Политбюро на ЦК на БКП отпуска 5000 долара на Еквадорската компартия, еднократна помощ от 8000 долара на Чилийската и 8000 на Индийската компартия. В български болници се лекуват ранени бойци от Сандинистката армия на Никарагуа, което струва на държавата 251 000 лева
Преинтерсни истории и решения пазят архивите от заседанията на Политбюро на ЦК на БКП. Ето няколко такива документи от разсекретените и качени в интернет архиви на Политбюро до 10 ноември 1989 г.
С разрешение №10 от 7 април 1989 г. взето на заседание на Секретариата на ЦК на БКП, е решено на Турската обединена комунистическа партия (ТОКП)да се дадат 30 000 западногермански марки. Паричната инжекция за турските комунисти е формулирана като “еднократна финансова помощ”.
Решението е от категория “Б”, тоест строго секретно. Подписано е само от четирима души, ясно се четат парафите на Милко Балев и Йордан Йотов и двамата членове на Политбюро.
Към решението са приложени следните документи:
- Докладна записка от Бойко. Димитров, зам.-завеждащ отдел “Външна политика и международни връзки” при ЦК на БКП до Секретариата на ЦК относно отпускане финансова помощ на ТОКП.
(Бойко Димитров е роден през 1941 г. в Плевен. Остава сирак след като родители му комунисти Коста Златарев и Мара Денчева са убити. През 1944 г. тригодишното момче е осиновено от водача на БКП Георги Димитров. Бойко Димитров беше министър на външните работи в правителства на Георги Атанасов и Андрей Луканов (1989-1990).
- Писмо от М. Караджа, зам.-председател на ТОКП и Осм. Сакалсъз, зам.- генерален секретар на ТОКП до отдел “Външна политика и международни връзки” при ЦК на БКП с молба за оказване на материална помощ.
- Разписка, подписана от Х. Ендер за получени тридесет хиляди марки и др. 14 март.
Ето това се казва балансирана политика!
Докато в страната върви т. нар. възродителен процес, дирижиран лично от Тодор Живков и хиляди турци са принудени да се преселят в южната ни съседка, БКП на другарите комунисти от Турция са отброени цели 30 хиляди западногермански марки.
От документа не става ясно, дали сумата е отпусната като заем или е бъзвъзмедна приятелска" помощ. По вероятно да е второто. А и в суматохата след 1989 г. едва ли турските комунисти са се затичали да връщат тези пари.
Няколко дни по-рано, на 23 март 1989 г. излиза Решения "Б" №9 според което трябва да се спре заглушаването на чуждите радиостанции, които предават за България. За радио "Анкара" обаче това не важи. напротив - наредено е да продължи системата на радиозащита на асоциация "Съобщения" по заглушаванията на предаванията на български език на радиото.
Първият документ от архивите на БКП след 10 ноември 1989 г., качен на сайта е от 22 ноември. Темата му е изключително показателна. Секретариатът на ЦК на БКП приема решение №13 "за отмяна на Решение №13 от 27 дек. 1962 г. във връзка с отпускане суми на членовете на партийното и държавно ръководство за покриване на разходите им за храна."
Приложени са:
- Препис от Решение №11, изготвен от Иван Илиев за Сава Джендов.
- Допълнение към Решение №280 от 29 юни 1966 г. на Министерския съвет за увеличаване дневните пари за партийни и държавни ръководители и др. от 25 ноември 1966 до 22 ноември 1989 г.
Ето как само за 11 дни БКП решиха, че храната не трябва да е е най-важна за другарите комунисти.
За съжаление решение щ13 от 27 декември 1962 г. не е качен на сайта и не можем да разберем като колко пари са си отпуснали другарите членове на партийното и държавното ръководство за "покриване разходите за храна".
Но пък има протокол №12 от 26 декември 1962 г. който описва как по докладна записка на другаря Антон Югов, председател на Министерския съвет на е взето решение "относно намалението на заплатите на висши държавни и партийни ръководители.
Заплатата на премиера Югов е определена на 850 лв., а на първия му заместник - 720. на заместник председателите става 670, а на членовете на бюрото на МС - 540 лв.
Също с 850 лв. е определена цената на труда на председателя на Президиума на Народното събрание. (Пост, който всъщност означава държавен глава на страната. През 1971 г. Тодор Живков премахва тази “несправедливост” - премахна Прездиума и създаде Държавен съвет, който той оглави. А заплатата на председателя на Държавния съвт стана 1500 лева.)
