Звездата от Бургас пусна във фейсбук емоционални лични истории, преживени с 80-годишния композитор
Пред вратата, пак само,
чака светлото момиче,
но за кой ли път, досега,
той не идва, не идва..."
Винаги съм знаела, че аз съм това момиче. Когато за първи път чух тази песен, бях зашеметена, за това, че някой ме изпява! Че ме е видял там, пред вратата. Заобичах песента с цялото си момичешко сърце. И Тоника СВ! После, в някой от тогавашните вестници имаше интервю със автора й, Стефан Диомов. Видях го и на снимка. Той разказваше за песните и за това, че се надява всеки да открива себе си в тези песни. Как исках да му кажа, че аз съм прототипа на точно тази песен! Минаха години, и през 1995 г се сбъдна моята приказка! Намерихме се! Стотици пъти съм разказала и много хора знаят за нашата първа среща с него. Започнахме да работим заедно през 1996 г. Минахме през толкова много неща, научи ме на толкова много! Да откривам красотата на думите, да търся красивите чупчици и нюанси на моят не толкова голям глас, научи ме да използвам чувството си за хумор, да се изразявам и с думи, и без думи! В началото и той се чудеше дали нещо изобщо ще се случи, та аз бях толкова обикновена, ниска, дебеличка, със шумни съгласни и чувствителна душа, въпреки закалката на местните ресторанти. Преживяхме и слуховете, че сме гаджета, че детето ми е от него. Чували сме такива небивалици. Това влияеше и на неговото и на моето тогава семейство. Какво ли им е било? Той, миличкият се страхуваше да ме доближи, ама един ден така ми писна, че пред сума ти хора го хванах и го разцелувах по бузите! И му казах, че вече не ме интересуват тъпи клюки и писания! И спряхме да се страхуваме! Защото винаги сме били само приятели, и да, до ден днешен му говоря на "вие"!Как се радваше на първите ми песни, на това, че хората ги харесват! Вълнуваше се на всеки концерт и участие! Когато родих дъщеря ми, отидох в студиото при него и колегите да ги почерпя. Бях облечена с дрехите за бременна, защото нищо не ми ставаше. Той ме попита: "Тонитке, защо черпиш, (макар, че добре знаеше), и аз отговорих: "Ами защото родих дъщеря си." Той ме погледна с големи очи от горе до долу и попита: "Ама ти сигурна ли си, че си родила?". Един ден вървях по улицата с една позната, срещнахме Диомов и аз ги запознах. Поговорихме малко и на тръгване той се обърна към нея и й каза: "Хайде, чао и да върнеш парите на Тони!" Дружката ме погледна втрещено, аз щях да се гръмна, защото тя наистина имаше да ми връща някакви пари, ама на него пък изобщо не бях казвала! Съсипах се да й се извинявам! Пътувахме за някъде с него, спряхме до Сливен да си купим плодове, първо аз слязох от колата, един човек от сергиите се развика: "Елате беее, да видите Тони Дачева дойде!" Диомов чу това от колата и като прихна:"Ами нали си много известна, защо ти бъркат името, ха-ха!" И слезе от колата. И тогава последва нов вик:" Лелееее, каква изненадааа, ми той и Развигор Попов бил тук!" Чудоооо!
Бяхме на участие в Москва. При много готини хора. На другият ден ни заведоха в украински ресторант, поръчаха целият свят, а Диомов си поръча котлет по киевски. Да де, ама толкова много храна, че хората чинно му завиха котлета и ни изпратиха до хотела. Имахме да спим 2 часа преди да тръгнем за летището. Дали от водката (той хич не може да пие, миличкият), или от това, че не беше спал, ама се срещаме сутринта на коридора да тръгваме, той сложил шапката на криво, в едната ръка държи куфара, а в другата торбичката с котлета. Беше уникална гледка, близа рани по целият път до България.
По това време аз ходех да гладувам при д-р Емилова. Навих го и него, защото имаше високо кръвно да дойде с мен и нашият голям и скъп приятел Динко (светла му памет!)Та отиваме, настаняваме се, изкарваме денят, лекции, чай, плодове и идва вечерта. Диомов:"Тонитке, хайде да отиваме на вечеря, че съм гладен!", а аз му отговарям:"Ама г-н Диомов, то вечеря няма, тук не се яде нищо освен плодове, чай и мед!" Той:" Глупости, поне салата и супичка не дават ли?" Аз: "Не, не дават!" И като почна: "Край, ще умра!Свършено е с мен, не могааа, лошо ми е от глад!!!"Побъркахме се от смях с него!
Когато започна да прави първите околосветски пътешествия, се запалихме да си пишем в стихотворна форма! Те на другият край на света, аз тук,и си изпращахме римувани послания. Имаше и доста солени между тях, признавам и цинични! Обаче много сполучливи! Скъсвахме се от смях, макар и от разстояние! И един ден, той отбеляза:"Дааа, а който те знае - пееш поезия, Тонитке!". Това е той - човек поезия, музика,смях! Казвал ми е понякога: "Тонитке, внимавай, защото ще изляза пред публиката и ще кажа:"Сега за вас ще пее Антоанета Петкова - да видим кой ще ти пляска!"Имам едно портмоне с лицето на Карл Лагерфелд, а отзад пак е той, но с опашката! И един ден мой колега възкликна: "Димитрова, ти откога носиш Диомов на портфейла си?"
Преди години ми беше казал, да спра да му говоря на "вие". Опитах! Не ми се получи някак и се върнах пак в множествено число! Аз така и го обичам! За много хора! И винаги ще е така! Нищо, че и на "ви" сме се карали! Обичта винаги е побеждавала!
Честит рожден ден, г-н Диомов! Покланям ви се до земята и ви благодаря! Бъдете жив и здрав!
(От Фейсбук)
