- Винаги пазел гърба и тайните на Максим, двамата обичали да гледат мач
- При разкола в църквата през 1992 г. му предлагат 100 хил. лв., за да предаде шефа си, той отказва
Изпънат костюм, стегната вратовръзка и лъснати като огледало черни обувки. Това било задължителното облекло при всяко излизане на шофьора на патриарсите Стоян Крушкин, който си отиде преди дни на 90-годишна възраст. Той никога не оставаше незабелязан. Винаги стоеше до колата или зад гърба на някой от главите на българската православна църква.
Бил е дългогодишен служител на Светия синод и на Софийската света митрополия. Роден е на 18 юни 1934 г. в Бистрица, а работата си започва на 1 януари 1961 г.
Бил е личен шофьор на трима от патриарсите
– Кирил, Максим и Неофит. Пенсионирал се е на 1 август 2016 г.
Потомък е на рода на “шопския Апостол” Никола Крушкин-Чолака, който бил сподвижник на Васил Левски и просветител. Той е заловен и обесен от турците пред собствената му книжарница в София, на пазара “Куру чешме”, на ъгъла на днешната улица “Алабин” и бул. “Витоша”, на 15 ноември 1877 г., само няколко месеца преди Освобождението на България. Шофьорът е чичо на журналистката Валентина Крушкина от БНТ, която си отиде през 2012 г.
Когато говорел за родителите си, винаги се натъжавал, защото знаел как са избрали името му. Майка му и баща му го кръстили Стоян, за да остане жив. Тримата му братя и сестри починали още като деца.
Малко хора обаче могат да се похвалят с такъв рекорд като неговия, особено когато става дума за период от цели 50 г. Още през 60-те години Крушкин става шофьор на Кирил, а после в продължение на четири десетилетия вози Максим, който бил любимият му патриарх.
Всъщност когато негово светейшество Кирил умира на 7 март 1971 г., Крушкин смятал, че ще сложат на поста му друг човек, защото, след като бил толкова приближен до стария патриарх, новият няма да му гласува такова доверие. За негово учудване обаче новоизбраният и бивш светоловчански митрополит Максим го оставя на работа - и така цели 40 години Стоян се превръща в един от най-приближените му хора. На него шофьорът му бил най-верен. Бил като негова сянка и го пазел от всичко. Дядо Максим трудно се доверявал, но него допуснал близо до себе си.
Стоян го наричал “шефа” или “душица” и само той имал право да влиза в покоите му без предупреждение, дори и викарният му епископ не си позволявал тази волност. Никога обаче не си помислял да му дава съвети. Той единствен си спечелил привилегията
да присъства на всички срещи на патриарха
и да знае едни от най-големите тайни на църквата.
Още когато го избрали за глава на църквата, епископ Партений, при когото служел преди това, му казал: “Стояне, ела да видиш тефтерчето ми - на Максим съм му писал 6 плюс като студент. Какво значи това - последователен. При него думата на две не става.”
За да бъде денонощно на разположение, Стоян Крушкин живеел в Митрополията на ул. “Цар Калоян” в София, където имал малка стая, близо до покоите на патриарха. Тя била обзаведена наистина скромно, но много практично. Обикновено легло, дървена маса, покрита с мушама, няколко стола, стар хладилник и един цветен, но също дългогодишен телевизор.
В стаичката приютявал различни владици, които спали при него, защото условията в Митрополията не били особено благоприятни. Посрещал гостите си с любимото си питие - троянска сливова ракия - силна и много ароматна. Бил гостоприемен домакин. Не пушел и всяка седмица правел здравословната си едночасова разходка по алеите на светата обител. После двамата с дядо Максим излизали на площад “Св. Неделя” и отивали на църква. Служителите на патриарха неведнъж са разказвали, че Стоян Крушкин на практика бдял над шефа си.
Винаги стоял зад гърба му при всяко излизане
Придружавал го навсякъде и преди всичко бил негов приятел.
Крушкин бил галантен към дамите, но не прощавал на онези, които си позволявали да кажат и дума срещу главата на църквата. Когато освирепели привърженички на Пимен успели да скъсат расото му преди години, Стоян с тялото си защитил дядо Максим от саморазправа.
