Богатите обличат дрехи, които сякаш са избрани набързо, но всъщност струват хиляди
Ако доскоро влиятелните личности по света демонстрираха прецизно подбрани минималистични тоалети, излъчващи дискретен шик, днес на преден план се появява “мързеливият лукс”. Той не е нито бунт срещу популярния в последните години “тих” лукс, познат още като стил на “старите пари”, нито поредна модна прищявка. Той е еволюция и промяна в начина, по който богатите мислят за дрехите, социалния статус и времето си. Докато тихият лукс се отличаваше с изчистени линии, кашмирени пуловери в бежово и безупречно скроени костюми без лога, то сега целта е изпъкване с умишлено лежерни, дори на пръв поглед немарливи визии, които парадоксално струват хиляди. В основата си “мързеливият лукс” издига удобството и безгрижието в култ, превръщайки непретенциозното в нов символ на власт.
Историята на семплите аутфити започва още през 90-те години, когато минимализмът на Джил Сандер и Хелмут Ланг подготвя почвата за дискретната елегантност. В началото на новото хилядолетие италиански и френски модни къщи като Versace и Dior под творческото ръководство на Джон Галиано временно налагат пищен разкош и разточителност. Това обаче не трае дълго. След финансовата криза от 2008 г. висшето общество лека-полека се връща към дискретния и сдържан лукс в лицето на марки като Hermes, Loro Piana и Brunello Cucinelli, които се превръщат в символ на “старите пари”.
Днес културата на социалните мрежи и възходът на новите милиардери от технологичния сектор пренасочват модните нагласи. Младото поколение наследници на фамилни капитали не желае да прекарва часове в стайлинг
То предпочита дрехи, които изглеждат, сякаш са облечени набързо, но всъщност са изработени от най-скъпи материи и създадени от водещи дизайнери.
“Мързеливият лукс” има ясна и разпознаваема рамка. Представете си широк панталон от кашмир, напомнящ на анцуг, но създаден от Loro Piana. Добавете тениска, която изглежда стара и избеляла, но всъщност е изработена от японски памук и струва 500 евро. Худи в неутрални цветове на Loewe, умишлено семпло, но с кройка и плат, които го издигат до висша мода. Палто, което прилича на халат, но е на стойността на малък автомобил. Маратонки, които изглеждат носени с години, но всъщност това е търсен ефект от Balenciaga или Golden Goose. Аксесоарите включват огромни слънчеви очила, чанти в стил “пазарска торба” и модели на Bottega Veneta и разбира се, часовници от Patek Philippe или Vacheron Constantin. Тук умишлената небрежност се превръща в най-голямата демонстрация на богатство.
Звездите и влиятелните личности бързо възприеха стила. Кендъл Дженър и Хейли Бийбър често се появяват с луксозни анцузи, съчетани с дизайнерски чанти. Зендея и Джейк Джилънхол превръщат аутфитите си по време на полет в модно изявление. В технологичния свят пък Марк Зукърбърг и Илон Мъск наложиха сивата тениска и черното худи и новият елит вече издига тези комбинации до висша мода чрез премиум материи и дизайнерски интерпретации. Същевременно в Европа младите представители на аристократични фамилии съчетават широки палта и дънки със скъпи мокасини, показвайки, че дори непретенциозният външен вид може да се превърне в демонстрация на власт и стил. Причините мързеливият лукс да е толкова привлекателен са няколко. На първо място, само истински заможните могат да си позволят да изглеждат така и все пак да бъдат възприемани за добре изглеждащи. Именно в това е парадоксът на стила – той е естествен контрапункт на показността.
Ако тихият лукс бе реакция срещу крещящите лога, то мързеливият е обратното на прекалената прецизност. Посланието му е ясно: “Нямам време да изглеждам перфектно, защото съм зает с по-важни неща”. В свят, в който стресът и забързаното ежедневие са постоянни, богатите си позволяват да превърнат домашния уют в част от публичния си имидж и да направят комфорта своя нова ценност.
И двата стила отразяват промяна в мисленето на елита. Те са привилегия на онези, които могат да си позволят да изглеждат така, сякаш не са положили усилие, докато всъщност носят най-скъпите материи и най-съвършената изработка. За останалите остава старата формула – изгладен костюм, внимателно подбрани аксесоари и безупречна визия.
И все пак - не във всеки случай е необходимо да сте милионер, за да постигнете мързелив лукс. Ако стилът ви харесва, но разполагате с бюджетни дрехи, има начин. Опитайте се да избирате изчистени линии и класически кройки, които винаги изглеждат стилни дори ако са от по-достъпни марки. Обърнете внимание на аксесоарите – класически обувки, чанти и малки детайли добавят усещане за лукс, без да натоварват бюджета. Играйте с пропорции и текстури, като съчетавате плътни и ефирни материи или матови и лъскави повърхности за изтънчен контраст. Монохромните комбинации или неутралните цветове също придават елегантност. Най-важното е да носите избора си с увереност и лекота.
Тук се крие тайната на новата мода. Тънкият момент е да изглеждаш, сякаш не ти пука, когато всъщност всяка нишка на дрехата ти струва или изглежда, сякаш е цяло състояние. “Толкова съм сигурен в мястото си в света, че не е нужно да го доказвам с безупречен костюм” - точно това казва “мързеливият лукс”, защото тайната му не е в етикета, а в начина, по който носим аутфита си.
Богатите обличат дрехи, които сякаш са избрани набързо, но всъщност струват хиляди
В свят, в който стресът и забързаното ежедневие са постоянни, богатите си позволяват да превърнат домашния уют в част от публичния си имидж.
Звездите и влиятелните личности бързо възприеха стила.
