Курбан байрамът е един от най-важните празници на мюсюлманите, отбелязващ края на хаджа (поклонничеството) в Мека. Тъй като мюсюлманският календар следва лунните цикли, байрамът няма постоянна дата и всяка година се измества напред с 10 дни спрямо предходната, като Курбан байрамът е 70 дни след Рамазан байрамът.
Отбелязването на Курбан байрама чества един сюжет, залегнал в основата на трите аврамически религии юдаизъм, християнство и ислям, а именно Аврамовата жертва. В ислямската традиция това е Ибрахимовата жертва по името на пророка Ибрахим, който трябвало да пожертва за бога най-скъпото си – своя син Исмаил, но Аллах в последния момент заменил момчето с овен. Този митологичен разказ за вярата на човека и милостта на бога се ознаменува ежегодно от мюсюлманите по света с жертвоприношение, като тържествата продължават от 3 до 7 дни.
Курбан байрамът е водещ празник и за мюсюлманите в България. Широко разпространена е представата, че пренесеното в жертва животно ще пренесе човек след смъртта му по тънкия като косъм мост, водещ към отвъдния свят. Същевременно се смята, че курбан трябва да дават само хората, които имат финансовата възможност за това.
Винаги очакваме Курбан Байрам с нетърпение. Всички се вълнуваме много, защото празникът е времето, в което се събираме заедно. Децата се завръщат в родния дом, идват много роднини. Срещаме се с приятели и съседи.
Това разказва Мергюл Апдула, секретар на читалище "Дружба 1956" в чернооченското село Габрово. Тя е започнала подготовката за предстоящия голям мюсюлмански празник седмица по-рано. Така правят и останалите домакини в селото.
"Домът трябва да блести от чистота, да е подреден и уютен,
защото това е част от атмосферата за празника.
Курбан Байрам не се празнува по заведения. Посрещаме гости в дома си, ние ходим на гости в къщите на близки и приятели", твърди Мергюл.
След почистване на дома домакините започват да подготвят празничната трапеза. Това се случва 2-3 дни преди празника. Задължително на масата на Курбан Байрам се слага традиционната турска баклава, а приготвянето отнема поне два дни. Любимият сладкиш се нуждае от време, за да се сиропира добре.
"Денят преди Курбан Байрам също е празничен. Наричаме го Арифе. Всяка домакиня става рано сутринта и замесва брашно с мая, малко захар и сол. Полученото тесто трябва да е меко и се оставя да бухне. След това от него се оформят мекици, които се пържат в сгорещено олио", обяснява читалищният секретар.
И допълва, че хубавата мекица трябва да бъде светлокафява отвън, пухкава и лека отвътре, с леко хрупкава коричка и въздушна сърцевина.
"Мекиците се раздават на съседи и приятели. Прави се за хаир и за здраве", допълва Мергюл. Казва, че Арифе е любим ден за децата в Габрово и околните населени места, защото обикалят къщите с торбички и получавали лакомства. Според Мергюл по-рано са раздавали мекици, но сега вече децата получават бонбони и шоколади, защото ги предпочитат.
"В края на деня жертвеното животно – овен, теле, овца, се къносва. Къната се поставя първо по гърба – от главата до опашката, а след това и отстрани. Животното се украсява с цветя и панделки.
На самия Курбан Байрам се става още преди изгрева на слънцето. Мъжете отиват на джамия за утринната молитва, а след нея присъстват и на байрамската.
Домакините остават у дома, за да се подготвят за настъпващия празник. Правят се баници. Най-често е любимата на всички в района къпана баница, но се правят и други.
Много обичана е баницата, приготвена от накъсано варено пилешко месо, зелен лук и юфка", обяснява Мергюл Апдула.
След като мъжете се приберат от джамията, се принася жертвеното животно
На челото на принасящия курбана се поставя отпечатък от кръвта на животното и той опитва първи.
Прието е това да бъде десният бъбрек, който се пържи в мазнина. След това всички от семейството опитват от ястието. Месото от жертвеното животно се разделя на 3. Едната част се раздава на хора в нужда, втората - на роднини, приятели и съседи, а третата остава за дома.
"Останалото месо на животното се готви. Няма задължително ястие, което трябва да се приготви - зависи как го обича семейството. Най-често се готви с ориз. Месото се запържва в масло, а след това се слага да се свари добре.
После в масло се запържва ориз, който се залива с бульона. Когато уври добре, оризът се слага в чинии, а върху него се поставя месото", разказва Мергюл Апдула.
В първия ден на Курбан Байрама се посещават най-близките роднини. Обичаят е да се ходи при по-възрастните. Младите задължително целуват ръка на старите и искат прошка. Празникът продължава поне 3 дни.
"Хубаво е, когато традициите се спазват. Това ни съхранява семействата. Традициите ни карат да се чувстваме сплотени и близки", убедена е Мергюл Апдула.
