Преди по-малко от месец двама братя - всеки доказал се в своята област - за първи път в живота си се събират на общо събитие. Това са актьорът и фотограф Владимир Карамазов и майсторът сладкар Иван Александров, които на 14 юни застават заедно пред публиката в Русе. Владо представя там първата си книга “Мина половин живот”, а Иван - своите специално подготвени десерти, вдъхновени от някои от историите в нея.
Още преди да заминат за дунавския град, Александров разбира за инициативата на общината, която всяка година прави празник на тортата “Гараш”. И сам отива при организаторите, за да разбере малко повече за него.
Той от дълго време мисли как всяка страна има своето кулинарно изкушение - като тортата “Сахер”, типичен десерт от виенската кухня, или следобедния чай, с който са свикнали всички англичани. Затова много
иска и нашата държава да
има своя сладък посланик
- а какво по-историческо
от тортата “Гараш”,
чиято оригинална рецепта се пази в музея в Русе.
Така сам излага идеите си за празника ѝ в града, а те са толкова вдъхновяващи и интересни, че няма как да не запали всички по тях. Предлага дори да направят мастърклас за деца - и най-малките кулинари да опитат да приготвят прочутата торта, а фирмите, с които той работи, могат да станат техни спонсори. Така Александров получава официална покана не само да е част от празника на торта “Гараш”, но и да е негов водещ. С една голяма молба - да доведе и брат си Владо Карамазов, защото всяка година водещите са двама и ще е хубаво и той да е там. Без много колебание и актьорът, който от години се изявява с артистичната фамилия от едноименния роман на Достоевски, бързо се съгласява.
“Всеки път, когато имам гости от чужбина и ме попитат кое е най-типично за България, какво да пробват тук - освен шопската салата, но и десерт, аз винаги се сещам за “Гараш”. Както често казвам, англичаните имат едни камъни - Стоунхендж, които хора от целия свят отиват да видят, защо торта “Гараш” да не е типичното за нашата страна. Това трябва да е кауза за всички ни”, обяснява Александров. Той веднага дава пример как в цяло Русе заведенията, които предлагат оригиналния десерт, са обозначени със специален стикер. “Това е много добра идея и би могла да излезе извън мащабите на града”, казва майсторът сладкар.
Александров, който е с година и 9 месеца по-голям от брат си, от дете се увлича от кулинарията, а торта “Гараш” прави по рецептата от домашния тефтер на майка си - със заквасена сметана и шоколад. После сам променя вкуса, като добавя жълтъци и масло. “Всеки има някаква рецепта от баби, майки - това е вкусът на детството”, казва той.
Иван завършва Техникума за обществено хранене в Банкя, специалност “Сладкар”. След като се дипломира, работи като сервитьор около година, а след това се запалва по сладкарството и влиза първо в известната сладкарница “Моцарт”, а след това и в “Лучано”. Но решава да смени професията, заминава за Дубай. След две години там пак се връща към кулинарията, само че в Англия. Той работи в ресторантите на най-добрите хотели в Лондон като тези в “Савой” и “Четири сезона”. Оттам му предлагат дори да остане като постоянна част от екипа, но една позиция по-ниско от главния сладкар. Той не се съгласява, а се фокусира върху бутиковите торти, с които става известен. Такава опитват дори в английския кралски двор, защото той е избран да направи втората по важност торта за сватбата на принц Хари и Меган Маркъл. А през 2021-а прави десертите за VIP ложата на най-известния тенис турнир в света - “Уимбълдън”.
“Там е голяма мелачка. Работата е огромна, а парите са като на всяко едно място. Издържах една година”, разказва Иван. След това става главен сладкар на веригата “Софител” в ресторанта на хотела ѝ, пряко свързан с летище “Хийтроу”. Голямата му мечта обаче си остава да направи своя кулинарна академия и след много усилия успява да я сбъдне. Сега
организира и провежда курсове
в България, лицензирани към МОН,
от които участниците излизат със сертификат за професионален сладкар. Прави семинари и за любители, в които сам оставя участниците да стигнат до важните въпроси, а той им помага да се усъвършенстват в това, което им е най-интересно. Напътства ги във всяка стъпка, а когато сбъркат някъде, им помага сами да стигнат до правилното решение.
