Те са от различни градове, занимават се с изкуство, познават се и си говорят на "брат'чед"
Да имаш 30-годишно театрално присъствие зад гърба си. Да си оставил име с тежест и осезаемо присъствие в българската култура и изкуство. И въпреки това, когато те потърсят по телефона, отговорът ти е: “Кой от всички?”.
Тази любопитна история продължава да сполетява известния с остроумния си хумор и топлото си присъствие на сцената Николай Урумов.
62-годишният актьор е едно от най-разпознаваемите лица на българското кино и театър. Оказва се обаче, че в нашето културно пространство името му не само е познато, но и много разпространено.
Освен него има още трима Николай Урумовци, всеки от които се занимава с изкуство, макар и в различни жанрове. И с всеки от тях актьорът се познава. А това съвпадение се превръща в повод за приятелство и смях. Така например, издирван от журналисти с репликата:
“Търся Николай Урумов”, той винаги отговаря: “Кой точно ви трябва?”
Защото познава Николай Урумов продуцента, Николай Урумов джаз певеца, Николай Урумов съдията, народен певец. И не само уточнява, но е и готов да услужи с телефон на точния съименник.
Явно има култ към моята личност – хората започнаха да кръщават децата си на мен, разказва шеговито актьорът пред “24 часа”. И не без основание. Зад гърба си има над три десетилетия в театъра - още от студентските си години във ВИТИЗ (днес НАТФИЗ), който завършва на “онази паметна дата 10 ноември 1989 г.”, както той се изразява.
Беше все едно да си купиш фабрика на 8 септември - изведнъж салоните опустяха, хората излязоха по площадите. Имаше еуфория, но постепенно публиката започна да се завръща, разказва актьорът.
Зрителите го помнят от постановки като “Бай Ганьо”, “Хайде да убием Матилда”, “Провинциални анекдоти”, “Криворазбраната цивилизация” и десетки други, с които се превръща в един от най-ярките и обичани актьори у нас.
Но колкото и известно да е името му, то се оказва изненадващо многоличностно.
Понякога ми се обаждат по погрешка, друг път ми пращат покани за участия, които се оказват за някого от другите Николай Урумовци, разказва актьорът с усмивка.
Говори си с тях на “брат'чед”, което винаги обърква околните
И действително четиримата са като огледални образи от различни кътчета на българската култура.
Единият – музикант от Гоце Делчев, който години наред свири в Германия и Дания, открива концерт на Елтън Джон и днес съчетава музика и датски интериорен дизайн в родния си град.
Другият е съдия от Сливен, който за хоби сменя съдебната тога с фолклорна носия и пее народни песни. Също е и солист на оркестъра на БНР.
Третият – небезизвестният Николай Урумов от Бургас, продуцент на “Петя на моята Петя”, “Домашен арест” и още десетки филмови и документални проекта, когото често бъркат с актьора още от пет сутринта.
Различни съдби и градове, но името остава едно
- и то на места, където има сцена, публика и сърце.
Може би това е съдба – името ни все да се свързва с изкуството, казва актьорът Николай Урумов.
Днес той продължава да играе и да режисира, но винаги гледа с усмивка на случайната мрежа от адаши, на които се налага да бъде гара разпределителна.
Николай от Гоце Делчев подгрявал с група концерт на Елтън Джон в Дания
Николай Урумов от Гоце Делчев е музикант и последните 15 години прекарва в чужбина, от които 11 в Германия. Останалите четири е в Дания, където се занимава основно с музика, като дори преподавал пеене в поп-рок училище.
Имам джаз група от Хамбург, с която изнесохме доста концерти и в Германия, и в Дания, включително откривахме концерт на Елтън Джон в Дания, разказва той пред “24 часа”.
След дълги години в чужбина Урумов решава да се върне у дома и живее в Гоце Делчев. Неотдавна обаче музикалната му група идва да свири в родния му град за вълнуващ повод – сватбата на малкия му син Александър. Концертът мина страхотно. Имаше страхотни отзиви. А и съгражданите ми трябваше да знаят с какво съм се занимавал през последните доста години.
Въпреки това музикалният му път започва още в България. През 2000 г. издава първия си самостоятелен албум с авторска музика. В него влизат няколко популярни песни – “Ще те чакам”, “Не говори” и “Трудно сбогуване”
Сега е намерил и нова страст - интериорния дизайн
В родния си град открива магазин, в който предлага мебели и антики от Дания – от XVIII и XIX век до съвременни дизайнерски решения. Запознава се със съименника си актьор покрай Игор Марковски.
