Майки красавици зад кулисите на амбициозни и талантливи звезди

Всички знаем приказката, че зад всеки успял мъж седи жена. И зад всяка музикална звезда винаги стои една силна жена - майката, която води, подкрепя, попива сълзите, плаче от щастие или притеснение, не спи и винаги е зад гърба на своето мечтаещо талантливо дете. Точно такива са и майките на Дара Екимова, Кристиан Костов, Елизабет, Дара, Алма и на самата Саня Армутлиева, която преди дни публикува в профила си във фейсбук снимка на популярните млади изпълнители и техните майки. Ето кои са те и как са вървели ръка за ръка с децата си по пътя им към голямата сцена.

Саня Армутлиева:

Тайно умирам от страх, преди Алма да излезе на сцената

- Чия беше идеята Алма да запише първата си песен?

- На един от най-успешните румънски продуценти.

- Какви бяха вашите вълнения тогава?

- Аз последна я забелязах, сякаш нарочно не съм искала да си призная, че има нещо интересно в начина, по който интерпретира любими свои песни с китара. Тя публикуваше малки видеа в инстаграм. Там я откриха хората около мен и буквално ме принудиха да ѝ обърна внимание и да я изпратя в студио да запише песен. Основното ми притеснение беше, че клишето, че дъщерята на продуцента също пее, ме застигна и мен, и се уплаших, че Алма ще стане обект на атаки от всякакъв род.

- Как се чувствате, когато чувате собствената си дъщеря по радиото или я виждате на сцената?

- Тайно умирам от страх, преди да излезе на сцената. Иначе съвсем обективно я считам за суперталантлив автор и изпълнител и с удоволствие слушам музиката ѝ.

- Какви съвети ѝ давате и критична ли сте?

- Най-критична съм към нея. Шизофреничната роля на майка и продуцент и мениджър изобщо не ми е трудна.

- На какво искахте да научите дъщерите си и надминаха ли очакванията ви?

- Най-важното за нас като родители беше те да станат добри човешки същества, да имат вътрешен компас за добро и зло, да развият здравословен скептицизъм, вкус към култура и умение да учат и полагат усилие. Щастлива съм с две съвсем различни дъщери. Маргарита се дипломира като бакалавър по социална антропология, завърши магистратура по бизнес мениджмънт и в момента работи в един от най-големите независими лейбъли в Лондон, където успешно менажира сродни на авторските права на няколко десетки звукозаписни компании от цял свят. Алма пък първо стартира висшето си образование с немска филология и кино. След първата година, въпреки че успешно я завърши, ние седнахме с нея и обсъдихме колко е важно да имаш страст към онова, което учиш и после евентуално представлява кариерата ти. Дадохме ѝ зелена светлина да направи промяна и тя моментално се яви на прослушване и я приеха в университет, свързан с музиката. Вече завърши втората си година там със специалност “Творческо музикантство” (Creative Musicianship). Учи всичко свързано с музиката – авторство, продукция, инструменти, пърформънс, предприемачество, маркетинг на музикални проекти и т.н. Паралелно движи кариерата си на автор и артист изпълнител. Научих се да не товаря децата си с мои очаквания, а да подкрепям техния порив за развитие.

- Как си представяхте бъдещето на Алма, като беше малка?

- Още от началото нищо конкретно не съм си представяла, просто съм си мечтала да порасне като добър, състрадателен, умен и успешен човек и сме се опитали да ѝ разширим кръгозора максимално.

- Как ѝ помагате да преодолее вълнението преди излизането на сцена?

- Тя сама трябва да намира начини.

- С каква професия е майка ви Бина Армутлиева?

- Филолог, който се е развил като финансов контрольор.

- Какъв човек е тя?