При единия от курсовете, които организира - за професия “сладкар”, раздава на всички записали се 13 участници учебници. Но всички те са с празни страници. “Сега с вас почваме да пишем рецептите - ще ви покажа как се създава всяка от А до Я. На финалния ни изпит, на който всеки трябваше да създаде собствена торта, аз се разплаках - всички бяха почти без грешка след огромния труд, който положихме. И съм сигурен, че вече са готови за мелачката в бранша ни.”
Покрай всички събития и курсове на него му хрумва и идеята да се събере за първи път на едно място с брат си пред публиката в Русе. Владо разказва истории от книгата си, а някои от тях са за брат му. “Така естествено почнахме да си подаваме думата, да си припомняме случки и на хората им беше интересно. Книгата му е много хубава,
а аз съм
най-големият му критик”,
обяснява Александров.
Владо разказва на русенци за последния си голям проект - изложбата “На тяхно място”, в която показа 81 фотографии, видео- и аудиоинсталации, както и оригинални предмети и обекти от затворнически килии. Всички тях Карамазов, който отдавна се занимава професионално с фотография, събира в рамките на година, в която често посещава затвора в Белене и говори с лишените от свобода, а и с тези, които ги пазят. Изложбата му бе показана във филиала на Националната галерия - “Двореца”, а на откриването ѝ бе разгледана и от президента Румен Радев, и от министъра на правосъдието Георги Георгиев. След това почти всяка събота Карамазов е в Двореца, за да прави тур за изложбата - да се среща с посетителите и сам да отговаря на въпросите им.
Брат му Иван също успява да разгледа експозицията. Още преди да бъде показана, Александров е слушал за историите от нея, но от друг ъгъл - в премеждията на Карамазов да стигне до тях. “После видях колко хубаво е подредена изложбата. Той има и много добър екип от хора, които му помагат - и за селекцията, и за начина на подреждане, така че да е силно въздействащо”, разказва Иван.
Впечатлен е не само от работата на брат си, а и от отзвука, който предизвиква тя. Сам вижда как хората се интересуват от историите на заснетите от Карамазов и чува един мъж да задава най-провокативния въпрос - “Защо показвате тези хора, защо снимате тези убийци, а не другата страна?”.
“Жените там много любезно му отговориха и го насочиха да говори с брат ми. Владимир му обясни за идеята да видим откъде тръгва всичко, какъв е повратът в живота на тези хора, за да стигнат дотам, как за всяко нещо си има причина”, разказва Иван. Според него брат му преживява сериозна трансформация след този проект. “Извлече си много поуки. Страшно променен е в положителна посока и това ме радва.”
Двамата са много различни - всеки има своите интереси, трупа опита си в своето професионално поле, затова и до тази година така и не се решават да обединят всичко това на едно място. “Казах му, че сега имаме шанса да си съберем аудиториите, а и хората се радват на такъв тип изживяване.
В Русе, когато той започна
да разказва истории за мен,
всички се забавляваха
- как, като влизам в магазина, и избирам два часа лютеница, а за него всички бурканчета са еднакви, само етикетите са различни. Обясних им как си спомням домашната лютеница, какви съставки имаше, какъв цвят и как няма да забравя миризмите на тези зимнини, които баба правеше. А брат ми каза: Ето, за мен това все едно никога не е било!”
Макар от години Иван да се е установил в Лондон със съпругата си Ваня и сина им Калоян, сега много повече време прекарва в България, по-рядко е в Англия. И сякаш му се иска да се върнат за постоянно в София.
“Да, в Англия наистина има повече работа, но там нямам социален живот. Тук е бащината ти къща, всичко ти е познато, близко”, обяснява той. През декември баща му си отива след дълго боледуване. “Не бях там, когато стана. Ние го чакахме, той не беше добре дълго време. И си казвам, че от 15 години с брат ми, с майка ми се чуваме само по телефона и това е много гадно. В чужбина го няма тоя социален живот, какъвто имаме тук - да звъннеш на приятел и след час да се видите, да си поговорите”, обяснява Иван. Затова срещите с хората по курсовете и семинарите, които прави, го зареждат истински.
