- Киоко се ражда от първия брак на певицата с Антъни Кокс, който бяга с момичето през 1971 г., за да се крият 10 години в религиозна секта
- Ленън и любимата му се местят в Ню Йорк и харчат 1,5 милиона долара за частното си разследване по петите на детето
Август 1971 г. Ленън и Оно напускат Англия и пристигат в Ню Йорк, нетърпеливи да започнат нова глава в живота си. Наемат скромен апартамент в хипи епицентъра Гринуич Вилидж - дом, който впоследствие привлича авангардни художници, леви активисти и чудаци, които са готови на всичко да убедят най-известната двойка в света да се присъедини към техните любими проекти и каузи.
Завладяващ поглед върху първите им 18 месеца като нюйоркчани показва новият документален филм “Един към един: Джон и Йоко”, чиято премиера беше на 25 януари на филмовия фестивал “Сънданс”. Синът на Оно и Ленън - Шон, е изпълнителен продуцент, а режисьор е Кевин Макдоналд. Филмът е съставен предимно от нечувани досега телефонни разговори, записани от известната двойка като предпазна мярка срещу подслушване на ФБР. Те разкриват революционния дух на епохата, но и засягат дълбоко личната и рядко обсъждана причина, поради която Ленън и неговата любима се местят в Ню Йорк.
Това е техният отчаян опит да намерят изчезналата 8-годишна дъщеря на Оно - Киоко. История, която често остава пренебрегната, що се отнася до най-мразената жена в света, наричана и “вещицата, която раздели “Бийтълс”.
Киоко е единственото дете от предишния брак на Оно с музиканта и режисьор Антъни Кокс, с когото си разменят брачните халки през лятото на 1963 г. Дъщеря им се ражда два месеца по-късно.
Йоко е признавала, че майчинството за нея е останало на заден план, когато репутацията ѝ на артсцената в центъра на Ню Йорк е започнала да расте.
“Бях нещо като нестандартна майка - казва тя в телефонен аудиозапис. - Изведох Киоко на сцената, когато тя дори не беше навършила годинка. Мисля, че бившият ми съпруг се грижеше повече за нея.”
Бракът с Кокс се превръща предимно в творческо партньорство до края на 1966 г., тъй като художничката подготвя самостоятелна изложба в лондонската галерия “Индика”. И точно тогава Ленън се появява на предпремиера в нощта преди откриването. Свързването помежду им е мигновено. В рамките на две години всеки от тях се разделя със съпрузите си и се посвещава на сродната си душа.
След като разводът на Оно е финализиран през февруари 1969 г., първоначално изглежда, че развръзката е необичайно приятелска.
Дори Джон и Йоко посрещат 70-те, като прекарват Нова година в дома на Кокс в Дания заедно с новата му приятелка Мелинда Кендъл. На бившия съпруг дори му е позволено да заснеме документални кадри на Оно и новия ѝ любим суперзвезда по време на празниците. Тогава всички се разбират толкова добре, че Ленън предлага двете двойки да сформират група.
В съответствие с духа на времето не е направено официално споразумение за попечителство по отношение на малката Киоко. Тя може да бъде видяна в интимни домашни видеоклипове как си играе на задната седалка на лимузината Rolls-Royce на Ленън и Оно, дремва в джъмбо джет и се крие заедно с тях от папараци на летището.
Но връзката на момичето с доведения ѝ баща е сложна. Размишлявайки по-късно върху детството си, Киоко споделя пред PEOPLE през 2003 г., че той винаги е бил “мил с нея”, но го описва като “тази поглъщаща сила”, която я е карала да се бори за времето и вниманието на майка си.
Първите проблеми в рая се появяват през юли 1969 г., когато Ленън катастрофира с колата си Austin Maxi в канавка, докато пътува с Оно, Киоко и собствения си син Джулиан за лятна почивка в Шотландия. Всички се озовават за пет дни в болница. Според книгата на Филип Норман от 2008 г. “Джон Ленън: Животът” инцидентът е накарал Кокс да се изплаши и оттогава той настоявал да присъства винаги когато Джон и Йоко посещават Киоко. Чувството за бащинска закрила скоро се превръща в това, което Ленън определя като“ параноично” мислене, а правата за посещения стават ожесточено оспорвани.
През пролетта на 1971 г. Антъни взема дъщеря си и напуска дома си, без да информира никого за местонахождението или намеренията си. В крайна сметка приятел разкрива, че той, жена му Мелинда и Киоко са на испанския остров Майорка, за да изучават трансцендентална медитация - по ирония на съдбата с Махариши Махеш Йоги, с когото “Бийтълс” са учили години по-рано.
Ленън и Оно тръгват веднага след тях. Последва грозна сцена, когато Кокс обвинява двойката, че е “отвлякла” детето от училището, където е било записано. Извикана е полиция и Джон и Йоко са арестувани за кратко, преди случаят да бъде потулен. Но препирните продължават.
През декември 1971 г., когато Кокс отново отказва да предаде момичето, той е хвърлен в затвора за неуважение към съда. След освобождаването му Антъни, Мелинда и Киоко отново бягат. Този път завинаги.