Когато го возел, стриктно спазвал закона за движение по пътищата. От 24-годишен бил зад волана. Той лично се грижел за изрядния вид на автомобила, с който возел патриарсите. При посещението им в Сърбия през 1995 г.
колата пука гума на 50 - 60 км от Белград
Автомобилът се движел със 150 - 160 км/ч. Крушкин успява да отбие, без да застраши живота на патриарха. Дядо Максим дори не разбрал защо спират.
През свободното си време двамата обичали да гледат футболни мачове по телевизията. “Такъв човек рядко се среща. Първо беше истински монах. Независимо че имаше диабет, постеше редовно. В сряда и петък за него нямаше блажно. Хапваше само маслини и хлебец. И правеше обиколка от по 3000 крачки всеки ден. Беше газен много, защото не отстъпваше. Страдаше за всичко”, споделял е Крушкин преди години.
Максим бил единственият, който някога се осмелил да се опълчи на Тодор Живков в годините на тоталитаризма. Когато бившият Първи решил да събори църквата “Иван Рилски” в центъра на Перник, за да се построи партийната сграда до нея, патриархът му пратил гневно писмо. Там написал, че тя е по-важна от всякакви пристройки и е много по-стара от всичко на планирания нов площад.
Най-болезненият му спомен обаче бил разколът в църквата през 1992 г. Тогава осъзнал, че дори и във вярата има непочтени хора. Говори за този момент в едно от малкото си интервюта, в което опровергава твърденията, че патриарх Максим смятал да си подаде оставката. Това не било вярно. Смята, че заради тези проблеми главата на църквата развива диабет. Спомня си и как са успели да спасят документи и ценни предмети от Софийската митрополия. На приказките, че Максим бил комунист, със спомени и факти нареждал кои всъщност са били истинските зад това движение - Пимен, Панкратий и Калиник.
Тогава тези противници на църквата завладели митрополията и касата ѝ.
Стоян останал без заплата
и дори му откраднали няколко хиляди лева лични пари. Разказва, че когато отишъл да търси полагаемото му се възнаграждение, Христофор Събев му предложил 100 хил. лева на ръка, за да мине към алтернативния синод. “Отговорих му, че може без работа да остана, но при разколниците няма да ида”, категоричен е приживе Крушкин.
По спомените му в онези тежки дни те потрошили и ограбили всичко. Идващите по работа в София епископи и митрополити дори нямало къде да отседнат. Апартаментите им били в окупираната Синодална палата и спели при него.
Въпреки благостта си обаче Стоян Крушкин много е страдал от хорската омраза и завист за близостта му до Максим. По време на социализма му викали “попски”, а след смяната на властта - “червен боклук”.
Другият тежък момент в живота на Крушкин било разболяването на Максим. Шофьорът му помагал да се придвижва, водел го по лекари. Обикалял с него различни болници. Когато патриархът почина на 6 ноември 2012 година в София на 98-годишна възраст, Стоян е съкрушен. Не е на себе си, не говори почти с никого, но е неотлъчно до ковчега в последния път на шефа си. Погребват го 3 дни след кончината му в църквата “Успение Богородично” в Троянския манастир в присъствието на стотици миряни и духовни лица. Няколко години след смъртта му вярващи твърдят, че на гроба му се случват чудеса.
След като избират Неофит за нов патриарх, Крушкин отново остава на поста си. Той одобрявал новия си шеф, защото заедно с дядо Йосиф бил сред близките на дядо Максим. “Как да не го харесвам. Всяка жаба трябва да си знае гьола и точно в гьола падна, както трябва. Той е истинският му наследник - коментира избора му Стоян. -
Гарантирам, че ще обедини Синода около себе си.”
И още тогава всеки му вярва, защото имал зад гърба си над 50 години във висшите църковни среди. “Благ е, много благ – допълва той. - Кара го леко, чак ти е неудобно да му откажеш. Така че мисля, че ще свърши работа.”
Въпреки това трудно успява да скрие, че му е тежко за загубата на дядо Максим и месеци наред не желае да говори за него. Пази честта и достойнството му, отказва да дава интервюта.
Благодарение на лоялността си той се превръща в емблематичния шофьор на патриарсите, които доверяват живота си само на него. Въпреки че се оттегля от поста си през 2016 г., той им остава верен и отнася и най-големите тайни на църквата в гроба.