Засега обаче е решил
да изчака първо синът му
да завърши образованието си,
преди да се приберат
окончателно в България
Допада му, че в училището на Калоян в Англия не се допускат нито телефони, нито надпреварата да си облечен в луксозни марки. Иска му се синът му да свикне повече и с българската среда, затова преди време с майка му го записват на 5-дневен къмпинг с българчета. “Тогава не говореше езика и се почувства като аутсайдер - това му беше първото сблъскване с реалността. Знаем, че трябва сам да се пребори и много му обяснявахме”, разказва Александров.
Момчето му навърши 13 години през декември. Засега не е заявил категорично какво иска да прави, като порасне, но се вижда, че го влече сцената - там, където от години се изявява и чичо му. Дори отива да гледа Карамазов в “Трамвай “Желание” - една от новите роли на актьора. “Калоян ходи на театрални кръжоци в Лондон. По-добре да стане като чичо си, а не като мен”, усмихва се Иван.
Все пак момчето е израснало сред блатове, кремове и добре знае как се прави торта. Такава обаче така и няма за рождения ден на баща му на 22 юни тази година. Тогава Иван моли приятелите си във фейсбук за техните сладки спомени, защото вместо модерна торта с глазура и ефекти иска да приготви нещо истинско - по някоя рецепта от онези пожълтели страници в старите тефтери на бабите. И е много приятно изненадан от всичко, което споделят познатите му - дори сам си припомня десерти, за които не се е сещал отдавна. “Едно време се е работило само с масло и захарен сироп, а това вече не се прави в нито една сладкарница в България. Имаше много приятна рецепта за орехова торта, за “Пияна монахиня” - всичко това се е предавало от ръка на ръка. Не е имало ютюб - всичко се е пробвало, подобрявало - така са се получавали наистина хубавите неща, затова е добре да отворим старите тефтери и да видим какво има в тях”, добавя Иван.
Той дори моли майка си да си препише всички рецепти, защото тя има страхотни попадения в готвенето си. “Две са за мен най-хубавите торти, които тя е правила - едната е с компот от кайсии, а другото е сладкишът “Ирина” - пак на основата на много сочен блат, отгоре със сладко, ние обикновено имахме от сини сливи, и с разбити белтъци като меренг. Майка ни не е голяма готвачка, но когато правеше тези десерти, умирахме за тях”, разказва Иван.
Баба им е човекът, който почти всеки ден готви за Иван и Владо, когато са малки, а големият брат и сега още може да усети аромата на гозбите ѝ. Последния път, когато Карамазов му гостува в Англия, вижда какво Иван прави за закуска на сина си Калоян и не може да повярва - същото нещо, което преди повече от 30 години баба им приготвя за тях - натрошен стар хляб, опържен в масло, поръсен със сирене. “Леле, трохички, как си се сетил за това нещо!”, възкликва Владо. “Ти пък, не си ли си правил никога?!”, отвръща му Иван.
Всички тези малки, но наистина лични истории докосват хората, затова е много вероятно скоро двамата да се изявят заедно. Но преди това ги чака празникът на торта “Гараш” в Русе на 13 септември.
По 5 кг шоколад
за най-добрите
майстори сладкари
на празника в Русе
Конкурс за любители сладкари ще се състои в рамките на празника на тортата “Гараш” в Русе, който се организира от общината за четвърта година. Състезанието ще е в две категории - класическа и нетрадиционна торта “Гараш”, като участниците ще бъдат журирани от шеф Александров и сладкарката Дария Русанова.
Първите трима в двете категории ще получат по 5 кг шоколад, а за двамата победители ще има и обучение на стойност 2000 лева - така че те да станат професионални сладкари. Заедно с колеги сладкари Иван Александров ще журира в категорията за класическия десерт, а инфлуенсъри ще оценяват по-съвременните му вариации.
Записването на участниците ще е от 15 юли до 15 август.
