Днес легендата ни живее в Дома на ветераните и е трудноподвижен
Годината е 1963-а. Едно 16-годишно момче тръгва да се катери с приятели по скали до Лакатник. За малко да падне, но е спасен от алпинисти. Те му казват, че ако иска да се катери, трябва да се запише в някой клуб. Тогава решава, че и той ще поеме по този път. Случайно вижда по булевард “Христо Ботев” в София туристическо дружество “Урвич”. Влиза, представя се и започва да се учи в новото поприще.
През 1984 година успява да стане един от малцината за онова време, стъпили на покрива на света - Еверест. Това е накратко разказана история за алпиниста Методи Савов.
Днес той живее в Дома на ветераните на културата и изкуствата. Трудноподвижен е, а пенсията му стига само за разноските за лекарства. Леко позабравен от мнозина за подвизите си. До онзи ден, когато артистите от “ПоетиТЕ” обявиха, че на 23 май спектакълът им в Sofia Live Club ще бъде благотворителен. Събраните средства ще бъдат дарени на Савов, на 25 май ще навърши 78-и рожден ден. И така Савов се превръща е един от най-търсените у нас.
“Не искам да говоря. Всичко съм казал”, обяснява след поредното обаждане Савов.
А той със сигурност има какво да разкаже. Но не за тежкия живот, който води. А за уникалната си смелост и дързост, с която катери един след друг най-високите и опасни върхове на планетата. При това във време, когато не е като сега. Няма шерпи, които да те качат почти до самия връх срещу солидно заплащане и ти просто да се снимаш.
През 1975 г. Савов и Иван Вълчев се превръщат в първите българи, изкачили алпийския Айгер. Покорявал е още 4 седемхилядника - три от тях в Памир, четвъртият - връх Ношак в Афгански Хиндукуш. По-късно достига до 8200 м на четвъртия по височина връх в света. За да се дойде до 1984-а, когато се стига до короната в кариерата му - Еверест.
Изкачването на най-високия връх в света е подписано с указ на Държавния съвет за отбелязването на 40 години от победата на социалистическата революция. Покоряването на покрива на света трябва да стане по най-трудния маршрут - Западния гребен. Подготовката на алпинистите за експедицията започва през 1982 година.
Цялата група, която е от 19 алпинисти, е изпратена в Космическия институт в Москва, където да се направят всички възможни изследвания.
Година по-късно нашите вече са в Хималаите. Походът към върха върви по план. Първи Еверест е покорен от Христо Проданов. Това се случва на 20 април 1984 г. Проданов обаче не успява да се върне и завинаги остава в подножието на покрива на света. След смъртта му от София издават заповед експедицията да бъде преустановена. Причината - да не се стига до още смъртни случаи. Ръководителят на експедицията Аврам Аврамов обаче отказва.
18 дни след Проданов Методи Савов и Иван Вълчев стъпват на Еверест.
Прекарват на
най-високата точка
на планетата 15 мин
“Направихме нещо, което не е повторено досега - траверса от Западното седло до Южното седло на Еверест, и то без кислород”, спомня си Савов.
При слизането по южния склон обаче едва не губи живота си. Мракът ги хваща на 8750 м. Нямат кислород. Решават да спрат и да пренощуват, където са - на открито. Температура е убийствена, около минус 40. На сутринта Вълчев тръгва надолу. На Савов обаче му е трудно. Краката му са премръзнали. Колегите му
Кирил Досков и
Николай Петков
го откриват в т.нар.
зона на смъртта
Дават му кислород. Трудно му е. Все пак с помощта на доста хора и след няколко дни успява да слезе до базовия лагер. Оттам е транспортиран с хеликоптер. Измръзването на краката му обаче води до частична ампутация на стъпалата.
“Андрей Луканов, който бе председател на Българския туристически съюз, уреди да се прибера за 23 часа от базовия лагер до родината. Приеха ме в “Пирогов” и ми отрязаха част от стъпалата на двата крака и петата.
За покоряването на Еверест
получих една “Лада”
Никакви пари. За сметка на това пък, когато се връщахме от Еверест, в Делхи ни посрещна и поздрави огромна тълпа хора, начело със самата Индира Ганди”, разказва години по-късно Савов.
Ударът от тежката травма е голям за алпиниста. Оттегля се за няколко години. Възстановява се, но не напълно.
“Беше много жестоко. Нямаше как да се катеря. Как го преживях, аз си знам”, спомня си още Савов.
През 1988 и 1989 г. води две зимни експедиции по южната стена на Анапурна. Връща се и на Хималаите. Ръководител е на втората експедиция до Еверест през 2004 г., когато загива алпинистът Христо Христов. Бил е директор на спортна база “Белмекен”.
В разгара на пандемията от коронавирус пък Савов прекара над месец в интензивно отделение. В столична болница е на кислородно обдишване.
Голямата му болка и до днес обаче остава, че
постиженията му
са недооценени
Има два ордена “Георги Димитров”, Златен орден на труда и куп медали и отличия. След промените у нас новата власт отменя всичко.
“1700 души имаме звание “герой на социалистическия труд” от времето на тоталитаризма.
Тогава за това държавата даваше по едни мизерни 100 лева върху пенсията. 1991 г. Великото народно събрание ликвидира това звание, но не предложи алтернатива и ни взеха и тези 100 лева. С идването на демокрацията депутатите във Великото народно събрание ликвидираха всички звания и орденски системи. Така депутатите обезсмислиха труда и риска на хората, получили тези знаци. А паметта е в основата на съществуването на всяка държава”, казва още с огорчение Савов.
За 40-ата годишнина от експедицията към Еверест президентът Румен Радев връчи почетен знак на федерацията по катерене и алпинизъм, но не и на оцелелите алпинисти.
Савов бе проверил и в книгата за почетните граждани на София и открил, че въпреки че бе обявен за такъв тържествено, така и не фигурира в нея.
Така единствената му награда реално оставана спортното министерство, която му бе връчена през 2018 г. по повод на 70-ата му годишнина година преди това.