- Майка тигър. Чувствителна, много добра, неусетно бутна живота ми в определена посока, защото никога за нищо не ме спря, никога не ми каза “не”, от малка ме учеше на най-хубавите стихотворения, записа ме във фолклорния ансамбъл “Изворче”, подкрепяше всяка моя идея за нова активност – испански, театрално студио, английски, затрупваше ме с книги, научи ме да уча, да не съм прекалено милостива към себе си, да полагам усилие, да се трудя, да подреждам собствения си свят, да съм смела, да говоря добре, да пиша добре, да съм влюбена в литературата, да обичам хората… Мама.

- Как се отнася тя към вашата популярност?

- Не съм я питала. Според мен със смесени чувства.

- Как ви подкрепя и какво ви казва?

- Тя е най-верният ми приятел, най-милият ми събеседник, истински стълб в живота ми. Достатъчно ми е само да знам, че вярва в мен и ме обича. Така съм силна.

- Случва ли се да ви критикува и как го приемате?

- Да, най-често, когато закъснявам или когато се ядосам за нещо в офиса. Ние работим заедно от 26 години, нищо че тя е на 81. Като ми се скара, се извинявам и отивам да я прегърна.

- Тя как си е представяла вашето бъдеще, когато сте била малка, накъде се е опитвала да ви насочи?

- Не знам. Само си спомням, че когато се явих на изпитите в хореографското училище, тя даде знак, че би било по-радостна, ако ме приемат в испанската гимназия и че НАТФИЗ не е по-добрият избор в сравнение в испанската филология. Не ме приеха в хореографското, но пък после избрах НАТФИЗ, така че животът ми не е нищо, което тя да си е представяла. Така трябва, родителите да са изненадани и да не си представят прекалено.

- Как прекарвате времето си заедно и имали празници, на които задължително се събирате всички?

- О, само да имаме дори малко време и не можем да се спрем. Толкова обичаме да скитаме заедно! Театър, кино, концерти, планина... Всеки ден ми е празник с Бина. Толкова прекрасна майка имам. Между другото между нея и съпругът ми също има истинска обич.

- Какво правите, когато сте само с майка ви и когато сте само с Алма или сте с двете си дъщери?

- Както казах, аз и мама скитаме заедно, правим всякакви неща. С Алма и Маргарита всяка година ходим на ваканция в Гърция заедно, пътуваме, за да се видим, радваме се на всяка среща.

Катя винаги е до Дара на концерти, клипове и фотосесии

"Изключително горда съм с дъщеря ми, която не спира да ме изненадва и в същото време ме радва с труда, постоянството, отдадеността и любовта си към музиката", казва Катя Ганева, майката на Дара. Всеки път, когато гледа изпълнения на дъщеря си, е с различни емоции. Понякога се вълнува дали всичко ще мине добре, друг път очите ѝ се изпълват със сълзи от щастие, но има и моменти, в които е напълно спокойна.

Винаги ходи на всичките ѝ концерти и не само. Присъства и помага в сътворяването на всеки един видеоклип (с малки изключения) или фотосесия. Катя е един от малкото хора, които чуват суровото парче за пръв път, за което е и благодарна. Иначе, разбира се, готовите песни задължително първо чуват Саня Армутлиева и нейният екип от “Вирджиния рекърдс”, след това певицата сяда на дивана у дома с майка си и с приятеля си Ервин, и им пуска последните си продукции.

Дара се интересува от много неща, гледа в различни посоки, което ѝ дава възможността до голяма степен сама да може да взема решения както за песните си, така и за визията. Коментира с майка си визиите си, но последната дума си е нейна.

В ученическите години на Дара майка й е много критична по отношение на пеенето. И ѝ предава това до някаква степен - да има смелостта и силата да бъде взискателна сама към себе си. Да работи, да не се отказва и да постига по-добри резултати. Красивата изпълнителка се е научила да изгражда себе си като артист в най-добрата версия. А към днешна дата Катя може да си позволи да каже какво не ѝ харесва, какво още може да подобри и върху какво да работи. Дава ѝ насоки и напътствия, но Дарина е здравомислещ човек и не й се налага да й дава съвети. Решенията, които взема, свързани с кариерата, са изцяло нейни и така трябва да бъде, категорична е майката.

