици по света.
Костюмите в изложбата са 50 от общо 38 автори и са създавани от 2000 г. насам. Наред с тях са показани и много скици и снимки на проекти за различни спектакли, част от които връщат зрителите в театралното и филмовото изкуство от миналия век. Такива са скиците от 70-те и 80-те години на Антон Гюков-Гьоката, дългогодишен художник на Старозагорския театър. А по време на откриването посетителите имаха възможността
да видят и живи статуи
Изложбата “Костюмография” е проект на секция “Сценография” към СБХ. Идеята е на нейния председател Петър Митев, който се обръща към художниците сценографи Петя Боюкова, Хана Шварц и Момчил Алексиев и четиримата се заемат да поканят за участие още много свои колеги, както и да създадат концепцията и подреждането на изложбата. Идеята е да се концентрират върху този толкова важен елемент в сценичното и екранното изкуство - костюма.
“Когато го извадят от сцената, по някакъв начин той губи очарованието, блясъка си. Така костюмите стават архивни. Искахме да ги покажем по нов начин, зрителите да ги видят различни”, разказва Петя Боюкова. И добавя, че когато един спектакъл спира да се играе, костюмите от него остават в театралните гардероби, където престояват няколко години. За съжаление, в България няма музей, в който да се съхраняват, и много прекрасни образци от творци, които вече не са между живите, са загубени. Останали са запечатани само на снимки. Въпреки че някои от големите театри се опитват да пазят определени костюми, това продължава само няколко години заради липса на място. После ги бракуват или използват материали от тях за създаване на нови проекти. Костюмите, правени за големия екран, сякаш имат по-дълъг живот. Много от тях се пазят в Киноцентъра в “Бояна” и
продължават да се отдават под наем
за филми и реклами.
Петя Боюкова разказва, че създаването на костюмите може да отнеме от няколко дни до месец, зависи от сложността на проекта. Винаги най-нетърпеливи да ги видят са актьорите, които искат да зърнат и скиците, защото това не са просто облекла, а носители на характери.
Всички костюми в изложбата пазят своите истории. Експонатите на Елена Камбурова например са от спектакли в Смолянския театър. Тя работи активно до 2015 г. и използва за моделите си само естествени материали, основно вълна, с която създава различна и автентична визия. Невяна Кавалджиева, която също е изключителен костюмограф, присъства в експозицията с четири фотоса от “Ромео и Жулиета” от Театър “София”. Била е преподавател в НАТФИЗ и е оставила много голям отпечатък в костюмографията. Мира Каланова показва костюм от “Вампир” на Пловдивския театър, за който сама е изтъкала материята.
В изложбата участват и млади сценографи, които вече са сред утвърдените имена в тази професия. Ясмин Мандели, която бе номинирана за “Икар” за сценографията на “Анна - непоправимата”, се включва с костюми и кукли от “Майсторът и Маргарита”. Показва свои творения и за спектакъла “Джон и Джо”. Лилия Бабунова, също от новите имена, се включва с костюми от оперната сцена.
