Допитването на 24chasa.bg: Най-обичаните без които не е завършвал концерт, рожден ден, сватба, са песните, в които звучат фолклорни мотиви
Кои са българските златни хитове от 90-те? Този въпрос зададохме в сайта на “24 часа” в опит да направим класация на родните евъргрийни от онези времена.
5703 наши читатели участваха в анкетата и избираха измежду 32 песни от 90-те, които владеят ефира и до днес. Сред първите 10 има няколко с престижни призове в международни класации и даже една с “Грами”. (Виж историите им.)
Най-обичаните, без които не е завършвал нито един концерт, сватба, рожден ден, са тъкмо хитовете, в които са звучали и фолклорни мотиви. Хората ги пеят и досега, защото със сигурност са ги зареждали с любов, кураж и надежда в мътните години на промяната.
90-те на миналия век бяха аналогови времена, в които меломаните превъртаха касетки, купени на черно, с хитовете на фаворитите си. Преходът на държавата към пазарна икономика беше в зората си, кризите и дефицитът на всичко бяха всекидневие. Покрай новата ситуация легендарните български бардове трябваше да се изправят срещу бързо зараждащата се конкуренция на попфолка, а и на звездите от ранга на Бритни Спиърс, “Бейкстрийт Бойс”, “Ейс ъф Бейс”, “Спайс Гърлс” и цяла плеяда талантливи изпълнители.
Българският хит №1 от 90-те обаче е не по-малко мелодичен и модерен. Носи ярко послание - събира и зарежда хората с любов и ги кара да се прегръщат, когато го чуят. Познахте ли? Всеки шести от участниците в нашата анкета е бил категоричен в избора си на “Здравей, как си приятелю” на “Фамилия Тоника” от далечната 1994 г.
Следва я “Притури се планината” на Стефка Съботинова в модерния ѝ вариант с D Emotion Project с 12% от гласовете. Трета е “Високо” на ФСБ с близък резултат - 11,2%, следвана от “Ах, морето” на Тони Димитрова (7,5%) и “Не всичко е пари, приятелю” на Лили Иванова (6,3%).
В топ 10 са хитове като “След края на света” и “Нека бъде светлина” на Васил Найденов, “Уморени крила” на дуета Дони и Момчил, “Горчиво вино” на Веселин Маринов, “Вдигни очи” на Валди Тотев.
Всички те имат интересни истории, които днес ви разказваме.
Защо "Здравей, как си, приятелю" е №1? Зарежда с любов и кара хората да се прегръщат
Стефан Диомов пише музиката на песента през 1994 г. за бенефис на всички, работили под шапката "Тоника". После звъннал на Пейо Пантелеев, който след няколко дни му донесъл текста. Двамата седнали на по чашка и от тази симбиоза излязла легендарната песен, с която вече 31 години звездната "Фамилия Тоника" завършва концертите си.
Заема особено място в сърцето на композитора Диомов: "С нея се поздравявят хора, които се обичат, макар да не са се виждали от години. Пеят я няколко поколения. Любима е, защото събира и обединява хората."
От първо слушане се класира на 23-о място в световна кънтри класация "Топ 40" и е излъчена от над 1000 световни радиостанции.
Народната песен е известна с вълшебното изпълнение на Стефка Съботинова с оркестрацията на композитора Филип Кутев. А през 1979 г. заедно с "Мар, Станке ле" са включени в грамофонна плоча, която печели "Грами".
С модерния аранжимент на Жаки Анона песента придобива нова световна слава през 1995 г. Изпълнението на Съботинова е включено в поредица грамофонни плочи от швейцарския продуцент Марсел Селие. Песента е използвана и като част от филмовата музика в световни продукции и тв предавания.
Текстът на "Високо"- хита на ФСБ от 1999 г., всъщност е любовно стихотворение на Евтим Евтимов, в което поетът възвисява образа на любимата жена.
Румен Бояджиев и Косьо Цеков са автори на музиката. Включват в аранжимента и гайди. Когато издават плоча, ФСБ поставят "Високо" от втората Б страна, очаквайки друг, също голям техен хит - "Няма как", да стане №1. Случва се обаче обратното. "Високо" се превръща в химн, който българите по света пеят и до днес. ФСБ твърдят за нея, че е най-голямото им постижение като авторска музика.