“В забързаното ежедневие не ми е оставало време да мисля в каква посока ми се иска да се развива дъщеря ми, докато още беше малка. Интуитивно знаех, че музиката и изкуството са нещата, които най-добре ще ѝ прилягат”, казва Катя.

Много любов, отношение, разбиране, гушкане - това е най-важната подкрепа, която една майка може да даде на детето си, това и прави Катя. Подкрепя я също с думи, заредени с енергия, които да ѝ помагат да преодолее моменти на слабост. А понякога и с мълчание, след тежки и изтощителни репетиции, когато е била на предела на силите си. И приготвя някакви вкуснотии за хапване.

В името на кариерата на Дара се е случвало много пъти Катя да отсъства от работа, да пътува, да спи по час-два.

Самата Катя Генова по професия е мениджър, но се занимава с много и различни неща. Тя също има музикална дарба. Още като дете посещава фолклорен хор, а по-късно и училищния. Паралелно с това открива танците, които се оказват най-голямата й страст и до днес.

"Насоката Дари да се занимава с пеене ми беше дадена от учителката й в детската градина госпожа Костова. Аз само се вслушах в думите й. След това я записах и в паралелка с народно пеене. Така започна пътят на Дари. Нито скептична, нито напълно уверена съм била в началото, когато започна да се занимава с музика. След няколко месеца, в края на първи клас, знаех, че съм взела най-доброто решение за развитието й. Вярата и увереността в успеха на Дари се затвърждаваха все повече, всяка изминала година след всеки конкурс, на който е участвала. И да, някъде доста по-късно имаше моменти на притеснение от моя страна при смяната на стила на пеене", разказва майка

Като малка Дара не се притеснява да пее пред майка си, заедно разучават песните. През първите години талантливото дете прави изпълненията си в училище, вкъщи, на конкурси. През лятната ваканция участва във фолклорната програма на Златни пясъци. Майка й винаги пътува с нея по конкурси в страната и чужбина, но това не пречи на работата й. И все пак е благодарна, че работодателите й са й дали възможността да подкрепя детето си и да бъде до него неотлъчно.

Майка и дъщеря често водят дълги разговори за нещата от живота. За това как певицата да бъде и да остане добър човек въпреки известността, която има. Осъзнатостта и разбирането, които притежава Дари, не й позволяват да се възгордява. Катя често чува от хората, че младата звезда има безграничен талант и все се чудят откъде извира.

Колкото и клиширано да звучи кариерата както дава много, така и взема много. Дава възможност на Дара да твори, да се развива и да надгражда себе си. Известността от своя страна е отговорност и отношение към всичко, което прави. Отнема й понякога съня и времето да се среща с приятели.

А когато двете намират свободно време, обичат да гледат филми, разхождат се в парка, обсъждат аутфити и предстоящи или минали концерти. С Дарче, Дари и Чочка пък майката нежно се обръща към дъщеря си.

Зауре - главният критик на Кристиан Костов

“Чувствам се много щастлива. Но аз не съм типичната майка, която просто е доволна от факта, че синът ми е успешен в кариерата си, аз съм също така и неговият главен критик”, казва за Кристиан Костов майка му Зауре, която е от Казахстан.

Той много пътува, но когато са в една държава и има концерт, тя задължително присъства. Кристиан винаги се съветва с майка си, защото тя му казва директно дали ѝ харесва, или не, но той сам решава какво да прави. Нищо не му спестява с риск дори да ѝ се обиди понякога.

Освен на майка си той праща новите си песни и на приятелите си. Много е обичан, а тя е благодарна на всички около него, които го вдъхновяват, помагат му и го правят по-щастлив всеки ден. Зауре Костова се старае повече да го слуша, защото той знае най-добре какво иска и как да стигне там. Види ли обаче, че някой се опитва да “вземе” нещо от него, веднага му дава знак и съвет.