Той искаше да направи продукция преди две години на парче на Момчил Колев, разказва музикантът. Марковски решил да включи актьора Николай Урумов във видеоклипа. Така
двамата се събрали на снимачната площадка
Много се смяхме, спомня си музикантът.
Въпреки че самият видеоклип имал драматична линия, в паузите актьорът непрекъснато разказвал вицове и буквално саботирал процеса от смях. А след премиерата на клипа поканили и двамата в телевизионно интервю, където публиката ги вижда на едно място. Това обаче довело до объркване в медиите и в интернет.
Ако нещо се случи с мене, слагаха негова снимка в интернет. И обратно — при новини за него слагаха моята снимка, обяснява Урумов, който рядко се появявал в българските медии заради живота си в чужбина.
Съдията от Сливен – певец по душа
Сред четиримата адаши на актьора Николай Урумов този от Сливен е може би най-неочакваната комбинация – човек на закона с душа на артист.
Той е наказателен съдия от 2012 година. Извън него е певец с любов към българската народна музика.
Винаги съм казвал, че
обичам правото повече от музиката. Но пеенето е отдушник
за душата ми. Правя го не за препитание, а за удоволствие, казва той.
Преди да поеме по пътя на юриспруденцията, Урумов завършва народно пеене в музикално училище. В годините участва в десетки конкурси, концерти и записи, включително със своята близка приятелка Славка Калчева. Днес е солист на оркестъра на Българското национално радио, има участия с ансамбъл “Филип Кутев” и ансамбъл “Сливен”.
С актьора Николай Урумов се запознават по повод на журналистически материал преди години. Така се свързахме. После Ники ме покани на негови представления – ходил съм дори на режисьорския му дебют “А майка ми в Ямбол” в Сатиричния театър. Виждал съм много негови роли още от времето, когато като ученик гледах “Бай Ганьо” в Сливенския театър. Беше удоволствие да разбера, че човек с моето име е толкова талантлив.
Двамата често се шегуват с объркванията около имената си. Казваме си “брат'чед” и хората ни гледат странно – не стига, че сме адаши, а и братовчеди ще излезем, шегува се съдията.
Продуцентът в Бургас вече си изключва телефона заради объркванията
Телефонът звъни в пет сутринта. Отсреща – паника: Ники, къде си? Целият снимачен екип те чака! Къде да съм? Спя!, отговаря сънен глас. Следват пауза и смях. Отново са сбъркали човека. Не става дума за актьора Николай Урумов, а за неговия адаш – Николай Урумов от Бургас, продуцент, режисьор и бивш тонрежисьор, който вече с усмивка приема честите обърквания.
Толкова често се случва, че си изключвам телефона вечерта, само и само да не ме събудят за чужди снимки, шегува се той.
Двамата с актьора Николай Урумов се познават от години. И с него се наричали “брат'чед”. Срещат се отново тази есен на комедийния фестивал “Калата” в Бургас – събитие, организирано от продуцента в чест на 100-годишнината от рождението на Георги Калоянчев. Сред гостите е и актьорът Николай Урумов, който представя пиесата “Хайде да убием Матилда”.
Преди да се отдаде на продуцентството, бургаският Урумов работи като тонрежисьор в редица телевизионни и филмови продукции. Днес името му стои зад редица български филми и проекти. Сред тях е българо-италианската продукция “България amore mio” с участието на Александра Лашкова и Захари Бахаров. Той също така е и
продуцент на филма “Петя на моята Петя”
за живота на поетесата Петя Дубарова. През март тази година Урумов представи и своя режисьорски дебют – документалния филм “Нищо не може да те спре”, посветен на доброволчеството в България.
В момента работи по нов документален проект в САЩ, посветен на опазването на българската църква в града. А миналата година е заснел филм за най-голямото българско училище в Чикаго – “Малко българско училище”, в което учат над 650 деца.
Проектите ми са много и вече започват да тежат, но това е хубава умора, споделя Урумов. От честите обърквания с актьора дори се ражда идея за общ спектакъл: Говорихме си с Ники – актьора – да направим представление за двама ни. Нещо като “Being John Malkovich”, само че “Being Niki Urumov”. За това как е да бъдеш… себе си и още някой.