"Ах, морето" се ражда през 1996-а. Според изпълнителката Тони Димитрова песента е родена под чадър на остров Св. Анастасия. Краката на текстописеца Иван Ненков изгорели силно, докато двамата с него мислели как да съчетаят думите и музиката, която написал композиторът Стефан Маринов. А звучното заглавие дал Стефан Диомов. След седмица младата певица, доскоро машинописка в общината, участвала с нея на конкурса "Бургас и морето". От притеснение изпяла припева с няколко тона по-високо. Тогава нямало жури, гласувала публиката. Взела трета награда. Тони Димитрова признава, че и до ден днешен "Ах, морето" е като второ аз.
"Не всичко е пари, приятелю" на Лили Иванова е една от 14-те песни в албума "Готови ли сте за любов?" от 1995 г. В този период легендарната прима започва отново да прави самостоятелни концерти след паузата, предизвикана от закриването на Концертна дирекция след 10 ноември 1989 г., когато не е имало кой да осигурява участия на изпълнителите. От средата на 90-те Лили Иванова подновява концертите си - в малки зали, с апаратура под наем и без оркестър, защото всичко е трябвало да плаща съвсем сама. Постепенно концертите стават все по-големи, което позволява да се издържа основно от тях.
Музикалните критици наричат "След края на света" от 1998 г. "перла в короната" на Васил Найденов. Част е от саундтрака на едноименния филм на Иван Ничев. Музиката пише Стефан Димитров, а текста - Богдана Карадочева още преди филмът да е завършен. Канят Васко да я чуе и Стефан Димитров му я изпява на пианото. По-късно се чуват отново - певецът предлага да я изпълни в секундата, в която и композиторът му предлага същото. Известно време радиата не я излъчват, защото звучала много "по български", а искали "нещо по така", обяснява певецът пред медия. Странно, защото "След края на света" е с номинация за световната музикална награда "Филипс".
Тя е първата им професионална песен като дует. Издават я през 1993 г. Двамата са съученици от съседни гимназии. Имат своя рок група - "Швепс", популярна в квартала. Мелодията на "Уморени крила" Дони "запечатал" на раздрънканото пиано на Коцето Калки, докато му бил на гости. Бързо след това написал текста. С Момчил я записали за час с виолист и щом излязла в ефир, оглавила музикалните класации. Песента има много кавъри, а през 1997 г. списание "Кю" обявява дуета за една от най-успешните групи заедно с "Оейзис" и "Ю Ту".
Когато през 1994 г., едва завърнал се от Германия, Веселин Маринов печели Голямата награда на "Златният Орфей", легендарният композитор Тончо Русев го кани да работят заедно с поета Евтим Евтимов по "Горчиво вино". Записали я през зимата на 1995 г. Печелят с нея "Мелодия на годината" през 1996 г., а едноименният негов албум е продаден в 1 млн. тираж. "Голяма слава ми донесе!", признава бардът.
Васко Кръпката я определя като "любовна песен, в която се пее за свобода". Идеята му била да я пеят по градинките, а влязла в учебниците. Не предполагал, че с нея ще направи име и ще си изкарва хляба.
За първи път Кръпката и "Подуене блус бенд" я изпяват в Дупница на протест насълзени и прегърнати. "Нека бъде светлина" е заглавие и на албума, който Кръпката и бендът му издават през 1994 г. Нарича я "Зареждачка" и завършват с нея всеки свой концерт. Изпълняват я и в Киев пред българската общност.
"Вдигни очи" мнозина смятат за българското Imagine. Пише я по поръчка на СДС клавиристът на "Щурците" Валди Тотев, след като Александър Петров му дава готовия текст.
Сам изпял трите мъжки гласа, а женските поверил на първокурсничката Красимира Сурдолова от естрадния отдел на Консерваторията и тя се представила блестящо. По-късно с нея я записал и на английски.
"Вдигни очи" става химн на СДС. За щуреца тя е песен за вечния стремеж към свобода, което дава дълъг живот. Впоследствие я пускат и по митингите на БСП.