В детските му години единственото ѝ желание е било да бъде щастлив. Нямала никакви очаквания и просто се стараела да бъде до него. Кристиан свири на пиано от 3-годишен, а на 6 започва да пее. Въпреки натоварения си график никога не е пропускал училище. Зауре се притеснявала да го пуска сам да ходи на уроци и винаги намирала време за него, въпреки че има няколко бизнеса. По това време живеят в Москва, а това значи по 3-4 часа в трафика на ден. Заедно с Крис пишат домашните всеки ден в колата, така и го научила на български и казахски едновременно.

По професия тя е икономист, но се е занимавала с какво ли не. Да бъде майка обаче, е най-трудната задача, всичко останало е на втори план. Самата тя има музикална дарба, много обича да пее, но никога не е мислила да прави кариера на това поприще. А синът ѝ тръгва по този път съвсем естествено. Искали да му дадат шанс да се развива в различни посоки, а после той сам да реши какво ще прави.

Майка му е единственият човек, пред когото Кристиан до ден днешен се притеснява да пее. Изявявал се е на много места - от малки зали до училища, арени и даже в залата на ООН, когато е едва на 14 г. Зауре не приема сина си като звезда, но много се радва на успехите му. За нея той е нейният Крис. Така се обръща към него, а също и с “балам”, което на казахски означава “детето ми”.

Кристиан е доста самокритичен и като почти всеки творец все не е доволен напълно от себе си. Обаче винаги казва, че това е знак, че му пука и че иска да става все по-добър. И тя уважава това. Независимо колко е зает, винаги намира време за семейството си. Когато се съберат у дома, ходят на разходки, кино, правят си вечери, разговарят за всичко. “Карам му се, като не си прибира дрехите или не си е измил чиниите, но това става много рядко. Много сме усмихнати и щастливи заедно”, разказва Зауре. Тя му е майка и се гордее с всичко, което той прави. “А ако не прави нищо, пак ще го обичам безкрайно много. В нашето семейство нищо не е на всяка цена, най-ценното нещо е да знаем, че сме живи и здрави и човечни. Заедно сме, това е безценно.”

Елизабет буди Силвия, за да я пита за новата си песен

"Когато я чуя по радиото или я гледам по телевизията, много се вълнувам. Щастлива съм и благодарна за всички хубави неща, които ѝ се случват, защото знам колко се е трудила за тях. Нито един успех не е случаен. По пътя на музиката върви целеустремено още от времето, когато беше на 3,5 г. Винаги е искала да пее, да свири на пиано, да участва в конкурси и фестивали. Дори детските ѝ игри бяха с концерти, конкурси и винаги огласяше пространството около блока. Рисуваше постоянно сцена, микрофон и себе си като певица. От малка беше ярка и запомняща се на сцената, пееше сложни песни и аз бях сигурна в таланта ", казва за едно от най-новите имена на музикалната ни сцена - Елизабет, майка ѝ Силвия Захариева.

Досега тя е винаги с нея на конкурси, концерти и фестивали. За 14 г. момичето е било на толкова много сцени, пяло е пред свои идоли в чужбина и се е учило при едни от най-добрите вокални педагози от Кипър, Русия, САЩ, Израел като д-р Доротея Люцканова, която е с нея от 7-годишна. Толкова добре майка и дъщеря са се стиковали, че Силвия я усеща, ако е леко неуверена, несигурна или е готова да излезе на сцената и да залее залата с емоцията на песента. Не иска да пропуска нито един концерт, но откакто е с невероятния екип на Саня Армутлиева, тя е напълно спокойна, ако не е до нея.

