Той се ражда в София като Венелин Христов Цанков. В театралната и филмовата история на България ще остане като Вили Цанков. Така го наричат в училището и по-късно той го избира за свой артистичен псевдоним.
Баща му Христо (Хрисан) Цанков-Дерижан, един изключителен ерудит, е назначен за директор на Народния театър през 1920 г.
Едно от първите неща, което прави, след като поема поста, е да засади две тополи пред централния вход на театъра.
Едната е за вече родения му син, другата - за бъдещото му дете, с което майката, която е учителка, е бременна. Ражда се пак момче. Надеждата на бащата е, че поне един от синовете му ще свърже живота си с театъра.
Вили Цанков обаче не тръгва веднага по театралния път на своя баща.
Първоначално завършва военното училище. През 1947-1951 г. учи стопански и социални науки в Софийския университет, но не завършва обучението си.
Междувременно пише стихове, вае скулптури, рисува картини, но без особен талант и в трите области. Покрай своя приятелка, студентка по актьорско майсторство, той започва да се интересува от театралното изкуство.
И през 1952 г. се дипломира в Държавното висше театрално училище (ДВТУ) - специалност “Театрална режисура” в класа на проф. Боян Дановски. През 1954-1955 г. е изпратен да специализира в Московския художествен академичен театър (МХАТ)
В онези години Вили Цанков става приятел на
Рангел Вълчанов
Двамата често са заедно и за колегите си представляват колоритна двойка - изтънченият интелектуалец Вили и напереният шоп от село Кривина Рангел, който също се дипломира по театрална режисура, и то без да има завършено средно образование.
Дебютът на Вили Цанков на театралната сцена е в Шуменския театър с пиесата “Любов” на Орлин Василев. От 1954 до 1957 г. е режисьор във Варна.
От 1957 г. поставя на сцената на Драматичния театър в Бургас. След 1956 г. театърът преживява истински бум и творчески подем, след като за директор е назначен Вили Цанков.
Той заедно с колегите си режисьори Леон Даниел, Методи Андонов и Юлия Огнянова налагат на артистите непрекъснат стремеж към творчески художествени изяви.
Основата на тяхната творческа лаборатория е
театърът на “дълбоко автентично
преживяване”
и категорично отричане на повсеместно разпространената тогава “игра” на сцената. Те експериментират непрекъснато и се обявяват срещу текстуалния и емоционално приповдигнат български театър.
Властта обаче не харесва смелите и новаторски идеи и послания на “великолепната четворка”, уволнява режисьорите и ги разпръсква в различни театри. Вили Цанков е пратен в Младежкия.
Макар че театралната сцена е неговата свещена територия, Вили Цанков режисира и пет филма и три сериала.
Най-амбициозният, но и най-трудно заснетият му филм е “Сватбите на Йоан Асен”.
