Бунтар, убиец и преследван от властите, но закрилян от своите меценати, художникът сътворява шедьоври
Без своите меценати Микеланджело Меризи, известен като Караваджо, може би никога нямаше да влезе в историята на изкуството като един от най-радикалните и въздействащи живописци на барока. Творчеството му, изпълнено с драматизъм, със суров реализъм и контрасти от сенки и светлини, изисква не само талант, а има нужда и от хора, които да му се доверят и да го спонсорират. С други думи, необходими са пари, които да му донесат и свобода. А те идват от елита на папския Рим – богати банкери и влиятелни кардинали, общото между които била любовта към изкуството.
Много от творбите, поръчани и платени от меценатите на художника, могат да се видят до 6 юли в голямата изложба „Караваджо 2025" в римския Палацо Барберини. Тя представя автентични произведения от различни колекции.
На първо място с
ред спонсорите на твореца са братята Джустиниани – аристократи, банкери и теоретици на изкуството
Маркиз Винченцо Джустиниани се смята за първият човек, разпознал таланта на Караваджо и е един от най-ревностните му и ранни поддръжници. Той е аристократ от генуезки произход и един от най-влиятелните банкери в Рим. Още в края на XVI век заедно с брат си Бенедето Джустиниани предоставят на папа Климент VIII стотици хиляди златни скуди, за да финансира войната срещу османската империя и анексирането на Ферара.
През 1600 г. Винченцо става финансов управител на папския двор. Тази позиция му осигурява стратегическо влияние върху най-различни комисии и артистични проекти. Именно той закупува някои от най-знаковите картини на Караваджо. Сред тях е "Любовта побеждава всичко", днес в Берлинската галерия, "Неверие на свети Тома", сега в двореца Сан Суси, Потсдам, първата версия на "Свети Матей с ангел", унищожена при пожар в Берлин по време на Втората световна война, "Лютнист", чиято версия днес се пази в Ермитажа, Санкт Петербург.
Брат му, кардинал Бенедето Джустиниани,
който участва в седем конклава, също колекционира картини на Караваджо,
в това число "Свети Йероним в размисъл", която днес се намира в Музея в Монтсерат, Испания, и "Коронацията с тръни", намираща се в Музеят на история на изкуството във Виена.
Семейство Джустиниани не само финансира художника, а изиграва и ключова роля в препоръчването му за големи поръчки – включително и за Капела Черази. След като църковните власти отхвърлят две негови платна, именно Винченцо ги изкупува, запазвайки завинаги произведенията за частната си колекция. След смъртта на Винченцо през 1621г. колекцията на Джустиниани наброява 300 картини, 15 от които на Караваджо.
Другият голям меценат на художника е съседът в Рим и близък приятел на Винченцо Джустиниани кардинал Франческо Мария дел Монте. Той e посланик на Медичите в Рим и живее в Палацо Мадама, където днес се помещава италианският Сенат. Точно срещу него е сградата на известния днес като Палацо Джустиниани. Кардиналът се смята за един от
най-влиятелните културни дейци навремето и е първият официален покровител
на Караваджо. Освен духовник, той е любител на музиката, науката и новите художествени стилове. Живее точно срещу дома на Джустиниани и скоро разбира за мълвите, които се носят около художника, известен като разпален кавгаджия, навличащ си редовни проблеми . На всичкото отгоре е и търсен за убийство. Дел Монте не само го приютява в дома си, но му осигурява и достъп до елита на Рим, включително до фамилиите Орсини и Матей.
И друг човек родом от Генуа като братята Джустиниани е сред меценатите на Караваджо. Става въпрос за банкера Отавио Коста. Той е съосновател на банката Herrera e Costa и става един от най-важните колекционери на творби на Караваджо. Познава се с Джустиниани, но и с Просперо Орси – „преводача" и неофициален агент на художника. Коста придобива "Свети Франциск в екстаз", днес в Wadsworth Atheneum, Хартфорд, а освен нея и картината "Юдит обезглавява Олоферн", която днес се пази в римския Палацо Барберини. Друга творба, която купува, е "Вечерята в Емаус" (1606) - днес се намира в Пинакотека ди Брера, Милано.
Семейството му има и сериозни връзки с Малтийския орден, което улеснява пребиваването на Караваджо в Малта по-късно, където той е приет като рицар.
Фамилията Матей също става колекционер на творби на Караваджо. През 1601 г. художникът напуска дома на Дел Монте и се премества в двореца на семейство Матей, където остава до 1604 г. Без да бъде официално на служба при тях, той живее там без да плаща наем, което подсказва за покровителство в замяна на картини. Маркиз Чириако Матей закупува "Вечерята в Емаус" (1601), днес в Националната галерия в Лондон;"Свети Йоан Кръстител", днес в римските Капитолийски музеи,"Залавянето на Христос", в Националната галерия на Ирландия в Дъблин.
Чириако е близък с Дел Монте, Крешенци и Колона. Така Караваджо успява да пробие и да се наложи въпреки буйния си характер в цялата тази аристократична мрежа.
Колкото и невероятно да звучи, художникът
не е воден от мисъл само за пари при избора си на меценати
Той отказва поръчки дори от разполагащи с власт личности като кардинал Боромео и принц Дория, който според някои източници, му предлага 6 000 скуди – астрономическа сума по онова време. Творецът не иска просто да продава картини, а да остави отпечатък след себе си. Чрез своите меценати, които са естети, музикални и философски умове, Караваджо получава възможността да твори свободно, да експериментира и да постави началото на нови стандарти в естетиката. Благодарение на тези спонсори светът днес може да се възхищава на творбите на Караваджо, които нямат равни на себе си, що се отнася до реализъм и дълбочина в емоционален аспект.
