На 24 май 1900 г., тоест преди 125 години, на вода е пуснат крайцерът "Аврора". За мнозина (особено от моето поколение) той е символ на Октомврийската революция, която поставя началото на социализма с халосен изстрел на 25 октомври (7 ноември по нов стил) 1917 г.
След него според съветските историци е започнал щурмът на Зимния дворец в тогавашния Петроград. Твърди се също, че от борда са пратили радиосъобщение на Ленин за началото на бунта.
Разбира се, има и вицове за най-знаменития кораб на съветската пропаганда. Като например, че той е
най-разрушителното оръжие в историята - един халосен изстрел и 70 години мъки
Както и че през октомври 2017 г. го пратиха за ремонт - за всеки случай, тъй като ставаха 100 години от Октомврийската революция и той може, както казват руснаците, "тряхнуть стариной".
За "Аврора" се знае много, да не кажа почти всичко. Като това, че е участвал в три войни - Руско-японската от 1904-1905, включително в прочутото сражение при Цушима, завършило с разгром за Руската империя, а след това в Първата и Второта световна.
Но малцина знаят, че легендарният крайцер е имал две сестри. Дори близначки. И също с имена на древни богини - "Диана" и "Палада".
От трите кораба първи на вода е спуснат "Палада" - през август 1899 г. На 24 май 1900 г. идва ред на последния - "Аврора", който е леко подобрен в сравнение с флагмана. Въпреки традициите проектът е кръстен не на първия пуснат на вода кораб, а на втория - "Диана", защото името било по-кратко.
Именно "Диана" първи започва изпитанията, при което се разкриват много недостатъци на целия проект. Общата мощност на двигателите на парните машини на двигателите надвишава проектната с 10%, обаче въпреки това заради неправилното газене, оборотите на витлото и формата на корпуса крайцерът няма как да стигне исканите 20 възела (37 км/ч).
Че максималната скорост е 19 възела, не е голям проблем за крайцера, но са открити и други проблеми главно със сигурността и с артилерията, така че се налага в изработката на "Аврора" спешно да се правят промени, защото тя не е завършена.
През 1902 г. "Диана" е изпратена към Далечния изток, където вече се очертава война с Япония. Тя започва на 9 февруари 1904 г., а "Диана" посреща началото на бойните действия в Порт Артур - обсадено крепостно пристанище. През лятото започват опити за превземането му и командването решава, че
няма смисъл корабите да остават там, а трябва да пробват да пробият обсадата
и да се опитат да стигнат до Владивосток, за да се присъединят към останалите крайцери.
Опитът за пробив на 10 август е известен като "боя в Жълто море". Поради некадърността на руските адмирали повечето кораби не успяват да пробият обсадата и се връщат в Порт Артур.
"Диана" се движи зад отряда на броненосците и във втората част на битката, след като строят вече е нарушен, ги прикрива от атаките на противниковите миноносци и леки крайцери. Но корабът получава пробойна под ватерлинията и когато с настъпване на тъмнината руската ескадра се връща в пристанището, капитанът решава, че тя повече не е пригодна за бойни действия.
Затова крайцерът е пратен в принадлежащия тогава на Франция Виетнам, като пуска котва в пристанището на Сайгон. Тъй като Франция е неутрална държава в тази война, тя е била длъжна да задържи кораба до сключването на договор за край на бойните действия.
След подписването ва мира през 1905 г. "Диана" се завръща в Русия, където е модернизиран и участва в Първата световна война в състава на руския Балтийски флот.
Основните сили на германците са приковани към битките им с британците, но и така ескадрата, която е пратена там, е доста по-силна от руския флот. Затова в Балтика няма важни морски сражения, а
крайцерът вече е морално остарял и участва само в помощни действия
като разузнаване, атаки срещу комуникациите на врага, охрана на миноносци или атаки срещу вражеските.
След окончателното установяване на съветската власт през 1918 г. "Диана" е изведена от състава на флота, а през 1922 г. е изпратена за скрап.
Другият крайцер от тройката - "Палада", е изпратен към Далечния изток заедно с "Диана". Наличието на две "богини" заедно с не особено впечатляващите им експлоатационни качества ги правят чест обект на матроските подигравки. Но "Палада" влиза в бой преди "сестра" си.
На 9 февруари група японски кораби атакуват части от руската ескадра, която по това време е на рейд край Порт Артур, и изстрелва няколко торпеда.
Едното удря левия борд на "Палада" в близост до склада за въглища до котела. Това не изглежда фатално, но започва пожар, един човек загива при последвалия взрив, още двама - от задушаване от дима. Крайцерът е върнат в сухия док и на 16 април отново е готов за бойни действия.
Подобно на "Диана" и "Палада" се опитва да пробие японската обсада, но не стига до Виетнам, а с основните сили на руския флот се връща в Порт Артур.
През август японците започват масиран обстрел на руските кораби, в резултат на което "Палада" на 7 декември е улучена 4 пъти и потъва в плиткото. На 5 януари крепостта капитулира и японците влизат в града. Руските кораби не са повредени много силно, затова "Палада" с вече японското име "Цугару" е взет на буксир за ремонт, който приключва през 1908 г.
През 1924 г. корабът е окончателно пенсиониран и потопен. Има информации, че е бил използван за учебна цел по време на маневри за годишнината от сражението при Цушима.
