Старозагорецът живее от 23 г. в Чезена, но още помни ароматите от детството си
Почти няма жител на италианския град Чезена, който да не е опитвал сладоледите на Васко в неговия магазин “Ил Джелатино”. Васко, както го знаят съгражданите му и всички любители на торти и сладоледи, всъщност е Веселин Найденов Василев. Той е роден на 15 май 1991 г. в Стара Загора. Веднага след това обаче заминава с родителите си за Гърция, където живее до 3-годишен.
“После се върнах в България с дядо и баба и през 2003 г., когато бях 12-годишен, дойдох в Италия с родителите ми и с брат ми Ивелин, по-малък с 6 г.”, разказва по телефона за “24 часа” българинът. Семейството заживява в град Чезена. Веселин завършва местния Институт за хотелиери. Още от 14-годишен работи в кухнята на различни заведения. Готвач е в продължение на 8-9 години, работи и в сладкарница. Именно
професията го среща преди 10 г. и със съпругата му Катерина от Беларус
Решава да не отлага повече мечтата си и отваря свой магазин за сладкиши и сладоледи. Преди 2 г. с Катерина откриват и подходящото място близо до центъра на Чезена. Веселин е на 34, жена му - на 36 г. и поемат риска, защото не искат повече да работят за други. Така на 19 юни 2023 г. семейството отваря своя магазин за джелато “Ил Джелатино”.
“Традиционните вкусове фиор ди лате, амарена, крема присъстват винаги във всеки магазин за сладолед, но трябва да бъдат перфектно приготвени. Другите вкусове се сменят 3-4 пъти на седмица”, разказва българинът за “24 часа”. Той непрестанно измисля нови вкусове, за да поддържа интереса на клиентите си. А те са доволни от промените. Има обаче един вкус, който е емблемата на “Ил Джелатино” - свеж босилек, хрупкав кръмбъл и пресни горски плодове. Веселин следва безкомпромисни правила - сладоледът трябва да е по-лек, с малко захар, а използваните продукти - с високо качество.
“Гордея се много с това, което правя. От 23 г. съм в Чезена и хората се дивят, че не съм италианец, а правя много хубав сладолед. И всичко това, въпреки че добрата кухня и добрият сладолед са запазената марка на Италия и италианците”, казва Васко.
“Правим пистакио салато, или солен шамфъстък - той е много търсен и обичан, хората го обожават. От соленото на шамфъстъка в съюз със сладкото става нещо прекрасно. Друг обичан вкус е този с екстравърджин зехтин, както и кръмбъл с лимон”.
Друг специалитет на старозагореца са вкусовете, приготвени с плодове - и те са много търсени. “Използваме само плодове от нашата зона, и то само сезонни. Моето убеждение е, че сладолед трябва да се прави само с плодове, налични в сезона. Сега предлагам гранита от диня с джин, както и праскова и просеко. Става като коктейл “Белини”.
Веселин сбъдва още една мечта - да предлага “пътуващ” сладолед. Преди 2 г. купува каравана и я изпраща в Остуни, Пулия, за да я оборудват с всичко необходимо за продажба на сладолед. Когато тя пристига в Чезена, Веселин, Катерина и брат му Ивелин започват да работят с нея веднага. Водят я и на сватби, рождени дни и други партита. Правят и коктейл бар, но предлагат и палачинки, и гофрети със сладолед.
А кой е любимият вкус на майстора на сладолед?
“Шамфъстъкът (пистакио) е моята слабост. Но всичките вкусове, които правя, са като мои деца, така че всичките ги обичам еднакво. Ако вкусът ми харесва, значи мога да го продавам. Това се цени от хората”.
А Веселин хапва доста сладолед. Колко? “Много. Трябва да опитам поне по половин лъжичка от всеки вкус, за да видя дали е добре приготвен. Неотдавна направих тест с мои клиенти, които имат диабет и трябва да си контролират инсулина. Видя се, че
с моя сладолед инсулинът им остава много по-нисък
Това означава, че нивото на захарта е много по-ниско, което прави сладоледа и много по-ниско калоричен. Освен това означава, че се използват повече от продуктите като шамфъстък или лешници - именно те придават истинския характер и аромат на сладоледа. По принцип след яденето му се ожаднява, но когато се консумират моите сладоледи, няма нужда да се пие вода”, допълва българинът.
Веселин предлага и други любопитни вкусове без мляко - инфузо с розмарин и мастика. През май миналата година, когато е празникът на розата в Казанлък, приятели шофьори му донасят розово масло и той прави вкус “българска роза”.
“Хората направо полудяха. През януари много клиенти пак започнаха да питат за българската роза. Така целият месец май я приготвям. След две седмици ще започна да предлагам и вкус “теменужка” по подобие на онези бонбони от детството, които всяко българче познава. Името на този сладолед ще бъде “рикордо естиво” (в превод - летен спомен). Баба ми все ми купуваше такива теменужки, затова исках да направя вкус в нейна памет. Наш приятел от България беше донесъл пакетчета теменужки и вкусът им много се хареса на всички. Когато правя за пръв път даден вкус,
затварям очи, когато го опитвам
В случая с теменужките направо ме побиха тръпки от вълнение”. Много българи от зоната около Чезена пътуват до града, за да си хапнат сладолед с вкус на теменужки и българска роза, идват дори от съседните курорти Католика и Ричоне.