Силвия е много критична и никога не спестява нищо на дъщеря си, защото за нея това е начин да се подобрят слабите страни. Талантливата Елизабет е зодия Дева и постоянно се стреми към усъвършенстване. Песните си пише в студиата, но и вкъщи, обикновено през нощта, когато всичко е притихнало. Когато създава нова песен, завладяна от емоцията, редовно събужда майка си, за да ѝ покаже върху какво работи. "Аз също съм творец, затова я разбирам и много ѝ се радвам", казва Силвия. Тя е учителка в детска градина и твърди, че има най-прекрасната професия. "Децата са емоция, обич, светлина и бъдеще", казва тя. Чувства се много отговорна за тях и се опитва да им дава всичко, от което имат нужда - знания, навици, топли прегръдки. Всъщност отнася се с тях като с нейни деца. И всичко това ѝ се връща. А иначе обожава музиката. Не пее, само си припява, но талантът ѝ е в писането на текстове за песни, мюзикъли, поезия.

Винаги казва на дъщеря си, че не трябва да спира да се усъвършенства. Да не забравя хората, с които е стигнала дотук, и да е коректна към своя лейбъл. Да бъде искрена и да цени своята публика, да знае, че сцената е свято място и че трябва, заставайки на нея, да е напълно подготвена - от върха на обувката до последната изпята нота. Казва ѝ често, че вярва в нея и че никой не може да ѝ отнеме таланта и пътя, предначертан за нея.

Когато Елизабет била малка, Силвия не мечтаела в дългосрочен план, защото имали много неща за вършене в близкото бъдеще, но от няколко години мечтае за всичко, което й се случва, дори и много повече. Някак става така, че това, за което си мечтаят, се сбъдва много по-рано от предвиденото.

Казва й, че трябва много се труди, да учи, да си поставя нови и нови цели. Елизабет знае, че майка й вярва силно в нея, но и че винаги ще й каже, ако нещо не й харесва. Силвия е от родителите - реалисти, никога не я надценявам. И младата певица знае, че щом мама й каже, че е била блестяща, това наистина е така. На всеки конкурс Силвия учи дъщеря си да не подценява конкурентите си и дори и да се вижда, че е най-добрата, да не бърза да се смята за победител, преди журито да си е казало тежката дума. Ако се случи да не е с най-голямата награда, това е просто път, който трябва да извърви, опит, който трябва да натрупа, за да сбъдне големите си мечти. От мъничка, винаги е много мила с конкурентите си на фестивали в чужбина, при нея никога не е имало завист към по-големите и по-добрите. Напротив, учила се е от тях. Навсякъде са пътували двете, без вокален педагог, Силвия присъства на всеки неин урок по пеене, за да знае какво да изисква от нея, да й припомня на какво да обърне внимание и накрая, за да прецени как се е справила. Сега се смеят, че може да даде почти професионална оценка на всеки певец. За да я подкрепя се е налагало в чужбина да е неин психолог и мотиватор, лекар, фризьор, стилист и винаги мама.

Години наред Силвия инвестира почти цялата си заплата в уроци, мастър-класове, конкурси, сценични облекла. И винаги й се е струвало невъзможно, но накрая все е успявала. Проучвала е нови, все по-силни конкурси и начина да стигнат до там. Така открила Арт компания "Нови звезди", от които започва всичко, свързано с конкурсите в чужбина и у нас, както и фондация "Димитър Бербатов", на които са много благодарни за подкрепата. Учи я, че трябва да прави и тя благотворителност, защото има един вселенски закон, който гласи, че за да получи човек, трябва да може да даде. "С нея сме тръгнали от нулата и съм толкова щастлива от целия този неин триумф", казва Силвия.

Още в детската градина откриват таланта на Елизабет и учителката по музика я подготвя с народни песни за национални фестивали, от които хлапето се връща с първи места. След това пожела да пее поп и джаз, но трябвало да изчака, докато стане на 7, за да я обучава д-р Доротея Люцканова. Една година Елизабет плаче вкъщи и пита: "Още колко остава до 7?".