Интересното е, че в този протокол заплатата на първия секретар на ЦК на БКП Тодор Живков не е посочена. Първият му заместник получава 720 лв, на секретарите, членове на Политбюро - по 670, а останалите секретари - по 580 лв. Председателят на НС на Отечествения фронт (тогава Цола Драгойчева) е оценена на 660 лв.
Протоколът с категория секретност “Б" е подписан еднолично от Тодор Живков.
С какво, мислите, са се занимавали Политбюро и Секретариатът на ЦК на БКП през сакралната 1989 г. С обсъждане на решения и алтернативи за изход от засилващата се криза в държавата? С предложения за намаляване на външния дълг?
Нищо подобно! - както обичаше да се изразява в речите си Тодор Живков.
Ето какви “животрептящи проблеми” са обсъждани от политическия и държавен елит според качените в интернет документи.
1. С Решение №1 от 1 февруари 1989 г. от заседание на Секретариата на ЦК на БКП за оказване еднократна финансова помощ в размер на 5000 щатски долара на Еквадорската комунистическа партия (ЕКП). Това става на основание на бележка от Милко Балев до Димитър Станишев (бащата на Сергей Станишев) “относно съгласие на Тодор Живков за отпускане на финансова помощ на ЕКП.
2. Решение №8 от 23 март 1989 г. е за “оказване на безвъзмездна помощ на Република Никарагуа във вид на лечение в български болници на сто и петдесет ранени бойци от Сандинистката армия; предоставяне на никарагуанското Министерство на вътрешните работи продоволствия и лекарства на стойност 251 хиляди лева.
3. Решение №6 от 1 март 1989 г. за даване на 8000 щатски долара еднократна помощ на Чилийската комунистическа партия.
Но е отклонена молбата на чилийските комунисти в България да бъдат организирани курсове за военна подготовка на техни кадри.
4. Решение №5 от 15 февруари 1989 г. е за “оказване на финансова помощ в размер на 8000 щатски долара на Индийската комунистическа партия (ИКП).
5. Решение №4 от 8 февруари 1989 г. е за увеличаване пенсията на един-единствен човек. Това е “др. Костадин от Пловдив”, сътрудник на органите на ДС. С отделен Указ на Държавния съвет пенсията му е увеличена от 160 на 220 лв.
За кого е Босфорът и за кого - шумът
През първите десетина години след 9 септември 1944 г. някои патриотични песни и маршове като “Край Босфора шум се вдига”, “Велик е нашият войник” и други са забранени, понеже ги смятат за шовинистични. Ръководителят на военния хор към ЦДНА ген. Стамен Стоянов обаче иска да ги включи в концертния репертоар и тръгва по партийната стълба, за да търси разрешение. Накрая стига до Тодор Живков, който след 1962 г. вече е пълновластен господар на държавата и на БКП.
- Абе за другите песни и маршове иди-дойди, ама тоа за Босфора е опасна работа. Тъкмо заздравииме отношенията с Турция и сега да ги оплескаме заради една песен...
- Но в нея се пее за събития отпреди хиляда и повече години, другарю Живков! И то за Византия, а не за Турция - възразява генералът.
- Знам, бе - прекъсва го Живков, - но кой ще ти мисли за Византия, като я слуша. Нали сега Босфорът е в Турция. И там могат да го изтълкуват като намек за териториални претенция от нас!
Живков обаче мисли известно време и накрая казва:
- Генерале, я вие подгответе един концерт, в който включете и тия маршове, и поканете всички посланици у нас. Ако след това комшиите вдигнат врява, ще обявиме в печата, че сте направили това на своя глава, без да ни питате, и ще ви смъмриме публично, колкото да не стане гаф. А ако никой не се обади, ще си ги пеете, колкото искате.
Военният хор прави концерта си и около месец по-късно при една среща в Министерския съвет турският посланик подхвърля:
- Г-н Живков, нещо много започнахте да шумите около Босфора!
- Как? За какъв шум става дума - “учудва” се Живков.
- Е, не се правете, че не знаете... Ама нейсе - за вас шумът, за нас - Босфорът!
След няколко дни Тодор Живков вика ген. Стоянов и му казва:
- Всичко е наред, генерале! Пейте го тоа марш за Босфора колкото ви глас държи!