В момента, в който до Ленън и Оно достига информация, че се крият в Съединените щати, двойката се премества там, за да продължи търсенето.
“Йоко не е виждала детето си от две години - обяснява музикантът в телевизионно интервю от 1972 г., включено в документалния филм. - В продължение на две години ги гоним по целия свят.”
А за три години те харчат 1,5 милиона долара в днешни пари за частното си разследване по петите на Киоко.
Отчаянието на майката се утежнява от факта, че Джон не успява да получи американска виза след присъда за наркотици през 1968 г. С постоянната заплаха от депортиране, надвиснала над главата му, но без да желае да се откаже от търсенето на детето си, Оно е изправена пред невъзможно решение.
“Аз съм в позиция, в която трябва да избирам между съпруга си и детето си”, казва тя по време на появата им в предаването “Дик Кавет”.
Тъй като личните съобщения остават без отговор, Ленън и Оно започват да общуват с Киоко чрез медиите. И чрез музиката на “Бийтълс”. Първият звук, който се чува в празничния им химн от 1971 г. “Честита Коледа (Войната свърши)”, е шепотът на Йоко: “Честита Коледа, Киоко”.
Тя канализира болката си по-директно в Looking Over from My Hotel Window, ранна версия, която се чува в филма. Над строгите акорди на пиано Оно изпява този сърцераздирателен стих.
Ако някога умра, моля те, отиди при дъщеря ми.
Кажи ѝ, че ме е преследвала в сънищата ми.
Това говори много за невротик като мен.
В един момент изглежда така сякаш майка и дъщеря никога повече няма да се видят. Ленън със сигурност няма да срещне отново Киоко преди смъртта си на 8 декември 1980 г. Само три месеца по-рано той говори за тази драма в интервю за Playboy.
“Това беше класически случай на големи момчета, които се държат като мачо. Отношението на Тони Кокс беше: “Имаш жена ми, но няма да получиш детето ми”.
След убийството на Джон Йоко изненадващо получава съчувствена телеграма от Антъни и Киоко от неразкрито място. Бележката не съдържа никаква информация за контакт.
Кокс в крайна сметка излиза през 1986 г. със самостоятелно продуциран документален филм, наречен Vain Glory, в който подробно описва десетилетието си, което прекарва скрит от бившата си жена. В обширно интервю за PEOPLE през същата година той твърди, че заедно с Киоко и Мелинда са станали евангелски християни, живеещи в криене като членове на псевдорелигиозната организация “Църквата на живото слово” (известна още като “Разходката”), която е защитавала семейството от детективите на Оно и легиона от фенове на Ленън. В замяна на настаняване и храна (плюс образование за детето) Антъни обяснява, че те са се заклели в послушание на лидера на групата, Джон Робърт Стивънс, който се е провъзгласил за “завърналия се Исус”. През следващите пет години те живеят със сектата на различни места в селските райони на Айова и Калифорния, практикувайки смесица от петдесетничество, окултизъм и източен мистицизъм.
Кокс също разказва, че групата се е молила за смъртта на политически лидери като Джими Картър и Дейвид Рокфелер и е поела кармична отговорност за убийството на Робърт Ф. Кенеди през 1968 г.
Все по-разочарован от организацията, Антъни започнал да крои план за бягство, страхувайки се, че ще отведат Киоко, за да му попречат да си тръгне. В крайна сметка успява.
“Тръгнахме си само с дрехите на гърба си”, казва той пред PEOPLE.
Изненадващото завръщане на Кокс в обществения живот, за съжаление, не довежда до помирение между майка и дъщеря.
Оно се възползва от възможността да отправи още един публичен апел, публикувайки емоционално отворено писмо, насочено към отдавна изгубеното си дете.
“Скъпа Киоко, през всичките тези години не е имало нито един ден, в който да не ми липсваш. Ти винаги си в сърцето ми. Въпреки това няма да правя никакви опити да ви намеря сега, тъй като искам да уважа поверителността ви. Пожелавам ти всичко най-хубаво на света. Ако някога пожелаеш да се свържеш с мен, знай, че те обичам дълбоко и ще се радвам да го чуя и от теб. Но не бива да се чувстваш виновна, ако решиш да не се свържеш с мен. Имаш моето уважение, любов и подкрепа завинаги. С обич, мама.”
Ще минат още осем години, преди Киоко да приеме предложението. През 1994 г. - вече на 30 години, омъжена и работеща като художничка в Колорадо - тя се свързва с Йоко, след като решава да има свои деца. Телефонният разговор е първият им от 23 години.
Скоро последва лична среща и отношенията им се затоплят. Въпреки че Киоко предпочита спокоен живот, далеч от светлината на прожекторите, днес тя е близка с майка си, която сега е на 92 години.
“Когато Киоко най-накрая се появи, бях напълно шокирана. Сякаш частта от мен, която липсваше, се завърна”, споделя през 2003 г. Йоко Оно.
Но никога няма да разберем какво би казал за завръщането на изгубената дъщеря Джон Ленън...