Първоначално Силвия не е имала конкретни очаквания. Тогава не мислела, че детето й може да стане певица, защото знае, че хлапетата често си сменят желанията. Но Елизабет я учудила с огромната си страст.

"Дъщеря ми става известна и разпознаваема, но има още много, много път до звездите. Звезди са Лили Иванова, Васил Найденов, Любо Киров, Миро и много други прекрасни изпълнители в България. За да си звезда, трябва да оставиш диря по пътя си, отпечатък, а тя е в началото на своята кариера, но аз съм сигурна, че ще бъде ярка и запомняща се", казва Силвия, която се обръща към дъщеря си с "Миличко, Любов моя, Прелест моя, Слънчице" или само - Бети.

Елизабет има не една победа зад гърба си. Тя е свикнала с това и знае, че зад всяка от тях стои ежедневен труд, стрес, лишения, липса на свободно време. Дете, което се връща от чужбина с единствената голяма награда от фестивала, вместо да се отпусне, се обажда на вокалната си педагожка и й казва, "Победих! Запиши ми часове за всеки ден от седмицата, защото искам да направим нови песни. Знам кои са, нямам търпение!". Няма как да лети в облаците, защото на сцената остава сама. Там се доказва с таланта си, характера си. Гордостта е неприсъща за нея, но това не означава че няма самочувствие. То е точно толкова, колкото са и възможностите й. От малка, винаги е впечатлявала хората около себе си с таланта си. Всички казват, че е завършен изпълнител, с прекрасна техника и голям диапазон, че един ден ще бъде звезда.

В паузите между концерти и записи двете обичат да разговарят, да си споделят, да гледат филми, концерти. "Много обичам, да пее за мен вкъщи, като аз избирам песните. Тогава се просълзявам от щастие и се чувствам доволна, че извървяхме този път заедно. Елизабет много обича да чете биографични книги за известни личности и заедно обсъждаме наученото. В друг момент решаваме, че ще прекараме деня навън и се разхождаме", казва още Силвия.

Ива, която оставя вкуса и стила на Дара Екимова без родителски корекции

Моника Ковачева

Ива Екимова е име, което публиката свързва с професионализъм – успешен пиар експерт, телевизионна водеща и утвърден комуникационен стратег. Но една от най-ценните ѝ роли е тази на майка – на изгряващата звезда на българската поп сцена Дара Екимова. Докато дъщеря ѝ уверено крачи по пътя на музиката, Ива остава зад кулисите като неизменна опора, която вярва в таланта и силата на характера на детето си.

Публиката познава Дара от детските ѝ години в група "Бон-Бон", но малцина знаят колко дълбоко емоционален и осъзнат е пътят ѝ към сцената. Ива никога не е настоявала Дара да избере музиката, но винаги я насърчавала "да следва сърцето си, да прави това, което я движи". Днес, когато дъщеря ѝ се подготвя да отбележи 23-ия си рожден ден с финален концерт от националното си турне в София – на 25 юни в "Пиротска 5", Ива с гордост признава, че това ще е най-вълнуващият празник досега. Ще са сред хора, които подкрепят и оценяват музиката на дъщеря ѝ.

Като родител Ива се старае винаги да насърчава, но вярва, че дъщеря ѝ "притежава усет, вкус и стил", които не се нуждаят от родителски корекции. "Дара има съвършено чувство за стил, тя е в крак с времето, с музиката и с изискванията на професията", разказва тя.

Стреми се да присъства на колкото се може повече участия, защото "това е емоция, която не може да се преживее другаде". Няма любима песен, а цял албум - дебютния "Тази стая", който излиза през октомври 2024 г. с 16 силни и лични парчета.

Семейството винаги е било под светлините на прожекторите, но най-големите трудности на родителите според Ива идват от динамиката на модерния свят. Иска ѝ се повече хора да осъзнават, че зад сценичния блясък стои "огромно количество труд, дисциплина и фокус", защото при творците "всичко минава през сърцата и душите им".